Special Weekly

Me & You

Непознатият Египет

Това което трябва да се свърши днес може да стане и утре, а ако не стане утре, значи вече не е от значение...- така горе-долу може да се синтезира житейската философия на египтянина, за който понятието време е много, ама много относително понятие. А изрази като да бъдеш точен или да си навреме са направо безмислени.


Курортите и действителността


Истинското лице на Египет е старателно скрито от туриста и няма нищо общо с картинките в туристическите брошурки и плажните хавлии с щамповани камили на фона на пирамиди и изгряващо пустинно слънце. Египет и курортите на Египет са две напълно различни неща. Хургада, Шарм Ел Шейх или Синай например винаги са се свързвали с представата за срещи на петролни шейхове и политици на високо ниво. Но най-вече на туристи,които се разождат под палмите по щорти и презрамки под топлото декемврийско слънце. В останалата част на страната обаче подобен начин на обличане се смята за откровено неприличен, макар че и в големите градове също могат да се видят чужденки, и то в понапреднала възраст, които вадят на показ рамена, глезени и деколтета. Но това им поведение е донякъде разбираемо за местните, които си го обясняват с морала на западната култура, или по скоро с липсата на такъв.


Кайро - майката на всички градове


Както споменах курортите на Египет не са истинския Египет. Те са предназначени за чужденци. Местните казват, че Кайро до голяма степен олицетворява страната им. Не случайно Ал Кахира (Кайро) означава майка на всички градове или майката на света. Градът е с население от около 20 млн души и е най-населеният в Африка. Разделен е на две части - Кайро и Гиза. Близо до района около Пирамидите - Гиза - се намира и Университета на Кайро, а жилищните квартали там са меко казано мизерни и далеч на са безопасни. Те обаче съседстват с озеленени райони като Ел Маади, Замалек или Хелиополис - с красиви вили, предназначени за чужденци и заможни египтяни.


Чужденецът- първо качество човек


Да си чужденец в Египет е много престижно. Е, и тук има известна сегрегация: най-добре е да си от САЩ или някоя развита европейска държава - Франция например звучи много добре на местните . Държавите от бившият социалистически блок обаче не звучат толкова престижно. Включително споменаване на страни като България или Румъния. Друго си е да кажеш, че си от Великобритания например. На изключително уважение се радват и гражданите на Гърция и на Турция, които египтяните уважават като представители на сходни и близки по дух, но много по-развити финансово и икономически култури. Обяснението за този национален комплекс е, че Египет е бил много дълго време под чужди влияния, където управляващите са били чужденци а местните - предимно слуги. Бидейки най-вече обслужващ персонал, те са изгубили всякакво национално самочувствие.


Външните инвестиции


За чуждестранните компании Египет е мека за добив на ценни суровини, но основното предимство е евтината работна ръка и многомилионния пазар на труда. През последните шест-седем години много реномирани компании се окопаха здраво в пясъчните основи на египетската почва, привлечени и от многобройните митнически, данъчни и търговски облекчения за чужди инвеститори. В околностите на Кайро и Александрия работят хиляди фабрики за облекло и текстил. Там се шие лакът до лакът и една шивачка си докарва към 30 долара месечно. Готовата продукция е с известни маркови етикети, сякаш току що слязла от модните подиуми, и се отправя от Египет към държави с висока покупателна способност. Страната е сред най-големите производители на мрамор и редки видове камък в света. Чуждестранните специалисти живеят добре в Кайро. Заплатите им варират от 1000 - до към 3000 долара на месец, което е доста добре за стандарта на живот в страната. С тях те могат спокойно да си наемат шофьор и чистачката от местните. Ако човек понаучи местния диалект може да си спазари чистачка и от т.нар фелахини (много бедни селяни, които са готови да работят за около 10 долара месечно).


Бакшишът - основна форма на финансов доход


Усърдната работа от сутрин до вечер обаче като че ли не е основната черта, която характеризира средния египтянин. Може би причината е в климата и знойното слънце. В Египет много хора буквално живеят от бакшиши, които е прието да се получават за почти всичко. Освен в официалните държавни институции, разбира се. Нещо повече - даването на бакшиш е задължителен ритуал на всекидневното общуване, включително и когато портиерът ви посреща с Добро утро, господине.


The IBM rule


Чужденците, които работят и пребивават в Египет с години са синтезирали идеята за житейската и трудовата философия на египтянина с т.нар IBM rule ( IBM правило) - Иншааллаах -Букраа- Маалеш. Което означава: ако е казал Господ ще стане утре(букраа), ако пък не стане утре - голяма работа, забрави за това (маалеш). Времето като понятие просто не е дефинирано в Египет. Той сякаш е част от вечността и времето там е спряло. Всичко се случва със закъснение от поне 45 минути. Забавянето от час си е повече от нормално, а задръстванията в Кайро са по-страшни от тези в Ню Йорк. Ако някой изнервен чужденец реши да протестира, неизменно получава отговора: Тук е Египет. Тук се чака за всичко. Местните жители съветват да не си правиш планове за повече от две срещи на ден, защото така или иначе няма да успееш за повече. Така към мизерните заплати, бюрокрацията и корупцията се прибавя и голямото чакане. Може би затова средният египтянин мечтае да емигрира. Най-вече в Америка, или в Дубай, които са символ на египетската мечта. Не че тя е много по-различна от американската. Просто много от местните са крайно бедни и живеят направо на улицата и спят на изтърбушени канапета или на тесни дървени пейки. Затова е обичайно да си сготвят нещо на газеник на тротоара.


Иначе класовото разделение в Египет е строго дефинирано. Високо образованите хора получават образованието си в чужбина - за предпочитане в САЩ. Обикновено те произхождат от фамилии с традиции в съвременната история на Египет или от семейства, обвързани с управляващия и военния елит.


Клубният живот


Човек може най-лесно човек да разбере към каква социална класа принадлежи един египтянин като просто го попита в кой клуб членува. Най-известният и най-престижният клуб в Кайро е Газира. Останалите са Клубът по стрелба, Четири сезона, Ал Катамейа, Сахара клуб и др. Те са предназначени за съответната класа според нейните фамилни и финансови признаци. Всички клубове обаче общо взето си приличат - сред живописно аранжирани екзотични градини са разположени множество кафенета и ресторанти заобиколени от фонтанчета с пейки и сенчести беседки където членовете и техните гости се социализират, релаксират и спортуват.


За манталитета


Говори се, че жителите на Кайро са най-вълнуващото нещо в града - те са най-хубавата му и най-лошата му отличителна черта. В Александрия, който е един доста красив и старинен исторически град живеят много националности и различни малцинства. Много хора в големите градове на Египет, курортните и историческите места разбират и говорят поне малко английски. Местните са по принцип любезни и услужливи хора. Особено египетските жени които са вежливи и отзивчиви когато човек ги попита за адрес или дестинация. Обикновено е прието жена да пита жена, а не мъж и обратно. Един мъж не битрябвало моли жена да го упъти при наличието на толкова много мъже. Проблемът е, че дори да не знаят какво точно ги питаш, не разбират добре или не знаят къде се намира мястото или улицата което търсиш те няма да ти кажат това. Ще кимнат разбиращо, ще ти посочат с ръка накъде да тръгнеш или да шофираш, ще те изпратят в някаква посока, или ще ти кажат да завиеш наляво или надясно и даже къде да завиеш приблизително. Такситата уви, не са спасение защото в повечето случаи те също не знаят и си подвикват един на друг да се питат докато се лутат. Самите местни казват, че когато питат за улица или адрес винаги питат по няколко пъти и задължително различни хора. Обикновено получават различни отговори, но ако два или три отговора съвпаднат като цяло това предполага че вярната посока е открита. Местните които пак казано са доста любезни хора сами съветват чужденеца без опит да не вярва веднага на хората които го упътват - пък били те пътни полицаи, регулировчици или даже военни. Не защото хората умишлено искат да заблудят някого. Те просто не могат да си признаят че не знаят , а и искрено искат да услужат. По принцип е нелюбезно да отрежеш някого съвсем директно. Като цяло, това е култура в която рязък, груб и директен отговор не рядко се дава. Често се отговаря с да когато всъщност се има предвид не. Много от туристите които посещават Египет за кратко разбира се, нямат възможност да го разберат. Всъщност истинското лице на Египет е много различно от това което туристите виждат за няколкото си дни престой. Животът в Египет е авантюристичен за нетуристите които пребивават там и борба за оцеляване за много от местните египтяни.


Мила Балабанова


без ограничения в редакторската намеса. ето ти и визитка:


Специалист по междуличностни комуникации, от 1999 до 2008 живее в САЩ продължавайки там образованието си след като завършва Публична Реч в НАТФИЗ и преподава имидж, убедително слово и т.нар. английска композиция. Изследва невербалното общуване между хората. От 2008 се занимава с проучване на междуличностните взаимоотношения в противоположни култури като Египет и Норвегия. През 2009 заминава за Кайро където до средата на 2010 е журналист и автор на проучвания и статии за Кайро Комюнити Таймс и се занимава с тренинг на човешки ресурси от водещи западни компании стъпили на пазара на Египет като Nestle, Mars, Danone, La Farge, etc.