Special Weekly

Me & You

Там, където живеят ангелите, когато слизат на Земята

Денят е хубав, а мислите ми – цветни. Облаците са още бели, но вече поръбени с кант златиста светлина. Постепенно небето изсветлява и става лазурно синьо, а облаците поруменяват и се натрупват на хоризонта. Слънцето изскочи внезапно иззад тях и през морето се спусна блестяща пътека от светлина, която мигновено достигна брега и оцвети пейзажа в кехлибаренооранжево и аметистововиолетово, а лъчите му затанцуваха валс със сенките върху крайбрежните скали, докато вълните си играеха на гоненица с брега.

В този красив ден решаваме да посетим Ез, за който мнозина французи дори не подозират, че съществува. Той се намира близо до Монако, на изток от Ница, където бе хотелът ни. Пътят се вие по планинския релеф на Алпите, които тук достигат до самото крайбрежие, и се изкачва към разположеното нависоко градче. Кацнало на върха на скалите като орлово гнездо, височината му го опазила от някогашните нападения на морски пирати и други разбойници. Днес, хилядолетие по-късно, то продължава да е едно по-различно място на Френската ривиера. В него не се допускат автомобили, така че оставяме колата на паркинга и тръгваме покрай покритите с бръшлян готически сгради и заострени тънки кули. Те създават усещането, че Ез е изкристализирал от въображаемия свят на Урсула Ле Гуин или К. С. Луис, автор на цикъла книги „Хрониките на Нарния”.

Поемаме нагоре към възвишението по малка, павирана улица, която всъщност представлява поредица от стъпала. Градът сякаш сам ни подава ръка, за да ни поведе из лабиринта на своите улички и стълби. Те се катерят и спускат във всички посоки, ехтящи от стъпките на стотиците туристи, насочили се към върха на хълма, увенчан от руините на древен замък. Неговите разрушени кули и крепостни стени живеят нов живот - заради разположените сред тях Екзотични градини (Jardin Exotique). Пътят към тях минава през срутени сводове и ниски, тъмни тунели, покрай дървени порти, украсени с ковани гвоздеи и прозорци с железни решетки, през малки площадчета, окъпани в лъскава зеленина и сияйна светлина и църкви, от които се носи ухание на тамян и цветя - имахме  чувството, че се изкачваме по палубата на огромен каменен галеон, пълен със скрити съкровища. Едно от тях са Екзотичните градини, в които растат стотици видове кактуси. Сред тях е и рекордьорът с височина 13 м и тегло повече от тон. Оттук се открива една от най-пленителните панорами в света - сиви скали, зелени хълмове, бели вили и разливащо се тъмносиньо море, осеяно с лодки, което се губи в безкрая на хоризонта чак до алжирския бряг.

На връщане се озоваваме на главната улица "Принсипал", която представлява дълъг наниз от магазинчета и ресторанти. По рисунките върху стените на къщите можеше да се съди за занаята и общественото положение на предишните им собственици. А те, в повечето случаи, са били богати и известни: като Консуело Вандербилт, дъщеря на американския железопътен магнат и милионер Уилям Вандербилт, великата херцогиня на Русия - Анастасия Михайловна, внучка на цар Николай Първи, която починала в Ез, шведският принц Вилхелм, който посещавал тукашната си резиденция до 1950-а, днес превърната в разкошен хотел. Същата съдба сполетяла и вилата на руския принц Строганов, намираща малко по-надолу, на брега в подножието на скалите, където сега й прави компания къщата на вокала на U2 Боно. По-скромните сгради по "Принсипал" са заети от художествени галерии и културни институции, както и от магазините на двете известни френски парфюмерийни марки Galimard и Fragonard, чиито местни производствени цехове са отворени за посетители. И докато нежната половина на групата предпочита да се изгуби в пленителните аромати на Fragonard, ние поемаме към църквата "Белите каещи се" (Chapelle des Penitents Blancs), за да видим каталонския кръст с усмихващия се Исус Христос от ХIII век и статуята на Мадоната с Младенеца, държащ борова шишарка, създадена през от XVI век.

Подобно и все пак малко по-различно е настроението в Кан-сюр-Мер на 15 км западно от Ница, където решаваме да се разходим на следващия ден. Градчето, сякаш нарисувано от импресиониста Пиер-Огюст Реноар, трептеше в нагретия от слънцето въздух. Прочутият художник идвал тук заради мекия средиземноморски климат, който облекчавал непоносимите му ревматични болки. Но Кан-сюр-Мер се оказал толкова непреодолимо красив, че дори и ужасяващият артрит не успял да задуши желанието му да го улови с палитрата си. Той завързал четките за обезформените си от болестта ръце и така запечатал на платното облените в слънце маслинови горички и древните каменни настилки близо до дома си, който днес е превърнат в негов музей.

Миналото сякаш диша в златната прах на Кан-сюр-Мер. Мрежата от улички прилича на колаж от охра и дялан камък, тъмнорозова зидария и ръждивокафяво желязо, подаващи се над земята криви корени на дърветата и ярки, сияещи цветя. Безкрайни пасажи от галерии и аркади пълзят във всички посоки, за да изчезнат тайнствено зад каменни зидове или да ни поведат през ниски тъмни сводове, изпълнени с аромата на мокри кръстове и коварно минало, към закътани площадчета и вътрешни дворове, скрити от хорските очи със стени от чемшир и водопади от лилави бугенвилии. Крачейки из плетеницата на малките улички, установяваме, че градът сам ни разкрива всичките си забележителности, изпълнени със срамежлив и малко плах старомоден чар. Докато се разхождаме привечер, гърленото "р" на Едит Пиаф се плъзва елегантно във въздуха като крайчето на изчезващата зад ъгъла вечерна рокля на красива непозната. Това е часът, в който тихите разговори на различни езици са сведени до шепот, вероятно заради безмълвието на нощта, а загорелите лица на туристите приличат на бронзови маски под кехлибарената светлина на уличните фенери… Всичко това е част от изумителната атмосфера на Кан-сюр-Мер - заедно със зеленината, цветята, архитектурата, чистотата, които действат релаксиращо и едновременно с това - зареждащо.

Когато тръгваме обратно към колата в топлия мрак, небето вече е с цвета на вишнев мармалад, който обгръща хоризонта. Денят си отиваше, но Кан-сюр-Мер и Ез оставаха в сърцата ни със своята красота. И магия.