Special Weekly

Васил Христов, изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка:

Няма малки и големи предизвикателства

Бизнесът и хората са скачени съдове Всеки миг, прекаран с децата, е безкраен екшън Докато можеш да решаваш сам, нищо не е загубено (!!!това заглавие е за преноса)

Господин Христов, завършили сте счетоводство и контрол в УНСС, защо не се насочихте към тази професия, а избрахте банковия сектор?

- Преди да вляза в Икономическия институт, имах три предпочитания. Харесвам точните науки и техническите дисциплини. Завършил съм средно образование Двигатели с вътрешно горене и исках да следвам тази специалност в Машинно-електротехническия институт, но кандидатствах и Счетоводство, както и Финанси в УННС. Не исках да правя компромиси и да уча нещо по принцип. Приеха ме и на двете места, дилемата бе двигатели или счетоводство. След роднински съвет, в който обсъдихме перспективите за развитие, ги послушах и избрах счетоводството. Бяхме в постоянна конкуренция с финансистите, кой е по-ценен. Постепенно открих техническите модели в счетоводството и финансовите дисциплини.


Още преди да се дипломирам, започнах работа по специалността в търговска компания, обслужваща логистично верига бензиностанции.


От студентската скамейка директно станах финансов директор. Бе малко странно да ръководя професионалисти с 25-30-годишен стаж, които можеха да ми бъдат родители. Разбрах разликата между теория и практика, научих се да поддържам човешки отношения в рамките на голяма корпорация.

nbsp;


После работих в компания, предлагаща софтуерни продукти за фирмено управление. Срещах се с големи клиенти, опознах търговските процеси и малките стъпки, които движат бизнеса. Това ми помогна в банковото дело. Прекарвал съм по половин година извън София във времето на жп стачките. Стоял съм по два-три часа във влак със спрян ток, приклещен в тунел. Преминах и през казармата, за да продължа напред.


Изгубено време за мъжа ли е казармата?

- Всъщност казармата ми подейства много добре. Човек има много свободно време, за да разсъждава по житейски въпроси. Ситуациите в поделението обикновено се движат между двете крайности. В цивилния живот човек не става сутрин в 4 час, за да рине половин метър сняг на плаца при температура -15 градуса, нито пък го вдигат по тревога. Физическите натоварвания те карат да мислиш в перспектива. Средата там също не бе моята, бях сред хора със съвсем други приоритети и нагласи за живота. Изпълняваш заповеди на по-старши от теб по чин, който е с по-ниска квалификация. Това е суровата част. Задавах си въпроси от типа на: Какво има смисъл да се работи? или В коя насока искам да се развивам?. След многомесечни анализи на икономиката и потенциала на страната установих, че искам да работя в банка. Започнах в една от търговските банки на позиция по заместване и работата ми хареса.


От началото на кариерата си в Първа инвестиционна банка сте преминали през различни позиции. В кой отдел ви е бе най-приятно да работите?

- Започнах с кредитиране на големи корпоративни клиенти, след това бях поканен от Първа инвестиционна банка. Тогава тя бе започнала да развива звено за ипотечно кредитиране. Когато дойдох, все още бе направено малко. Бяха подготвени документи, както и рамката на програмата от човек, който току-що бе заминал да учи в САЩ. Трябваше бързо да позиционираме ПИБ на картата за предлагане на продукти за физически лица. В рамките на няколко години започвайки от нулата, достигнахме до 4-о място по ипотечно и 5-о място по потребителско кредитиране. Тръгнахме от създаването на идеалния профил на нашите служители и намирането на ефективни начини те да работят с желание. Усъвършенствахме програмите и начините за контрол над дейността ни. Бяха бурни времена, много неща се правеха за пръв път, работехме с размах и стопихме изоставането си.


След три-четири години трябваше да насочим вниманието си към развитие на клоновата мрежа, защото банкирането за физически лица до голяма степен се осъществява там. Когато започнах на тази позиция, имахме 30-40 клона, а когато приключих, броят им бе нараснал тройно. Направихме методика за определяне потенциала за развитие на даден град. Тя се базира на икономически параметри, данни за безработица, брой население, работещи предприятия и административни структури, при нас проработи много успешно.


Кои са най-сериозните предизвикателства, с които сте се сблъсквали като банкер?

- Няма големи и малки предизвикателства, всеки ден ние се доказваме. За мен най-важно е да успявам да поддържам баланс между удовлетвореността на служителите от работната среда и високите стандарти и изисквания, които мениджърите имат към тях. Хората ни трябва да са доволни и професионално защитени, като в същото време спазват професионалните и правните норми на обслужване, валидни в корпорацията.


Първа инвестиционна банка е спонсор на олимпийците ни за Лондон 2012. Какви успехи очаквате от тях?

- Като спонсор на грандиозно спортно мероприятие като Олимпиада 2012 бихме се радвали да се прочуе името на България. Класирането ни в доста от дисциплините като волейбол, лека атлетика, борба, бокс, колоездене и други само по себе си е успех. Много други държави не са и никой няма да чуе за тях.


Ако погледнем мащабите на България като територия и население в сравнение с конкурентите ни, трябва да ценим всеки индивидуален или отборен успех. Защото нашите спортисти, съотнесени с тези на Полша например, са едно към десет. Там изборът на таланти е много по-голям, съответно и очакванията. Ние сме малка, но спортна нация, и се гордеем с това.

nbsp;


Имате ли хобита, спортувате ли в свободното си време?

- Ако човек работи хобито си, той няма нито ден трудов стаж. Аз имам три деца и ако не се отпусна с тях, няма да имам нито ден свободно време. Всеки миг правим любимите ни общи неща. Обичам водните спортове, те ми носят доза адреналин и ми осигуряват досег с природата. Визирам най-вече водните ски и уейкбордингът, който е екстремен воден спорт, комбинация между водни ски, сноуборд и сърф. Практикува се с дъска, теглена от лодка или влек, има прекрасни условия за него на езерото в Казичене.


Обичам съчетанието между слънце, вода и природа, така балансирам енергията си.

През зимата съм се качвал и на ски блейд. Това са къси и маневрени ски, които се карат без щеки. Лесно се завива, но много трудно се спира. Миналата година с най-големия ми син карахме на Боровец и се забавлявахме много, той е много добър. Проблемът е, че аз за малко щях да отнеса няколко невинни скиори по пистата.


Кои са любимите ви кътчета за отдих?

- Разгледал съм почти цялата страна, включително и много непознати кътчета.


Човек трябва да усети духа на всяко място. Ако не седнеш в местния ресторант и не чуеш за какво си говорят хората и какви са проблемите им, не можеш да извлечеш есенцията. За да кажеш, че нещо е хубаво, трябва да го познаваш. Ние не оценяваме страната си през призмата на национална гордост, а през съвсем конкретни неща, например кокетните и красиви селца и градове. Аз почивам на места, където човек осъзнава колко е малък пред величието на природата. Такива са големите ни планини със страхотните зелени панорами, както и безбрежното море. Обичам тишината, чистия въздух и пространството в приятната компания на семейството ми.

Всеки миг, прекаран с децата, е безкраен екшън. Те възприемат нещата по изключително забавен начин, имат неизчерпаема енергия, постоянно чупят някъде нещо...


Кой е най-важният житейски закон, който неизменно следвате?

- Най-хубавото тепърва предстои.


Аз съм безкраен оптимист. Всяка житейска ситуация зависи от състоянието на духа ни. Дори в най-напрегнатите и неприятни моменти има доза хумор. Ако все още си в състояние да решаваш, значи нищо не е изгубено. Трябва да умеем да правим компромиси в работата, във връзката, да напасваме гънките на характерите си.

nbsp;


Успявате ли да балансирате между кариерата и семейството си?

- С годините успях да убедя жена ми, че двете неща са свързани. Не можеш след края на работното време да забравиш, че имаш отговорности за следващия ден, или пък да отпуснеш юздите на поведението. От друга страна, когато работиш в офиса, не бива да пренебрегваш семейството си.


Ако загърбиш личните си отношения срещаш трудности и в професионален план. Човек не е пълноценен в работата си, ако част от мисълта му е потисната от домашни проблеми.

nbsp;


Бързи или сигурни автомобили предпочитате?

- За мен сигурността стои над всичко. Колкото и бързо да шофираш, няма да спестиш повече от няколко минути. В големи градове като София се наблюдават комични ситуации. Например шофьор със спортна кола преминава край моторче-скутер като край пътен знак, но на следващия светофар то пак е пред него, защото се е промушило в задръстването.


Живях известно време в Лондон и за мен бе много любопитно, че хората в сити-то ходеха на работа с велосипеди и моторчета с покриви. Трафикът там е невероятен. Те са облечени с костюми, но в същото време носят джапанки или сандали.


Имате ли слабост към някое от изкуствата? Каква музика слушате?

- Харесвам българска музика и слушам БГ радио. Важното е текстовете да са смислени и да носят послание. Ако една песен има две-три срички, колкото и ритмична и динамична да е тя, не може да ме привлече. Наскоро чух песента на Лили Иванова Ти не си за мен - доста добра е. Мога да слушам и класическа музика, и рок банда като The Offspring, зависи от настроението. Имам страхотни спомени от детството, когато родителите ми ме водеха на представления. Всички се обличахме официално, по време на спектаклите потъвах в дълбоките, меки столове, антрактът пък беше време за сандвич или напитка. Опитвам се да създам в децата ми любов към изкуството, затова ходим на театър, кино, концерти. Но гледаме и много анимационни филми, сега чакаме Мадагаскар 3. По-лесно се прави сюжет за игрален филм, отколкото за анимационен. В анимацията винаги има поука, вплетени ценности. Чрез тях децата разбират кое е хубаво или лошо.