Special Weekly

Me & You

Малдивите: една седмица в рая

След час в облаците, под чиято пухкава пелена знаехме, че се стеле безбрежният Индийски океан, започнахме да се спускаме към Малдивите - 1190 малки и бели островчета, които приличаха на пасаж от медузи, поели на север. Колкото повече ги приближавахме, толкова по-ясни ставаха очертанията им, сякаш някой бързо ги бродираше със златен конец върху паното на океана.


Протегнали се на север от екватора като стрелката на компас, Малдивите представляват поредица от атоли, изникнали на 600 км югозападно от Шри Ланка, около които няма буквално нищо. За разлика от повечето острови по света, те не са вулканични, а коралови и големината им не надвишава 2 км в диаметър. Затова на тях няма планини и реки, а най-високата точка над морското равнище е 2.4 метра. Това е и причината географията на Малдивите постоянно да се развива - всеки следващ ураган може да заличи или роди нов атол. Така че властите делят островите на обитаеми и необитаеми острови. За обитаеми обаче се приемат само онези, на които има местно население. Впечатляващо е, но курортите, които посрещат туристи от цял свят, се изграждат само на необитаемите острови. Което много точно описва стремежът на малдивския туризъм всеки гост да се чувства като Робинзон Крузо. Затова къщичките са построени само от дърво, а на всеки от атолите има най-много по един курорт. За разлика от литературния герой обаче, туристите са обгрижени и глезени с всички възможни услуги и удобства.


Впрочем трябва много да внимавате с избора на курорт и съответно на атол. Разстоянията между тях са големи и ако мястото не ви допадне, после няма да имате възможност да го смените. Затова е добре да поразпитате в туристическата агенция, където ще ви помогнат да вземете решението си. Има атоли, на които ходят предимно французи, на други - най-вече германци и т.н. Поинтересувайте се и за развлеченията, които се предлагат - тенис корт, уиндсърфинг, водни ски, гмуркане. Някои са включени в цената на стаята, други - не.


Нашият атол бе малко парче суша, покрито с високи кокосови палми, което се издигаше от водата с цвят на най-чист изумруд. Персоналът на курорта ни настани в нашето бунгало, разположено до самата плажна ивица, а през френските му прозорци се излизаше на просторна и прохладна веранда. Между белия плаж, украсен със счупена огърлица от корали, и рифа се простираше лагуната. Тези 200 м вода въплъщаваха моята представа за Рая. Можех да сложа шезлонга си в плитчината, където водата стигаше до глезените ми, и да съзерцавам как безкрайният син океан се слива с небето, набраздено от бели, пухкави облачета. Струваше ми се, че мога да лежа с часове под галещите лъчи на слънцето и да не правя нищо.


Всъщност Малдивите са за хора, които искат да избягат от напрежението на мегаполисите и да се насладят изцяло на спокойствието. Въпреки че на нашия атол имаше отличен дайв клуб, фитнес зала, тенис корт, библиотека с интернет връзка, чудесно зареден бар, и два превъзходни ресторанта, на него липсва всякакъв нощен живот. След 23.00 ч. всичко потъва в мрак освен верандите на бунгалата. За сметка на това пък закуската, в единия от ресторантите в източната страна на атола съвпадаше с изгрева на слънцето, а вечерята в края на деня - в западната страна на острова, зашеметяваше с гледката на залеза. Впрочем двете заведения работеха през целия ден, предлагайки многобройни плата с екзотични плодове, сладки, чай и кафе.


Веднъж с приятелите ми решихме, че е крайно време да опитаме и най-дейното занимание на Малдивите - разходка с лодка до близкия, наистина необитаем остров. Оказа се, че е на 30 минути път, а екскурзията струва 100 долара. Очакваше 12-метрова снежнобяла моторница, с която поехме към безлюдното парче суша. Когато слязохме на брега екипажът от трима местни жители започна да разтоварва столове, пейки, кушетки, хамаци, огромен куп хавлии, и дори цял хладилник с остъклена врата, натъпкан догоре с храна и напитки. На тръгване ни връчиха и радиостанция само за спешни случаи, като обещаха да ни вземат в края на деня. Отворихме по бира и я изпихме, излегнати на брега, с крака във водата, после поплувахме и изиграхме няколко партии бридж. След четвъртия час очарованието на необитаемия остров сякаш започна да ни напуска, въпреки че се радвахме на удобства, за каквито горкият Робинзон Крузо е можел само да мечтае. В един момент, когато другите се унесоха в блажена дрямка на плажа, преместих тръстиковия си стол във водата. Наслаждавах се на абсолютната тишина и спокойствие. Бяхме само сушата, водата и... аз. Докато потъвах в безкрая на времето, осъзнах, че една седмица в Рая преминава изключително бързо.

Четете още

Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Банкеръ Weekly

"Покрусеният" Пеевски

Довчерашният фаворит на три правителства и депутат от ДПС Делян Пеевски се обиди жестоко на държавата и прекрати бизнес начинанията си у нас. В същото време обаче не... Още »
Банкеръ Daily

Иван Искров и Спас Русев в обща схема за милиони

Бившият гуверньор на БНБ Иван Искров е пропуснал осем пъти по-големи плащания към фирма на бизнесменът Спас Русев, който неотдавна стана собственик на "Виваком" и... Още »