Special Weekly

Me & You

Усещане за Рапа Нуй

Рапа Нуи, ldquo;Голяма земяrdquo;, остров, наречен от нас, европейците, Великденски, защото сме го открили в неделята на Великден, 5 април 1722 година. Само 165 кв. км най-изолираното парче земя на света, изпълнено с мистерия и загадки. Хиляда огромни каменни статуи, опасващи в почти непрекъсната линия брега, 480 петроглифа, неразчетен шрифт върху плочи, 255 церемониални гробници...


Първа спирка е Аху Винапу. Там получаваме основната информация за четирите етапа от развитието на острова, важните думи, традиции и суеверия. Аху - това е племенна гробница, върху която са се поставяли статуи (моаи), изпълняваща функцията на съвременната църква - място за молитви, почит, церемонии, обреди. Всяко племе си е имало Аху, а когато то се напълвало, са отстранявали костите, оставяйки само черепите (най-важната част от тялото). Моаите са човешки фигури, гигантски скулптури на предци, винаги само торс (без крака) и двете ръце, събиращи се под пъпа (по-точно събират се ноктите, дълги колкото педя). Изобразяваните личности са от ldquo;аристокрациятаrdquo;, която не се е занимавала с физическа работа и модата е била да имат огромни дълги нокти. Статуите ldquo;пристигатrdquo; винаги ldquo;непрогледналиrdquo;. Едва след като бъдат вдигнати (някои тежат над 100nbsp;000 кг) върху Аху-то (с гръб към морето и с лице към селището), се издълбават кухините за очите и се монтират красиви очи от корали и обсидиан. Тогава стават моаи и добиват магическата си сила - да защитават, облагодетелстват, наказват, да налагат ldquo;табуrdquo;. Те предават част от тази божествена сила на жреците, за да предпазват населението от собствената му смъртност. Периодът на сътворяване на това чудо е дълъг - хиляда години - от VII до XVI в. - изпълнени с нечовешки усилия, осмисляли хиляди съдби. И, както с всичко останало, по-бързо е да разрушиш нещо, отколкото да го създадеш. През XVI в. започват непримирими междуплеменни войни, в които озлоблението и омразата успяват да привършат с това, което и времето не може. До XVIII в. събарят и развалят всички Аху и пазещите ги моаи. Те трошат вратовете на моаите, за да прекратят силата им. Вадят мощите на предците, които ще си отмъщават дълго за това и до днес. Вече времето е заличило много от следите, което прави трудно, дори невъзможно разпознаването на родовия гроб.


Аху Винапу е загадъчно място с две платформи. Едната е с конструкция, идентична на строежите на инките. Камъните са с формата и подредбата на тези от Мачу Пикчу. А всички моаи са съборени, с лице към земята, спящи принудителния си сън върху костите на своите създатели.


Наблизо е втората, също със съборени фигури. През 1865 г. населението бива изцяло католицизирано (местните смятат Христос за дарен със специална Мана, която му позволява да прави всичките си чудеса; в това, че Христос е възкръснал, тук никой не се съмнява и не вижда нищо чудно). Преди няколко десетилетия правителството превръща острова в овчарник - дава го на английска компания за овце, която изтиква местното население в югозападния край, огражда им съвсем малка територия и им забранява да я напускат, а остатъка от острова превръща в ldquo;рая на овцетеrdquo;; Сантяго обявява, че островът е прокажен и никой не може да го посещава. Тогава се засаждат и призрачните гори от евкалипти, засилващи още повече мистицизма на това парче земя. Овцете спокойно пасат около реликвите, оскверняват светините, а населението се размножава бързо (тук мъжете и жените узряват доста преди нас), вече не се побира зад оградата. А и не желае повече да е затворник в земята на дедите си. Вече няма племенни вражди. Врагът е общ: англичанинът. За една нощ свършват с овцете и техните собственици. Така, както си знаят; така, както векове наред човеците са решавали проблемите си - с ликвидация на себеподобните - пълна, светкавична и до дъно. Чилийското правителство е принудено да приеме факта, че Рапа Нуи вече е свободна земя. И да върне иззетата земя на устните й собственици - тук никога не е имало регистри. Но и никога не е имало нужда от тях - това, което всеки го знае, няма нужда да се пише.


Продължаваме към Рано Кау - втория вулкан на острова. Рапа Нуи е остров с триъгълна форма и във всеки ъгъл има по един вулкан. Първи е Пойке, в източния край, изригнал преди 4 млн. години, днес хълм без кратер. Много след това, преди 2 млн. години, се появява Рано Кау (ldquo;раноrdquo; означава вулкан) - в югозападния връх на острова. Последен изригва Теревака, най-високата точка на острова, едва преди 300 хиляди години, в северния ъгъл, предизвиквайки серия ерупции по права линия на югоизток, довели в най-южната си точка до появата на Рано Рараку, вулкан в близост до Пойке. При ясно време от Теревака се вижда океанът около целия остров.


Спираме на Рано Кау - кратер, запълнен с вода, покрит с плаваща растителност, по която бързите младежи мерят уменията си и някои дори успяват да прекосят 1.6 км, прехвърчайки от туфа на туфа, без да потънат. За тези, които потъват, не е опасно - просто трябва да умеят да плуват, а тук няма такъв, който да не може. Застанали горе на ръба, брулени от вятъра, съзерцаваме природния спектакъл. Десетки разновидности на зелено, синьо, черно. Вътрешните стени се спускат грациозно към водата - плахо отвесно, примамващо лесни и плашещо трудни, потънали във вечнозелен мъх, преплетени в скалите. Спускането си струва, защото може да се превърне в приключение, а долу има множество петроглифи, скрити от височината на нашия поглед.


Оронго е възстановено церемониално селище с 53 реставрирани ldquo;къщиrdquo; и над 1000 петроглифа. Години след като властта на царския клан била оспорена, започват ldquo;състезаниятаrdquo; за управление. Победилият клан е придобивал право да разполага с ldquo;табутоrdquo; и да решава съдбата на всички за една година, а човекът, упражняващ тази върховна власт, се наричал Тангата Ману (Човек-птица). Атлетите, представляващи племената си, се спускали по външната стена на кратера, плували около 4 км до Моту Ити (Малко Островче), където птиците снасяли яйцата си. Който пръв намерел яйце, сигнализирал, а после трябвало да се върне по същия начин - плувайки още 4 км между акули и атлети, стремящи се да го отстранят, да изкачи отвеса и да предаде яйцето непокътнато на предварително определения Тангата Ману, чиято коса междувременно била изрязвана до дъно.


Тук, в Оронго, са извършвали всички подготовки и церемонии по избора на Тангата Ману. Селището като че ли виси над пропаст, високо в небето, от едната му страна винаги бушуващият океан, от другата - измамно велурените стръмнини на Рано Кау. Една от къщите е оставена в ldquo;разрезrdquo;, за да се придобие представа за вътрешността й. Това са каменни убежища, без никакъв отвор за въздух или светлина, освен този за влизане, разположен винаги отпред, в средата и отдолу, а размерите му са такива, че съвременен възрастен човек трудно би могъл да влезе (някои въобще). Казват, че като влезеш и постоиш минута-две, очите ти започват да виждат. Старото общество е било общество на свободата и въздуха. В къщите се е влизало само за да се преспи. Всичко останало се е правело на открито. Колко прави са били само.


Ето ни в Аху Акиви. Легендата разказва, че крал Хоту Матуа, властелин на народ от Полинезия (острови, намиращи се на около три-четири хиляди километра от Рапа Нуи), имал сън, в който видял точната посока и как изглежда един непознат остров. Боговете му показвали спасението за неговия народ, страдащ от приумиците на бурите. Изпратил Хоту Матуа седем съгледвачи с точните инструкции къде да открият земята в безбрежния океан. И един хубав ден те акостирали на плажа Анакена. Така били заселени Великденските острови през V век.


В чест на откривателите потомците издигат седем моаи. Те са единствените, поставени във вътрешността на острова, и единствените, гледащи към морето, към островите, на които са се родили.