Special Weekly

Men Follow

Богат е не онзи, който разполага с много пари, а който знае как да ги харчи

Визитка:


Антъни Хасиотис оглавява осемте дъщерни дружества на Юробанк И Еф Джи Груп в България. Той е главен изпълнителен директор на Пощенска банка и член на съвета на директорите й. В момента Антъни Хасиотис е и председател на борда на директорите на Гръцкия бизнес съвет в България и президент на борда на директорите на Американска търговска камара (AmCham) в България. През 2007 г. той получи наградата bdquo;Банкер на годината на в-к bdquo;БАНКЕРЪ. А година по-късно бе избран и за член на управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).


Хасиотис е бакалавър по икономика от University of Arizona и има магистърска степен по международен финансов мениджмънт от American Graduate School в Аризона, САЩ. Учил е и в City University Business School, Лондон и University of Florence, Флоренция. Владее гръцки, английски, френски, италиански и испански език.


От 1982 г. в продължение на 17 години г-н Хасиотис заема ключови мениджърски позиции в Citibank в различни държави (САЩ, Саудитска Арабия, Венецуела, Коста Рика, Гърция). Също така е бил част от висшия мениджмънт в Mellon Bank в Питсбърг, САЩ и Лондон, Великобритания. През 1999 г. е работил като регионален мениджър на Barclay's Bank за Гърция. Две години по-късно вече е заместник-управител и заместник-председател на Борда на директорите на Земеделска банка на Гърция, а преди да оглави Пощенска банка ,заема длъжността председател и главен изпълнителен директор на General Bank of Greece.


Г-н Хасиотис, защо си избрахте именно професията банкер?


- Тя е моята страст. Ходя на работа с удоволствие и дори понякога се тревожа, че се вълнувам прекалено много заради нея. Всеки ден е като първи за мен и трябва да се доказвам, не приемам нищо за даденост и съм благодарен за възможността да правя това, което ми харесва. В този смисъл съм щастлив човек.


А как работата ви се превърна в такава страст?


- Съвсем естествено, защото баща ми беше банкер, по-големият ми брат също е обиколил света покрай тази професия. По дефиниция банковото дело е свързано с парите. Всеки се нуждае от тях и никога не са достатъчно. Както обичам да казвам, хората имат специална връзка с джоба си. А в работата с подобен продукт са необходими особен вид качества и в нея не може да има рутина. Освен това тя е в помощ на хората, които искат да реализират идеите и да сбъдват мечтите си. Самият аз никога не съм искал пред мен да има граници, най-малко географски, затова се насочих към международното банково дело. То ми даде възможност да се местя от едно място на друго и да не скучая, защото няма време за това при подобен ритъм на живот. Той обаче си има и своите негативни страни. Трудно е да съхраниш семейството си и то да те следва навсякъде.


Едва на четиринадесет години са ви изпратили да учите в САЩ. По какъв начин ви се отрази раздялата със семейството?


- Това промени живота ми. Имах възможност да видя колко голям е светът, да се докосна до различни култури, до начина на работа в отделните държави. Но отделянето от семейството на толкова ранна възраст те белязва за цял живот. Това ти отнема онези крехкост и чувствителност, присъщи на младостта, ставаш по-хладен и дистанциран, затваряш се в себе си, за да се предпазиш. Да, там се научих да бъда силен, но смятам, че децата трябва да си останат такива възможно най-дълго. В Гърция и до известна степен в България те порастват много по-бързо, отколкото в Щатите, особено младите момичета.


Казвате, че за да бъде банкер, на човек са му необходими определени качества. Кои са най-важните за вашата професия?


- Преди всичко дисциплината, защото в работата ни има правила, чрез които упражняваме контрол. Затова, ако си по-скоро свободен и артистичен дух, не харесваш правилата и не си склонен да ги следваш, е по-добре да не се захващаш с банково дело. Правилният подход към хората също е от голямо значение. Трябва да си търпелив и дипломатичен, да умееш да ги изслушваш, а не да им налагаш собствената си позиция.nbsp;


Случва ли се понякога да се откажете от контрола в личния си живот?


- Не, никога. Тъй като съм банкер, донякъде ми е трудно да бъда спонтанен, обмислям и планирам всичко. Това е част от културата ми, такъв ме е направила и професиятата ми. По същата причина банкерите рядко се проявяват като предприемчиви бизнесмени. Мислят прекалено много за последствията, докато младите предприемачи не са толкова предпазливи. Те искат да завладеят света, рискуват и често успяват именно по този начин.


В какво се изразява успехът според вас?


- На първо място, трябва да имаш хубаво семейство и да отгледаш децата си като добри хора. Важно е да си приеман като добър професионалист и да се стремиш към успех, независимо от естеството на работата си. И, разбира се, да си разпознаван като добър, честен и успешен гражданин от обществото. За мен истински успех е да си се реализирал едновременно в тези три направления, а, за съжаление, това се случва рядко. Не може да се наречеш успешен, ако си милиардер - но всички те мразят, или пък имаш прекрасно семейство - но си разорен и отхвърлен от общността си.


Казвате, че хората имат специална връзка с джоба си. Каква е стойността на парите за вас самия?


- Ако питате хората, които ме познават, всеки ще има различно мнение. Парите са средство, даващо на човек свободата да прави каквото пожелае. Но богат е не който разполага с много от тях, а който знае как да ги харчи.


Остава ли ви време за малките удоволствия в живота?


- За съжаление не умея да се наслаждавам на свободното си време и да се занимавам с повечето неща, които би трябвало да правя, твърде погълнат съм от работата си. И до голяма степен изборът на този начин на живот е мой. Преди четях много, играех тенис всеки уикенд, но напоследък това се случва все по-рядко, както и срещите с приятели. Обичам да се разхождам пеша - може би защото прекарвам цял ден в офиса, а искам да бъда сред повече хора, да наблюдавам всекидневието им, да се чувствам част от тях. Затова харесвам градове като София, Париж, Лондон и Рим. В Гърция пък е прието да седиш дълго в някое кафене просто така, без да вършиш нищо. Аз никога не го правя, не пия нито кафе, нито алкохол, а и започвам да се чувствам виновен, ако стоя на едно място, бездействайки повече от пет минути.


Имате ли специално отношение към някой от жанровете в изкуството?


- Да, ходя на изложби, харесвам най-вече на гръцките художници. Предпочитам по-традиционните стилове и не претендирам, че разбирам модерното изкуство, понякога ми е трудно да го оценя. Когато бях малък, баща ми често ме водеше в някоя галерия, показваше ми различни творби и ме питаше какво виждам и какво усещам. В дома на покойните ми родители в Гърция стените буквално не се виждат от картини. Сред най-ярките ми детски спомени са неделните сутрини, които прекарвах, слушайки класическа музика и гледайки с наслада тези картини...


Кулинарията също би могла да се приеме като вид изкуство. Кои са вашите изкушения?


- Шоколад, сладолед, всякакви сладкиши. Почитател съм на етническата кухня, например индийска, ливанска, мексиканска - колкото по-пикантно, толкова по-добре. Харесвам и месните ястия, типични за региона на Гърция, България и Турция.


Имали сте възможност да живеете на различни места по света. Къде сте се чувствали най-добре и къде още бихте искали да отидете?


- С голямо удоволствие си спомням студентските си години в САЩ, както и времето, прекарано в Лондон, в Южна и Централна Америка и Карибския регион. Все още не съм бил и искам да посетя Китай и Русия. Човешката природа е такава, че когато познаваш различни култури и начин на живот, винаги ти липсват някои неща от други места и си склонен да приемаш за даденост това, което имаш в момента. Затова, ако ме питат къде бих искал да живея, не мога да дам категоричен отговор.


Кога за последно бяхте в Гърция?


- Пътувам до там всеки уикенд, за да се виждам с децата си, а това лято прекарахме заедно две седмици на Гръцките острови, където не бях ходил отдавна.


Къде още сте ги водили?


- Миналата година бяхме в Щатите - Маями, Ню Йорк, Лос Анджелис, по миналата пък ги заведох в Италия...Смятам, че можеш да дадеш на децата си или пари, които ще изхарчат безгрижно, или преживявания, които ще запомнят.


Някой от тях ще наследилии професията ви?


- Не знам, може би е рано да се каже. Синът ми Константинос, който е най-красивото момче, което съм виждал, е едва на дванадесет. Малката ми дъщеря Мария-Кристина е с две години по-голяма от него, много любвеобилна и стеснителна, за разлика от сестра си Анастасия. Тя е на шестнадесет, също като мен е силна и динамична личност, истински лидер. Увлича се по модата, но е достатъчно умна, за да прецени, че това занимание е подходящо за хоби и е желателно да се насочи към друга професия. Тази година се включи в международната програма за обучение International Baccalaureate (IB).


На какво бихте искали да ги научите?


- Донякъде съм консервативен, но също и прагматичен в това отношение. Дал съм им голяма свобода и съм ги възпитал така, че сами да се пазят, да са внимателни и да правят разлика между добро и лошо. Знаят, че ако направят грешен избор, ще трябва да живеят с последствията. Искам да мечтаят без да се чувстват ограничени от каквото и да било - особен момичетата, тъй като днешният свят понякога оспорва способностите на дамите. Повтарям им, че единственото, което би ги спряло в развитието им, са те самите. Въпросът не е толкова в парите или образованието, а в целеустремеността, в глада за успех.


Вероятно по същата причина Пощенска банка насърчава учениците в България с програми за социално-корпоративна отговорност като Висок старт. Как избрахте да подкрепяте именно деца от средните училища?


- Всичко се свежда до това, че сме хора, и е нормално да даваме на тези, от които сме взели, независимо дали ще са пари, човешки усилия, просто идеи или подобни програми. Много компании подкрепят студентите, защото очакват тези млади хора един ден да се върнат и да работят за тях. Нашата идея е друга. Децата се формират като личности от по-ранна възраст, тогава имат нужда да се чувстват насърчавани и ценени заради добре свършената работа. Искаме те да разберат, че когато сами се справят успешно, някой забелязва, че заслужават да бъдат възнаградени по някакъв начин. Така ще бъдат мотивирани да се развиват и занапред, защото ще знаят, че си струва.


Споменахте, че искате децата ви да мечтаят. Вие самият за какво мечтаете?


- В своята книга Пророкът ливанският поет, философ и художник Джубран Халил Джубран е написал: И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви. Мисля, че същото твърдение се отнася и за живота. Искам да бъда здрав и щастлив, това е повече от достатъчно.

Четете още

Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Weekly

Това държава ли е? Или мутрокрация?

Възможно ли е в нормална страна, член на Европейския съюз, на бизнеса, който прави брутния вътрешен продукт, плаща данъци и дава храна на стотици хиляди семейства,... Още »
Банкеръ Weekly

"Кво чакате, бе?!"

Срещата на премиера Бойко Борисов с българската общност в Лондон нещо се обърка Още »