Special Weekly

Me & You

Витлеем - врата към смирението

Пристигаме на летище Бен Гурион и жегата ни обгръща веднага. Слънцето залязва, а по небето няма нито едно облаче. Тук не e валяло месеци наред, нито капка. Въздухът е леко сладникав и тежък. Бързо се свиква със специфичния аромат, с прашинките пясък, които вдишваш, с мириса на пустинята. Тръгваме с автобус към Витлеем. С разрастването на Йерусалим двата града почти са се слели, но това е само на пръв поглед. Разликата е голяма, защото, за да стигнеш рожденото място на Христос, трябва да преминеш висока бетонна стена, която огражда автономните палестински територии. Влизаме във Витлеем през контролно-пропускателен пункт, проверява ни въоръжена охрана... Стената изглежда зловещо. Израел започва да я строи през 2002 г., за да се предпази от атаките на терористи. Стената огражда и изолира палестинските територии.


На вратата на хотела, в който нощуваме, има кръст, но вътре обслужват палестинци. Оказва се, че няма противоречие - собствениците наистина са християни и палестинци. До началото на миналия век християните са мнозинство (80-90%) от населението на Витлеем. Днес са около 1/3 (30%) заради изселването в търсене на по-спокойни условия на живот.


Няколко часа сън и ставаме, за да стигнем в храма на Рождество за сутрешната служба. Промъкваме се по още тъмните улици. Кепенците на магазините са затворени, боклукът от миналия работен ден не е изчистен. Няколко часа по-късно всичко е различно - не е идеално чисто, но градът диша с ритъма на деня... шумен, забързан.


Базиликата Рождество Христово се намира на голям площад, от другата му страна е джамията Омар. Не можеш да влезеш в храма през малката вратичка, ако не се приведеш. Вътре пространството е огромно, величествено, красиво. Наричат я Вратата на Смирението. Трябва да влезеш с поклон и да оставиш отвън гордостта си, тук, където Господ е понижил себе си, за да се роди в човешко тяло, и то в пещера при яслите на животните. Историческото обяснение за ниския вход е друго.


Първият храм е построен през IV век при царица Елена, майката на император Константин Велики (280 - 337). Тя идва по светите земи през 326 година. По това време на мястото на Рождество е засадена свещена дъбрава, част от храма на Адонис, построен от император Адриан (135 г.). Тази горичка запечатва пещерата на Рождество и така я запазва. Храмът на император Константин и майка му Елена е опожарен при въстание на самаряните, затова император Юстиниян I го реконструира. Още веднъж е достроен по времето на кръстоносците (ХI - ХII в.). Отделните пластове могат да се видят и днес, защото за разлика от повечето църкви в Палестина, Рождество Христово не е разрушавана никога. Когато нахлуват в Светите земи през 614 г., персите унищожават всички християнски храмове по пътя си.


Как е спасено Рождество?ulnone

Фреската, която украсява фасадата на зданието, изобразява тримата влъхви, мъдреците от Изток, облечени в персийски дрехи, които последвали звездата, дошли да се поклонят на Божествения Младенец. Персите не посмели да разрушат базиликата, защото решили, че мястото е почитано от техните предци. Не докосват храма и мюсюлманите, които почитат Иисус като пророка Иса. Не го смятат за Бог, отричат Кръстната смърт и Възкресението, но приемат неговото Рождество. Кощунствено отношение към храма обаче не е липсвало. Имало е времена, когато влизали направо с конете. За да предотвратят това, вярващите зазиждат вратата и оставят малък отвор.


По стените и пода на църквата са запазени части от мозайки, които навремето са покривали и стените. На тях са били изобразени шест поместни и Седемте вселенски събори, включително и този в Сердика (сега София) от 343 година.


От дясната страна на олтара се намира чудотворната икона на Витлеемската Богородица. Повечето икони представят Божията майка изпълнена с тъга, радост и смирение. Витлеемската Богородица е като никоя друга, тя е единствената усмихната. Може би защото именно тук, във Витлеем, Майката Божия е била най-щастлива.

Пещерата на Рождество Христовоulnone

се намира точно под олтара на сегашния храм. Слизаме по няколко стъпала в неголямо пространство, в което все пак успяваме да влезем около 40 души. Православната служба започва точно в 6 часа. За пръв път чувам православно богослужение на арабски език. Редуват се палестински и гръцки духовници. Запалваме свещи и сякаш общата молитва свързва всички - познати и непознати. Чувствам се у дома.


Всеки ден в пещерата на Рождество се извършва Божествена литургия първо от православните гърци и палестинци. В 7.30 ч. започват да служат католиците, след тях - арменците. Това разделение между християнските църкви ни следва навсякъде по Светите земи. Тук се преплитат много интереси, политически, религиозни, икономически, всеки иска да има частица от най-светите места. Затова и до ден днешен християните не могат да ги разделят.

Така е и на Божи гробulnone

където от години не може да се направи ремонт, защото отделните църкви не могат да се разберат кой да даде необходимите средства, за да няма претенции към ремонтираната светиня. И в пещерата на Рождество ремонт не е правен от векове.


Мястото, на което се е родил Христос, е означено със сребърна звезда. Тя има 14 лъча, толкова са родовете от Авраам до Давид, от Давид до Вавилонското преселение също са 14, а от Преселението до Христовото Рождение отново са 14. Коленича, покланям се. Дори не осъзнавам благодарността, че съм на това място, просто се радвам на момента.


Преди повече от 2000 години, когато в нощта на Рождество в града пристигат Йосиф и Мария, атмосферата е била не по-малко многонационална, отколкото е днес. Като част от Римската империя в Иудея са живели хора от различни народности и религии. Във въпросната нощ градът е бил още по-пренаселен, защото хиляди са дошли да се запишат заради преброяването, което Октавиан Август заповядва да се направи на хората по цялата земя. И всички отиват да се запишат всеки със своя род. Йосиф, който живее в Назарет, тръгва за града на Давид Витлеем, защото самият той е от рода и дома Давидов. Заради многото хора не е имало къде да отседнат и са се прислонили извън тогавашните предели на града.


От пещерата на Рождество минаваме към католическия храм Св. вкм. Екатерина, пристроен към гръцкия Рождество Христово. В подземието му се намира друга пещера, за която казват, че напомня на устройството на първите християнски катакомбни храмове. Смята се, че тук са положени мощите на светите мъченици младенци, убити от Ирод във Витлеем.


Мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него.


Властникът събира всички първосвещеници и книжници, за да му кажат къде трябва да се роди Месията. Те му обясняват, че според пророчеството Христос трябва да се роди във Витлеем, града иудейски. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и като ги изпрати във Витлеем, каза: Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Мъдреците откриват Младенеца с майка Му Мария, покланят му се и принасят дарове: злато, ливан и смирна. И се връщат по друг път, без да кажат на Ирод.


Осмян от влъхвите и уплашен за властта си, той заповядва да избият всички деца под двегодишна възраст във Витлеем и в цялото царство. Според гръцката традиция, приета у нас и в Русия, във Витлеем са убити 14 000 младенци. Според сведения на руския игумен Даниил, който посетил Светите земи в началото на ХII век в пещерата, са погребани витлеемски деца и родителите им, загинали при персийското нашествие през 614 г., а мощите на младенците били пренесени във византийската столица Константинопол.


Когато излизаме отново на площада пред Рождество, магазините са отворили кепенци, търговците предлагат стоката си или пият чай, приседнали на столчета, разнася се мирис на печени сладки и кебап. Мнозина са насядалите направо на улицата в близост до входа на Рождество, срещу джамията Омар, говорят за политика с гневни или просто сериозни физиономии...


Когато си във Витлеем, отвсякъде те обгръща древност и мистика. Не ни попречи фактът, че пет пъти на ден ходжата извисява глас, призовавайки за молитва. Но въпросът защо именно тук конфликтите и разделението продължават векове, остава. Палестинците се противопоставят на насилствено създадена държава, която ги е изгонила от домовете им. Израел защитава земята, която по право му се полага от хилядолетия. Дали високата бетонна ограда ще създаде спокойствие за Израел и неговите граждани? Изолацията на палестинците ще спре ли желанието им да се върнат по родните си места? А отговорът вероятно пак е тук, в Светите земи, където се ражда чаканият като Месия цар Юдейски, но не става владетел, нито спечелва земна власт със сила. Моето царство не е от този свят, казва Той, но малцина го познават.


Росица Шегунова

Четете още

Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Daily
Осман Октай:

Пеевски ще бъде отстранен заради дискредитиране на задкулисието

Когато бъдат осветени, употребени и станат неудобни, тези хора изчезват от пространството. Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »