Special Weekly

Негово превъзходителство посланикът на Алжирската демократична и народна република Ахмед Буташ пред Банкер Спешъл

В България се чувствам като у дома си

Имаме общи културни ценности и традиции, страната ви е фактор в международните отношения

Н. пр. г-н Ахмед Буташ е роден на 7 март 1953 година. Завършва Националната школа за държавна администрация, профил Дипломация.Бил е началник на отдел Двустранни договорикъм дирекция Правни въпроси и договори,на Правни и административни многостранни договори към дирекция Международни политически отношения и на отдел САЩкъм дирекция Европа и Северна Америкав Министерството на външните работи. Работил е в посолството на страната си във Вашингтон (1980-1986г.). Заместник-директор на дирекции Северна Америка и Източна Азиякъм дирекция Азия и Латинска Америка. Временно управляващи посланик (1994-2004г.) на Алжир в Сеул.Главен инспектор в Министерството на външните работи, след което е и директор по посрещания и официалните резиденции към Президентството на републиката. Извънреден и пълномощен посланик в България е от 12 юни 2009-а. Женен, с едно дете. Владее френски и английски език.


Негово превъзходителство г-н Буташ и съпругата му г-жа Фатима Буташ бяха любезни да поканят екип на списанието в резиденцията си, където наред с приятната беседа демонстрираха топлотата на алжирското гостоприемство и прелестите на традиционната национална кухня.



Ваше Превъзходителство, какви бяха първите Ви впечатления, когато пристигнахте в България, и промениха ли се те оттогава?

- Впечатленията ми от вашата прекрасна страна определено се обогатиха с течение на времето. Когато преди повече от две години дойдох тук, имах различна представа за българите, но след като започнах да общувам и да работя с тях, разбрах, че България е много активен член на международната общност. Правителството има стабилна позиция по всички актуални световни въпроси, включително и за процесите, които се случват в някои арабски държави от Близкия изток и Северна Африка. Вашата страна бе една от малкото, която пое инициативи да се организират конференции, да се обсъдят мерки и начини за подпомагане на държавите от Арабския клуб. Първата бе през май, втората е през декември, като и двете са организирани от българското Министерство на външните работи. Това е много ясен знак, че страната ви играе важна роля на международната сцена. Тук се работи сериозно, за да се промени геостратегическият баланс. Визирам предимно енергийните проекти. Сигурен съм, че в най-скоро време България ще бъде ключов фактор в региона.


Какво мислите за българите като нация?

- Аз имах определени очаквания за хората тук, защото като доста по-млад прекарах няколко месеца в бившия Съветски съюз. Но бях учуден, че след разпада на Източния блок поведението и мисленето ви много бързо са се променили. Българите вече са съвсем различни. Те живеят в хармония с новите идеи на свободата, демокрацията и пазарната икономика. Но си остават все така дружелюбни, приятелски настроени и гостоприемни. С две думи - сърдечни хора.


Имах няколко случки тук, които ме убедиха, че българите са много човечни и винаги са готови да помогнат в беда. Преди време на Боровец претърпях инцидент, след който почти не можех да ходя сам. Тогава един млад мъж ме видя, дойде до мен и буквално ми предложи да ме занесе на ръце до пункта за медицинска помощ. Това е много показателен момент за благородството на българите. (на подложка)

nbsp;


Кои са приоритетите в отношенията между България и Алжир?

- Поради исторически и политически обстоятелства през последните 20 години икономическите отношения и търговията между двете държави на практика бяха почти формални. А преди това сме имали далеч по-мащабно сътрудничество. Може би не знаете, но през 70-те години в Алжир работеха около 7000 български експерти. Затова все още много българи познават добре страната ни и пазят добри приятелства там. С настъпването на демокрацията България съвсем естествено си постави други стратегически приоритети - присъединяването към ЕС и НАТО. През 90-те години пък ние в Алжир трябваше да разрешаваме вътрешни проблеми. Но след 2000-та година нещата се промениха и мисля, че сега сме готови да възобновим добрите си отношения и да работим добре заедно.


Знаем за приноса Ви за осъществяването на контакти между българския и алжирския бизнес. Има ли вече съвместни проекти?

- Дадох всичко от себе си, за да проведем тук, в София, 19-ата сесия на българо-алжирския комитет за икономическо сътрудничество в началото на ноември. Беше много добра и продуктивна среща. Подписахме пет много важни договори. Но трите най-важни са за икономическо сътрудничество на базата на смесени компании, а другите два бяха парафирани от Търговската камара и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. С тези спогодби създаваме един вид протекционен чадър за съвместните проекти между бизнеса от двете страни. Сигурен съм, че сътрудничеството ни ще се подобрява и много скоро ще берем първите плодове от работата ни.


Къде според Вас има най-големи възможности за задълбочаване на двустранните отношения - в икономическата, в търговската или в културната сфера?

- Според мен двете най-важни сфери, в които можем незабавно да започнем активно сътрудничество, са публичните поръчки в сферата на строителството у нас, също така и енергийните проекти.


В Алжир започнахме пет годишна програма (от началото на 2010 до края на 2014 г.), която е финансирана изцяло от правителството. Става дума за известиране на огромен финансов ресурс от 286 млрд. долара. За този период планираме да изградим 1.25 млн. апартамента, освен това ще построим магистрали, университети, болници и всичко, от което се нуждаем като обществена инфраструктура. Ако големи български публични или частни компании се заинтересуват, можем да реализираме много добри резултати. В енергетиката също можем да си бъдем взаимно полезни. В момента Алжир е третият по обем доставчик на природен газ за Европа. (на подложка)


Две трети от експорта ни се осъществява чрез два газопровода към Европа - Трансмед, който свързва Алжир и континентална Италия и Франция, както и Магреб-Европа, свързващ Алжир с Испания. От март 2011-а е пуснат в действие още един газопровод между Алжир и Испания - Медгаз. Стратегията на България е да увеличи източниците за доставка на енергия и ние сме готови да помогнем.


Имате богата кариера. Къде се сблъскахте с най-големите предизвикателства - във Вашингтон, в Сеул или у нас?

- Най-трудният пост за мен бе работата ми в Южна Корея. Там политическият контекст бе много труден, защото Алжир не признаваше автономността на тази държава в годините на студената война между Изтока и Запада. Ние принадлежахме към единия блок, а те - към другия, затова общувахме само със Северна Корея. На мен бе поверена отговорността да бъда първият посланик в Сеул, когато отворихме представителството си. Наложи се да започна от нулата във всички аспекти. Първо трябваше да намеря и закупя земя за резиденцията ни, да я построим, да наема персонал и да осигуря автомобили, да осъществя контакти с корейското правителство... Но накрая бях морално възнаграден. Когато заминавах за Южна Корея обемът на търговия между двете държави бе около 120 млн. долара. Когато си тръгнах след 10 години (това бе най-дългата ми чуждестранна мисия) стокообменът вече бе достигнал ниво от 1.4 млрд. долара. Това е доста показателно. Тръгнах си като приятел с членовете на корейското правителство.


Чии традиции и културни ценности от държавите, където сте работили, са най-близки до алжирските?

- Бих казал, че страната, в която се чувствам най-уютно, е България. Причината е проста. Ние сме дълбоко свързани поради историческите си контакти.


Още когато водехме войната за независимостта си срещу Франция, първата държава, която през 1960-а ни изпрати кораб, натоварен с оръжия и боеприпаси, бе именно България. Капитанът, успял да закара този кораб до Алжир, е още жив. Казва се Васил Вълчанов, на 96 години е и дойде лично да ни поздрави за националния ни празник. Изглеждаше в много добра форма. (на подложка)


По отношение на културата винаги съм смятал, че с народите на Изтока имаме общи традиции и ценности. Например за нас семейството е много важно, ние се грижим за родителите си, когато те остареят. Изобщо за нас хората са важни. И у вас, и у нас гостите винаги носят подаръци - бутилка хубаво вино или рози за домакинята. Никога не ходим с празни ръце.


Кой от местните обичаи в държавите, където сте работили, Ви се е струвал най-странен?

- Всяка държава си има своите специфични обичаи. Когато живеех във Вашингтон в началото на 80-те, видях за първи път празника Хелоуин (Деня на вси светии). В днешни дни заради глобализацията той вече е международен и се празнува навсякъде. Сега световните супер сили все повече влияят културно на останалите нации заради ролята си на доминанти в съвременния свят. Корейците също имат специфични традиции, особено кулинарните. Спомням си, че през 2002-ра, когато Южна Корея и Япония бяха домакини на Световното първенство по футбол, бяха критикувани от известната актриса Бриджит Бардо, която има фондация за защита правата на животните. Тогава корейците отговориха: Нападате ни, защото ядем някои животни, но такива са традициите ни. Ние пък не разбираме, защо вие във Франция консумирате жабешки бутчета? Всяка култура си има своите особености, затова не трябва да съдим различните от нас.


Имате ли любимите дестинации за пътуване и къде си почивате най-добре?

- Зависи, обикновено хората през лятото предпочитат морските курорти, зимата е време за ски. Съвременният живот ни предоставя разнообразни опции за почивка и ваканция. За мен най-прекрасното място, което съм посещавал, е Сан Франциско. Невероятен град, толкова вълнуващ и колоритен. Има една много хубава песен на Тони Бенет още от 1962-а, в която се казва: Оставих сърцето си в Сан Франциско. Бих казал същото за себе си, но за съжаление Фриско е много далеч оттук. Така че, ако трябва да избирам място за почивка, това ще бъде България. През миналата година със семейството ми бяхме в Слънчев бряг и много го харесахме. Но харесвам и зимните курорти. Аз самият се опитвам да карам ски.


Всяка година имаме дипломатически ски турнир в Банско, организиран от Министерството на външните работи. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков е постоянен участник и се справя много добре. Но победителят в последните две състезания бе посланикът на Словакия Карол Мистрик. Той е почти професионален скиор. И министър Трайков постоянно се шегува с него, като го пита кога ще си тръгнеш, за да мога да спечеля?. (на подложка)

nbsp;


Кои са любимите ви занимания през свободното време?

- Обещал съм си, че независимо колко малко свободно време или много задачи за вършене имам, ще се науча да свиря поне на един музикален инструмент. Но знам, че няма да ми бъде лесно. Вече започнах да се уча да свиря на китара. Упражнявам се по един час на седмица, засега не съм особено добър, но бързо напредвам.


Обожавам и конната езда. Тук наблизо се намира голямата конна база Нова Звезда. Досега съм взел 10-15 урока. Иначе съм меломан, обичам френските шансони, джаз, блуз, и, естествено, алжирската и арабската класическа музика. Харесвам и спорта. В Южна Корея тренирах бойното изкуство таекуондо и дори достигнах до второ ниво черен колан, но след като напуснах страната, нямам много възможности да го практикувам. Често обаче се събирам с приятели да поиграем футбол. Дори участвам в отбора на дипломатическия корпус, който всяка година се среща с тима на досегашния президент Георги Първанов. Последният мач го изиграхме в Перник, но за нещастие те пак ни победиха. Иначе знам, че националният вратар на Алжир, Райс М`Боли, играе в България с фланелката на ЦСКА.


Как постигате баланса между официалния етикет, който е важен за длъжността Ви, и непринуденото поведение?

- Обикновено дипломатите са възприемани като студени хора, които никога не ви казват истината. Знам един много подходящ анекдот за разликата между дамите и дипломатите. Когато една дама ви каже не, това означава може би, ако каже може би значи да, а ако отговори с да, това означава, че тя не е дама. Когато дипломатът ви каже да, това е може би, когато ви отговори с може би, значи не, а ако каже не значи не е дипломат. Истината обаче е малко по-различна. В някои житейски ситуации ние говорим не по етикет, особено когато се обсъждат важни неща, засягащи страната, която представляваме, или въпроси от международно значение. В такива случаи се налага дипломатите да казват това, което мислят, по един любезен и спокоен начин, разбира се. Така че клишето дипломат според мен не важи, характерът и личността на човека са водещи.


Кое е най-вълнуващото ви запознанство?


- В кариерата си на дипломат съм срещал много интересни и влиятелни хора. Запознах се например с Джордж Буш-старши, когато беше вицепрезидент на САЩ. Познавам и президента на Щатите Роналд Рейгън. Това бяха официални срещи, на които не можеш да придобиеш впечатление що за хора са те, но пазя хубави спомени и снимки от събитията. През 2007-а в Алжир се срещнах с испанския крал Хуан Карлос Втори. Той ме впечатли с непринуденото си поведение, много земен човек, човечен и близък с народа. Един ден кралят реши да забрави за протокола и покани членовете на делегацията си заедно с алжирски официални лица в обикновен ресторант. Това бе фантастично.


В България особено много ме впечатли Симеон Втори. Имах честта да се срещна с него, след което той ме покани да го посетя в двореца му във Враня. Говорихме си много. Това е един много културен човек с богата душевност. Говори няколко езика, включително и арабски. Спечели уважението ми. Въпреки многобройните си ангажименти той не пренебрегва никого и е направил много за страната си.


Резиденцията Ви изглежда наистина впечатляващо...


- Когато дойдох тук, сградата бе в катастрофално състояние. През следващите две години обновихме всичко, включително донесохме всички тези картини и снимки от Алжир. Намерихме дори картина от български художник с алжирски пейзаж. Направихме прекрасна градина и сега можем да приемаме гости. Смятам, че атмосферата тук вече е гостоприемна и артистична.