Special Weekly

Негово превъзходителство, посланикът на Румъния в България Антон Пъкурецу пред Banker Special:

Ние сме добри съседи и силен европейски тандем

Негово превъзходителство извънредният и пълномощен посланик на Румъния Антон Пъкурецу е роден на 31 януари 1966 година в Букурещ. Женен, с едно дете. Завършил е Филологическия факултет на университета в Букурещ и Юридическия факултет на университета "Титу Майореску". Впоследствие оглавява дирекции "Югоизточна Европа" и "Връзки с медиите", преди да замине на работа в постоянното представителство на Румъния в Женева. Впоследствие Пъкурецу последователно заема постовете заместник-представител и първи сътрудник в Постоянното представителство на страната си в Страсбург. През 2008 година се завръща в Швейцария като съветник към дипломатическата мисия. От месец август 2009-а Антон Пъкурецу оглавява посолството на страната си в София и допринася в значителна степен за разширяването на добросъседските отношения между България и Румъния.

 

Ваше превъзходителство, преди да дойдете в София, сте били дипломат в Женева и в Страсбург. Кои са най-ценните уроци, които научихте в Западна Европа?

- В посолствата ни в Женева и в Страсбург работих по въпроси, свързани с правата на човека. Това бе много интересен период в живота и кариерата ми. Преди двадесет години Румъния беше приета като членка на Съвета на Европа и предизвикателството за нас бе да приемаме стандартите и нормите на европейското законодателство и да ги прилагаме успешно. Тогава разбрах, че не сме различни от по-старите демокрации и, че просто ние се връщаме там, където ни е мястото. Освен това, постът ми в Страсбург го чувствах с по-особен сантимент. Знаете, че ние имаме традиционни културни връзки с Франция, а голямата част от интелигенцията ни бе възпитана в духа на франкофонията. Затова много лесно влязох в контакт с французите, а и те са много положително настроени към нас. Но в Съвета на Европа имах колеги и приятели от всички държави, бяхме едно семейство с различни култури и традиции, които се преплитат по уникален начин. Работих в Женева към Организацията на Обединените Нации, която пък обхваща цял мапамонд, повече от 190 държави, всяка със своя колорит.

Владеете прекрасно български, полиглот ли сте?

-Както повечето дипломати говоря френски и английски, а българският бе един от езиците, който изучих във филологическия факултет на Университета в Букурещ. Преди 1989г. в южната част на Румъния, включително и в столицата, хващахме с нашите антени българска телевизия и гледахме нейни предавания. Спомням си "Мелодия на годината", "Лека нощ, деца!", "Студио Х" и други популярни по онова време предавания. Така, че румънците лека-полека започнаха да се запознават с езика ви, а аз си го поставих като лична цел. Българската Лекторка беше изклиучителен професионалист, сега е професор в Софийския Университет и винаги, когато я срещам, се чувствам като студент.

Защо избрахте дипломацията пред правото и филологията?

-Дипломацията ми дава прекрасен шанс да съчетая наученото в правото и филологията. Юридическата материя ми помогна за казусите по правата на човека, а езиците - да комуникирам свободно с колегите ми. Воден бях от чувството, че мога да помогна на страната си и да направя много за нея. От четири години съм в България и за това време наистина осъществихме много инициативи и мероприятия. Това ми дава удовлетворението да се чувствам като част от един голям проект, какъвто е задълбочаването на отношенията между нашите две страни.

България за нас е не само добър съсед, но и много важен партньор в регионален и европейски контекст. Имаме сходни позиции по редица въпроси за общата ни интеграция в Европейския съюз, страните ни са членки на НАТО. През последните години си дадохме сметка, че е по-изгодно и за двете държави да следим интересите си в тандем.

- Двустранните ни отношения са превъзходни на всички нива - политически, икономически и човешки. Например, неотдавна бях на едно мероприятие в Силистра под патронажа на президента на Р. България, г-н Росен Плевнелиев. На това събитие участваха кметове, министерства и неправителствени организации от двете страни. Заедно обсъждахме общи проекти между Румъния и България за програмния период 2014-2020. Чувството бе, че работим като един отбор, който се справя много добре.

Какво мислите за страната ни и българите четири години след идването си у нас?

-От българската филология получих добра представа за културата и езика ви. Но тук, на място, открих българите, които наистина ме впечатлиха. Това важи в пълна степен и за много румънци, които вече имат информация за страната ви. От шест години насам най-големият туристически поток в България идва от Румъния, за последната година над милион мои сънародници са били тук. Малцина знаят, че и 400 хиляди българи годишно посещават Румъния.

Ние се преоткрихме, защото преди години Дунав беше граница, а сега вече я смятаме за обща вътрешна река. Народите ни много си приличат, дори вицовете ни са едни и същи. Има малка езикова бариера, но румънците се чувстват като у дома си тук. Това важи и за мен. България е една от най-впечатляващите държави. Тук всички са гостоприемни и дружелюбни. Дори когато пазарувам и разберат, че съм румънец, винаги ми смигват свойски.

 

С какво България привлича вашите туристи. И как бихте рекламирали Румъния на българите, които искат да я посетят?

-Не е тайна, че румънците от доста години обичат българското Черноморие. Но от две-три години те се интересуват и от зимните ви курорти, например от Банско. Увеличава се и културният туризъм - привлекателни са планинските ви манастири, както и маршрутите по Дунава. Дори има един маршрут - "пътят на римските императори", който тръгва от Румъния, минава през Сърбия и стига до България. Привличат ги и местата, където се съхраняват тленните останки на загиналите румънци във войната за освобождение на България през 1877-1878 година. Както се знае, командващ на северната армия бе нашият крал Карол Първи. Има много паметници в Плевен, в Гривица, в Опанец, Видин, Оряхово и други градове които са освободени от румънската армия. Свързват ни и православните традиции, мощите на света Петка почиват в Яши. Да не говорим за хъшовете. Толкова много исторически личности като Левски, Ботев и Раковски са живели в Румъния и от там са тръгвали по пътя на свободата и революцията. Българите, най-често ходят в Букурещ, който е познат като "малкия Париж". Но все повече се насочват по маршрути на север - към Синая, Брашов, Сибиу, който бе европейска културна столица през 2007-а година. Привлекателна е и Трансилвания със замъка на граф Дракула, но много българи продължават и към Молдова, за да видят характерните манастири изрисувани от вътре и от вънка по един особен начин с един уникален за света син цвят, наречен "Воронешко синъо". С откриването на моста Видин-Калафат много посещавана стана Крайова, а пък румънците, също прескачат до Белоградчишките скали.

България и Румъния имат рекорден търговски обмен за 2012-а, но все пак има ли резерви в двустранните ни икономически отношения?

-Ако погледнем назад, преди седем-осем години стокообменът ни бе около 350 млн. евро, а за последните три години той достигна 3 млрд. евро дори по време на криза. Това е почти десеткратно увеличение. За 2013г. дори очакваме да достигнем 3.5 млрд. евро. За България, Румъния е третият пазар за износ на продукция в Евросъюза, след Германия и Италия. Тези данни показват колко важни сме едни за други. Имаме редица големи инвеститори, които работят на българския пазар. Такива са Mobexpert, Romstal, Budmax, Rompetrol и Dacia. Наскоро бе създадена и двустранна търговска камара в София, втората след тази в Русе. Българските фирми все повече участват в изложенията ни, което говори за засилен интерес. И в Румъния има големи български инвестиции - например производителят на акумулатори Monbat вложи 10 млн. евро в завод за рециклиране на олово, предстои да инвестира още 7 млн. в предприятието.

Как виждате бъдещето на Балканите, чиято история е съпътствана от много кризи и конфликти?

- През последните десет години всички балкански държави имат обща цел - европейската интеграция. Затова трябва да си помагаме едни на други в този важен проект. Имаме съвместна инициатива, наречена South-East European Cooperation Process. Това е балканска мрежа за сътрудничество в политиката, икономиката, човешките връзки и т.н. За нашите две държави както и за региона, много важни са и инфраструктурните проекти - говорим за Дунав мост-2, после ще дойдат трети и четвърти. Всеки кмет се бори да има по един мост наблизо до неговата община.

С какви мероприятия у нас отбелязахте националния си празник 1 декември?

-Тази година румънските театри гостуваха в България. Имаше много интересни съвместни постановки с български актьори и румънски режисьори и обратното. В Русе се състояха три дневни театрални прояви, изложби и концерти, това са дните на румънската култура. Аз гостувах във Видин, заедно с етническите румънци. И у нас имаме български етнос - банатските българи в района на Тимишоара. И двете етнически общности са канал за комуникация между нашите култури, от които трябва да бъдем горди и да ги подкрепяме.

Бихте ли разказали нещо повече за семейството си?

-Дъщеря ми завърши бизнес училище в Страсбург, казва се Адриана. Съпругата ми Емануела е инженер по професия. Цялото ми семейство много обича България. Почти няма уикенд, в който да не посещаваме нови места в България - от Велико Търново, през Созопол, обикаляме българските манастири - Рилския, Боянския, Троянския, Бачковския. Навсякъде е много хубаво. Тази година бях в Перперикон, регионът е уникален.

Имате ли хобита, увличате ли се от спорт или от изкуствата?

- С група посланици и дипломати редовно играем тенис. Имаме си и футболен отбор на дипломатите. Обичам да ходя в софийските музеи и в галериите. Много са впечатляващи, например Националната Художествена Галерия. Знаете, че един от най-големите ни художници - Корнелиу Баба - има много почитатели в България, ваши частни колекционери непрекъснато търсят творбите му. Често чета - предимно исторически книги, проучвания за фолклор, етнография. Всяка година на вашия книжен пазар излизат по около 15 румънски книги, предимно от съвременни автори. Това е новото поколение наши писатели като Йоана Първолеску, Мирчеа Къртъреску, Мирчеа Йонеску и др. Разтоварвам се с музика, любими са ми "класики" като Queen и Pink Floyd. Когато слушам радио, разбирам, че много от румънските хитове са и на българския пазар, например тези на Ина, Акцент, Александра Стан, Андрея Бъникъ, Смайли и др. Вие пък имате много добри оперни певци и тази година се наслаждавах на постановките на Верди в Софииската Опера.

Какъв стил на обличане предпочитате?

- Като всеки дипломат в официалната част на живота ми ходя облечен с костюми, но това, което мисля, че отличава, е изборът на една хубава вратовръзка. За мен това е "визитката" на всеки мъж.

Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници, имате ли семейни традиции, които винаги следвате в тези светли дни?

-Коледните празници ще прекарам със семейството си тук в България, но може би извън София. Искаме да усетим какво е традиционното посрещане у вас. И в Румъния имаме специална празнична трапеза, но тя е за Коледа. Слагат се сарми и традиционни месни ястия, подобни на вашите саздърма и пача. Правим си и домашни наденички и луканки. Тук в посолството украсяваме 15-метровата елха, която създава празнично настроение в целия район. Румънците в София ходят на литургия в нашата църква "Света Троица", която има повече от един век история. Там се създава една хубава атмосфера.

Какво бихте пожелали на българите и румънците за Новата 2014 година?

- Всичко, което бих искал и за себе си - да са живи и здрави и винаги да са оптимисти. Смятам, че народите ни са оптимисти по природа дори когато нещата не вървят така както биха искали. Искам да бъдем весели, да обичаме живота и да сме позитивни, защото добрите неща се случват.