Special Weekly

Me & You

Перлите на Ситан

S 250 e95bcff3 f1a1 446a a630 18b138b5dbfa

Перли, падащи във водата – така може да се опише Ситан, който от хилядолетия се люлее като китайска джонка между мегаполисите Шанхай и Ханджоу. Времето няма особено значение на това място - годините се изнизват в светлината на червените фенери и се разтварят в пушека на ароматните пръчици. Девет реки минават през водното селище, а над сто моста го обединяват в едно цяло. Каналите са живителните артерии, по които тече съществуването на този стар град, който оставя отпечатъка си върху местните жители и културата.

Тихите води, малките мостчета, трепкащите отражения на извитите покриви в каналите, рибарските лодки и усмихващото се слънце, което гали с лъчите си белите лилии, създават онова очарование на Ситан, което не може да се долови в останалите водни селища на Китай. Местните винаги са казвали, че градът им е една дълга поема, изписана с калиграфски йероглифи върху безкрайно разгъващ се папирус. Той е толкова красив, колкото и самото селище. Неподвижните води, обгърнатите от мека зелена мрежа бели стени и черни врати на къщите създават пасторална атмосфера. Тя може да се усети в образа на жената, която пере в реката пред дома си, на възрастния рибар, хвърлил обикновената си въдица от своята лодка, или на децата, които си играят с мокро куче, опитващо се да се отръска от водата.

В Ситан водата е история. Още през 770 г. пр.Хр. градът придобива стратегическо значение, намирайки се на границата между воюващите кралства Ву и Ю. По време на династията Юан селището процъфтява, а последвалите я династии Мин и Цин го затвърждават като търговски и занаятчийски център в Южен Китай. Днес Ситан е известен със своите канали, покрити коридори и гърбави мостчета. Изяществото им е толкова съвършено, че представлява истински пир за очите и душата. Прелестните им силуети обграждат каналите и се редят един след друг като блестяща огърлица от перли, легнала върху пищната гръд на древния град. Повечето от 104-те моста и коридори са сътворени от длетата на безчетна армия от работници на династиите Мин и Цин, които отделяли и оформяли камъните.

Наблюдавам "морето" от черни керамични плочки, което залива града. Те сякаш обгръщат не само покривите на сградите, но и т.нар. покрити коридори, протягащи се край каналите – една от най-известните забележителности на Ситан.

Докато израства като търговски център по времето на династията Мин, по бреговете на деветте реки започват да изникват едно след друго малки магазинчета. Всеки собственик издигал навес над своето, докато накрая станали толкова много, че се слели в един общ покрив, надвиснал над тротоара. Той се превърнал в удобно място за бизнес срещи на местните жители, които купували стоката направо от лодките, плаващи в реката. Днес покритият коридор е дълъг над километър и всяка година привлича хиляди туристи с неуловимия си чар.  Човек може да се разхожда с часове под уютните кръгли керамични керемиди, които го пазят както от дъжда, така и от силното слънце, и да се взира в дърворезбата по гредите, оценена от специалистите като истински шедьовър. А когато се умори, с удоволствие да се отпусне на кушетките, наредени под навеса покрай брега на реката, да гледа лодките, които се хлъзгат по огледалната повърхност на водните улици на Ситан и да усети как бавно изпада в медитация и възторг, разтварящи се като лотос.

Дори и да искате, няма как да отнесете и частичка от тази атмосфера. Иначе всички магазинчета покрай каналите продават сувенири – нежни фигурки, шарени портмонета, изящни ветрила, страшни маски… Сложната игра на иглата е сътворила разкошни гоблени, великолепни бродерии, прекрасни китайски панделки…

В града има и фабрики за боядисване на коприна. Кралскосиньото е запазеният цвят на Ситан. Може да наблюдавате лично как десетки работници оцветяват тънките нишки, а след това да се насладите на готовите изделия, които грабват сърцето. Не е нужно да си купувате цяла роба от фина коприна, може да си вземете просто едно шалче, което да ви напомня за грациозния Ситан, танцуващ върху притоците на Яндзъ.

Шалчето на нашата екскурзоводка постоянно се губи от погледите ни, докато ни разхожда из лабиринта на малките улички, които са толкова сладко миниатюрни, че ти идва да ги прегърнеш. Някои от тях са тъмни по всяко време на деня, а други представляват просто дренажите на две съседни къщи. Най-известната е уличката "Шипи", чието име, буквално преведено, означава „кожата на камъка”. Тя си пробива път, вдълбавайки се между две каменни стени и в най-тясната си част достига ширина от едва 80 сантиметра. По дължината й от 40 м може да мине само един човек. Уличките обхващат града като мрежа и с помощта на мостчетата човек може да обиколи целия Ситан, независимо наекъде ще тръгне. Те обхождат града, нагиздени с червени хартиени фенери, които висят от всяка стряха.

Залутани сред лабиринта от алеи, стигаме до няколко изумителни забележителности. Много малък, но изключително интересен е специализираният музей, посветен на копчетата – в китайския им вариант те са телени или плетени (в 90% от случаите). В експозицията фигурира най-голямото китайско копче в света, а в отделна зала може да наблюдавате изработването на тези аксесоари. И това не е случайно – Ситан е най-големият център на тази индустрия в Китай - градът произвежда 40% от всички копчета в страната. Но той се гордее и с музеите си на дърворезбата, на ветрилата, на керамичните плочки, както и на жълтото вино. Става дума за вид оризова напитка с петдесетвековна история, която китайците използват повече в кулинарията. Питието е сладко на вкус, а алкохолното му съдържание е между 10 и 15 градуса.

С чаша жълто вино в ръка опитваме и прочутите зонзи – китайски пелмени – или топчета месо, увити в оризово тесто, които се пържат в гореща мазнина. В Ситан обаче те са във формата на големи тригуни и месото обикновено е предварително обработено в марината от соев сос и билки. Зонзи се продават навсякъде по улиците, освен това се предлагат във всеки ресторант, най-често като предястие. Към ордьоврите спада и соевото сирене (тофу). То се сервира на пресовани блокчета, а по пазарите се продава, увито в бананови листа.

Подкрепени с изобилна храна, продължаваме обиколката си из Ситан. Жителите на града не са богати, така че рядко ще видите нови къщи – повечето гният в каналите, мазилката се рони и пада като сняг във водите на реката, вратите са почернели, а праговете – поръбени с нежен зелен мъх. Въпреки това някои от тях са истински съкровища със своите дърворезбовани стрехи или покриви от керамични плочки. В част от къщите са изложени редки книги, предавани от поколение на поколение, или копия на известни произведения, направени от прочути калиграфи. Други са превърнати в чайни, където може да прекарате часове наред с чаша ароматен зелен чай, заслушани в историите на седналите под цветовете на магнолиите старци. Местните хора водят простичък живот, който с комерсиализацията на водните градове все повече отмира.

Да останеш само ден в този град е грях, макар и простим. Но в такъв случай би трябвало да дочакаш поне залеза на слънцето. Тогава всичко започва да чезне под плаща на мрака, червените фенери засияват един по един и градът се озарява, сякаш от божествено красив пожар. Каналите отразяват „пламъка” заедно с лунната пътека, протегнала се по безкрайните им извивки, и Ситан потъва в своята магия, докато тишината присяда по малките му улички, а спокойствието се намърдва удобно в леглото си от зелено кадифе, покрило каналите на града.