Special Weekly

Интервю с Пламен и Весела Мирянови:

Не бихме строили на границата на морала

Ако решиш, че си създал нещо съвършено, значи си приключил с творческия си път Можем спокойно да кажем на децата си: Заповядайте, дозасаждайте гората!

АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ е основана като малка строителна фирма от архитект Пламен Мирянов през 1993 година. Впоследствие тя прераства в голяма строителна инвестиционна компания, със собствено проектанско бюро и агенция за продажба на недвижими имоти. Днес АРТЕКС осигурява работа на над 1200 души - собствен екип, строителни бригади и подизпълнители. Основен предмет на дейността на компанията е цялостното проектиране, инвестирането и строителството на обществени и жилищни сгради, както и проектиране и изпълнение на интериорни пространства.


През последните седемнадесет години компанията е изпълнила 57 многоетажни жилищни сгради, 4 офис сгради, 7 големи еднофамилни къщи - тип резиденции, реализирала е и пълни инвестиционни проекти за други строителни компании и външни клиенти. АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ проектира и изпълнява интериорни и фасадни решения за хотели, административни и жилищни сгради. Обичаме да строим красиви жилищни сгради и вярваме, че страстното желание, с което работим, може да допринесе много за живота на хората, да даде отпечатък, да повлияе с нещо, да възкреси и възпита нещо, казват Пламен и Весела Мирянови.


nbsp;


Реализирали сте над 50 архитектурни проекта, по кой от тях ви е било най-приятно да работите и защо?

В.М.: По всички проекти сме работили с любов и желание, но все пак любимият ми е Стела Бояна, финансиран на проектен принцип с кредит от Пощенска банка. Това е затворен тип жилищен комплекс без аналог в София. Апартаментите са в по-луксозния клас и започват от 120 кв. метра. Мотото на комплекса е: Не хората поддържат дома, а домът обгрижва хората. Влизайки там, собственикът ще бъде обграден от цветя и фонтани. Персоналът е дискретен и перфектно обучен. Ще има голям басейн, сауни, фитнес, професионално разработен от нас парк, дори мъничко бистро. Комплексът се намира на Околовръстен път срещу резиденция Бояна. Започнахме го преди две години, купихме още земя и сега той се движи с пълна сила.


П.М.: Аз също имам любим проект и в момента живеем в него. Това е жилищната сграда на 2007 година - комплексът Секвоя, наречен така, защото наоколо има красиви и масивни секвои. Ние успяхме да ги запазим, с тях мястото има добра енергия. За мен всяка сграда е хубава рожбичка. Преди да започнем строеж, винаги заставам на мястото и обмислям, как биха се чувствали хората тук. Например комплексът Св. Киприян в Младост 2 всеки път ме зарежда положително с панорамата си. Оттам се откриват затаяващи дъха гледки на залеза над Витоша, поляните отпред. Тук искам да изтъкна, че Пощенска банка винаги е била за нас стабилен финансов партньор, който дори следи харчовете ни. Там са разбрали, че ние не сме хора за един ден, построили сме 54 сгради. Радвам се, че ръководството на банката ме посъветва как да постъпя с кредитите, с експозицията, с вноските. Дори ме стимулират да започвам бъдещи проекти.


Има ли проект, който отказвате да осъществите, въпреки че е бил финансово изгоден?

П.М.: Да, има проекти, на които изцяло сме изградили финансовия модел, направили сме пълно проучване, дори предварителен архитектурен план. Числата са изгодни, но проектът стои в едни папки и ние не го започваме. Обикновено се получава така, когато пазарът все още не е готов. Сградата ни на булевард България стои от много време незавършена, въпреки че е финансов удар. Просто Беладжио е твърде голям и луксозен за сегашното състояние на пазара.


Има ли съвършен в архитектурно отношение град и перфектна сграда?

П.М.: Не съм срещал такъв, въпреки че съм виждал изключителни проекти в международни конкурси. Атмосферата на даден град го прави съвършен в архитектурно отношение. Важното е да създадеш творение, което диша и живее. Ако мислиш, че си създал съвършеното, си приключил с творческия си път. В САЩ и Канада има градове, проектирани от самото начало да бъдат перфектни. Със зелена среда, морави и всички удобства. Но крайната оценка за тях обаче я дават хората. Хубави са градовете с богата история и културно наследство. Сто пъти мога да се върна в Рим, има изкуство, църкви, скулптури, да не говорим за сгради.


В.М.: Бях поканена за жури на тазгодишните световни архитектурни оскари в Петербург и вече съм прегледала над 100 проекта в Сингапур, Хонконг и Индия. Те са предвидени за съвършени градове и перфектна среда. Но в тях всичко е направено стерилно, сякаш хората са поставени и някой отгоре им казва къде да се разхождат, да ходят на театър, да работят, да живеят или спортуват. Това е малка космическа станция от бъдещето, липсва свободният избор.


Кои са предимствата и недостатъците да правиш семеен бизнес?

П.М.: Това е най-добрият модел, участваме в няколко организации на семейния бизнес. Като колеги се познаваме от Строителния техникум, бяхме заедно и в университета (ВИАС). Удоволствие е да гледаме в една посока, да се борим и да успяваме заедно. Можем спокойно да кажем на децата си: Заповядайте, дозасаждайте гората!. Здравото семейство означава стабилен бизнес. Етичните и моралните ценности се прехвърлят в работата ни, липсват противоречията. Недостатъците са свързани с размиването на времето. От мен идват идеите, смелите решения, а съпругата ми ги осъществява. Силен тандем сме, аз насочвам кораба, тя го управлява.


В.М.: Съдружниците често се разочароват и разделят, а при семейството това е почти невъзможно.


Има ли правила в работата ви, които неизменно сте следвали и са ви носили успех?

В.М.: Като жена винаги съм следвала принципа, че орелът винаги е едноглав. Това е архитект Пламен Мирянов. Аз пазя репутацията му и го следвам, както подобава на една съпруга.


Другото важно нещо е, че се стремим да бъдем почтени във всичко и двете страни да печелят. Няма значение дали става дума за собственик на земя, клиент за апартамент, новоназначен или освободен служител. В Артекс никой не е ощетен, наранен или заплашен. Освен служителите, превишаващи правата си. За тях има дисциплина, все пак ние сме стопанска организация.


П.М.: Не поемам задача или бизнес, дори ако сделката е изгодна, но нарушава правата на трети лица. Не работя на границата на морала. Ако някой дойде при мен и иска да построим сграда в парк Гео Милев, а за това ще трябва да изсечем половината гора, твърдо ще откажа. Това е абсолютно неетично и би развалило репутацията ми. Личната изгода не бива да ощетява интересите на обществото и държавата.


Чувствате ли се успели хора и в кои моменти ви е било най-трудно?

П.М.: Аз си останах същият човек и родителите ми понякога ме коригират. Успеваемостта е нещо, което другите отчитат. Ако сам се потупаш по рамото, започваш да се възгордяваш и това е краят. Ние си вършим работата, а хората ни благодарят за дома и средата, които сме създали за тях и децата им. Това е важното, не банковите сметки. И да не забравяме, че зад всеки успех стоят много добри партньори и верни служители. Зад нас винаги е заставала Пощенска банка през всичките тези години и се надявам, че нашето успешно партньорство ще продължава и занапред.


В.М.: Аз не се чувствам успяла. Много моменти са били трудни, но съм излизала успешно от ситуациите.


Разкажете как осъществихте първия си проект, който се оказа за дълго ваш дом и офис?

П.М.: Първият проект винаги е най-труден, защото човек не се чувства подготвен за него. Това е тази сграда (б.а. на ул. Неофит Рилски №46), в която се намираме сега. Направихме я в периода 1993-1994 г. буквално със собствените си ръце и вече 18 години сме в офиса. Помагал съм на работниците да разтоварват арматура, давах им размери и мерки, сам начертах проекта и придвижих сделката без юристи. Мой приятел американец се чудеше как ще започна бизнес без пари и ми предложи да инвестира при мен 20 хил. долара, като впоследствие му платя лихва като част от печалбата. Мисля, че строежът ни тогава бе благословен.


Чертаете ли планове за бъдещето на децата си Пламен и Лили?

В.М.: Пламен е пети курс студент по архитектура. Той е изключително талантлив и красив младеж, освен това е фотограф, свири на китара и пиано, пее хитовете на Елвис. Ще поеме по нашия път. Лили е насочена в друга посока, по-емоционална е, ще следва психология, сега е абитуриентка в Испанската гимназия.


П.М.: Синът ни иска да стане архитект. Дъщеря ни ще я подкрепя във всякакво начинание, благотворителна дейност, бизнес или психология, ако реши да се занимава с това. Не искам да им натрапвам нашите идеи. Изборът дали да се качват на кораба, или да построят лодка и да тръгнат по други морета, е техен.


Имате ли хобита, които са слабост на цялото семейство?

П.М.: Слабостта на цялото ни семейство са пътуванията сред природата. Не успяхме да станем баровци, голфъри или хора с яхти. Не се впечатляваме от печено прасе на масата и шумна компания, а от прекрасните планини. Снимаме се в националните паркове, с делфини, китове, наслаждаваме се на божието, а не на човешкото творение. Прекрасните заведения за нас стоят под прекрасните шишарки, растения и животни. Прекарваме ваканциите в семеен кръг, а мястото за истинска почивка се нарича Малдивите. Там човек се слива изцяло с природата. Няма нужда от лукс, дрехи, обувки или няколко чифта бански. Разхождаме се боси по пясъка, гмуркаме се в прозрачно синьото море.


Занимавате се и с благотворителна дейност, кои ваши инициативи са ви донесли най-голямо удовлетворение?

В.М.: Последната ми инициатива бе за центъра за деца, болни от рак, който сега се изгражда. Бяха предоставени на търг картини от български художници. От името на Артекс Инженеринг аз закупих доста от тях, за което платихме солидна сума. Страшно е да виждаш безпомощни дечица, цялото общество трябва да помогне.


П.М.: Не парите помагат на хората, по-важно е да им обърнеш внимание. Имаме християнска фондация, строим малка църквичка. Благотворителната ни дейност е разнообразна, обръщаме най-сериозно внимание на домовете за сираци. С част от децата да се срещаме лично, за да ги окуражаваме и някак да ги насочим в живота. Опитваме се да им дадем друг мироглед.


Голямата ви мечта е да построите колеж, докъде стигна проектът на живота ви?

П.М.: Мечтата ни е да построим не само колеж, но и начално и средно училище. Не толкова като сгради, а като вид образователна система. Този проект си чака осъществяването, може би ще го направят децата ни. Не е въпросът да издигнем сградите, а да се направи образователна програма, която ще промени мисленето на децата и колежаните. Искаме в тях да се развиват моралните и нравствените качества на хората, те да се опитват да ти подават ръка, а не да живеят в антагонизъм.


nbsp;


nbsp;

Четете още

Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »