Special Weekly

Men Follow

Бормио - брилянт в снега

Градчето Бормио сякаш още спи, завито презглава със снежно одеяло. Толкова е тихо, че чувам лекото му дишане. Небето бавно се налива с розова мътилка, от която снеговете стават лилави, а сенките - индигови. През нощта зимата е оставила снежните си рисунки по прозорците, а аз седя до парното с чаша кафе и наблюдавам как селото бавно повдига клепачите си. Погледът ми се плъзва навън, провира се под козирките на няколко лавини и на сивите каменни къщички и виждам как Бормио се събужда за още един бял, прозрачен и мразовит ден. Той е изпълнен със стърженето на ски, с цветни грейки и със зеления пояс на гората. Хлебарят е станал преди мен и окачва кошница с топъл, ароматен хляб на вратата на нашия хотел. Идва ми да си открадна една багета, за да опитам златистата й хрупкава коричка. Бръснарят е вторият, който шумно вдига охранителната решетка на своя салон и силният й звън пронизва потъналите в сън къщи от ХIV и ХV в., наредени по тясната централна калдъръмена улица на Бормио - Виа Рома. Бръснарницата се изпълва с мека, восъчна светлина, а собственикът й започва да разчиства сухия сняг, който проблясва в дрезгавата светлина на утрото във всички цветове на дъгата - сякаш мете диаманти.

После виждам братята Андреа и Флавио да се придвижват към лифта, който ще ги изкачи на 2000 м до Scuola Nazionale Sci. Те са инструктори там. Нямах голямо желание да се уча да карам ски, но ме завлякоха насила. "Флавио е най-добрият скиор в планината. А ако Андреа те обучава, всеки ще пита: "Къде се научи да караш ски толкова красиво?", агитират ме двамата.

Макар че говори добър английски, обясненията на Флавио са твърде сложни. Това очевидно не го тревожи, защото се хвърля уверено напред с думите: "Аванти, аванти", очаквайки да го последвам, без да падна от ските.

Пистата е единствената ми опора, а очите ми са вперени в червения помпон на шапката на Флавио, който се носи отпред като светлината на морски фар. Постепенно загубвам всякаква ориентация за време и място. Тя се възвръща, докато пътувам със седалковия лифт и се взирам в следите, издаващи присъствието на сърни, на белки и катерици, на лисици, зайци... В чистото синьо небе над мен един орел описва кръгове, а пред очите ми се разгръщат 50-те км писти, подходящи както за начинаещи, така и за напреднали. За тях е характерна най-голямата денивелация, съществуваща в Алпите - от 3000 до 1225 метра.

Докато лифтът ме сваля към Бормио, небето притъмнява и градчето потъва в гълъбов здрач. В долината слънцето отдавна е залязло, но продължава да свети с особена, призрачна светлина иззад белите върхове, което ги кара да изглеждат бледорозови, преди да изчезнат във виолетовите сенки на нощта. Тогава грейват електрическите светлините и Бормио се събужда за втори път. А аз се насочвам към градския "СПА център", разположен под земята. От недрата й бликат извори с температура от 37 до 42'b0С, които привличат скиори, пострадали от падания, с наранявания, разтежения и всякакви други последици от уроците на Флавио. Или просто хора, измъчвани от артрит, с кожни проблеми и други болежки. Влизам в пещерите Бани Веки и се сещам за предверието на ада. Още от входа се носят вонящи на сяра изпарения, светлината на горния свят остава някъде далеч, а аз сякаш съм погълнат от облаци мокра, тежка мъгла, в която се изгубвам напълно. Единственото, което различавам, са тела, проснати на издяланите в скалите каменни легла. Колкото по-навътре отивам, толкова по-топло става, а една табела учтиво ме уведомява, че предстои да вляза в Purgatoria (Чистилището). В него наистина се диша трудно, въздухът е почти течен и имам чувството, че вдишвам сяра. Черни, изпотени скали оформят проход, който отвежда още по-навътре. В края на широкия 60 см коридор виждам втора табела, която ме хвърля в истински ужас - Inferno (Ад). В залата не се вижда почти нищо и ми е трудно да разбера колко са хората вътре. Намирам пипнешком свободно място и сядам. Не знам дали Данте е посещавал баните, преди да напише "Божествена комедия", но ми е трудно да повярвам в обратното.

Ако искате да постигнете същия ефект върху кожата и болежките си, но в далеч по-приемлива обстановка, може да посетите няколкото уелнес центъра. Басейните им се пълнят от същите извори, поради което миризмата на сяра е неизбежна. Но тъкмо тя прави кожата мека и гладка, кара ви на излизане от басейна да се чувствате нов човек. После попадате в ръцете на масажиста за 45 минути, които ви оставят с усещането, че сте преминали през валяците на автомивка. Масажът обаче премахва крампите от мускулите, намества костите, облекчава разтеженията и на другия ден сте готови за нови подвизи.

След като съм възвърнал подвижността на крайниците си, ентусиазирано се включвам към вечерния парад по Виа Рома. Магазините отново са отворени след сиестата между 13.00 и 17.00 ч., децата са качени върху раменете на родителите си, хората се поздравяват и ръкомахат оживено, а въздушните целувки сякаш изпълват въздуха... amore! Вечерната разходка е времето да се загледаш по витрините, да се срещнеш с приятели, да се отбиеш на капучино и сфолиатела. Туристите пък нападат хранителните магазини, за да се заредят за утрешния пикник на пистите със салами, наденици, мек хляб, оранжеви портокали, местно италианско вино и прочутото сирене, зреещо във влажните пещери на Бормио.

Аз пък се насочвам към един от ресторантите, чийто вход е окъпан от топла, златиста светлина, за да проуча местното меню. То предлага палачинки, приготвени от черно брашно от елда, мазен жълт качамак, бяло като тебешир сирене и пица, грееща във всички цветове на дъгата с червените си домати, зеления риган, сребристия лук, черните маслини... Все пак си избирам печена на жар от ябълково дърво пъстърва, уловена под леда в планинските потоци, и искрящо бяло вино с вкус на дюля. То е опияняващо като самия Бормио, който примамва с безкрайните си писти, свежия като изворна вода въздух и скърцащия сняг, в който остават следите ми докато се връщам в хотела. Знам, че утре хлебарят отново ще окачи кошницата с топъл, ароматен хляб, който огънят току-що е пуснал от огнената си прегръдка... А Бормио ще се събуди за поредния, изпълнен с радост и веселие ден.

Четете още

Банкеръ Daily

"БАНКЕРЪ" връчи своите награди

Вестник "БАНКЕРЪ" връчи за 22-и път наградите "Банкер на годината" на стилна церемония Още »
Банкеръ Daily

БНБ свали основната лихва до 0.00%

Тя е рекордно ниска за България за всички времена Още »
Банкеръ Weekly

Отмъщението "Агромах"

Започва ли истинската война на титаните, или за пореден път ставаме свидетели на режисиран спектакъл, в който първите мъже в държавата (омазани в маслото на... Още »