Special Weekly

Me & You

Магията на Цикладските острови

S 250 a692428a bd44 42d3 b598 2ca20a1d327d
S 250 4a6cd6f6 7085 4587 89e8 547e1412dac3

Слънцето нахлува през дървените капаци на прозорците и реже светлината на тънки ленти, които ме гъделичкат по носа. Отварям очи и излизам на терасата на малкия, уютен хотел в Наксос. Бялата, квадратна сграда е със зелени капаци на прозорците, разположена e сред изобилие от цветя върху осеян с маслинови дръвчета склон, който се спуска към синьото море. Точно до моята тераса на първия етаж е разпростряла клоните си една смокиня, чието ухание изпълва цялата стая и в същото време й пази сянка. Слънцето вече залива целия остров  и аз решавам да изпия само едно кафе, преди да се захвана с изследване на околностите.

Наксос е най-големият остров от групата на Цикладите в Егейско море и с най-високата им планина - За /Зевс/, която отдалеч наподобява голяма пирамида. Столицата му, със средновековния град и франкския замък, построен на хълма над пристанището, разпукват сапфира на морето и сякаш изникват от дълбините му. На малък остров вляво от Наксос, присъединен към него чрез насипна дига, се извисява огромна мраморна врата, единствената останала от храма на Аполон - “Портара”, както я наричат местните.

Наксос изобилства от различни пейзажи: поляните и ливадите плавно слизат от планината и преминават в дълги плажове, ждрелата и клисурите постепенно омекотяват очертанията си в равни, крайбрежни алеи, пълни с бели и розови олеандри. Тук миналото се разказва във венециански кули, византийски църкви и древногръцки храмове. А когато при залез морето започне да се къпе последните слънчеви лъчи, на външната тераса на малкия бял хотел, настанил се високо на скалите сред горички от кипариси и маслинови дръвчета, може да опитате прочутото сирене на Наксос, а за десерт ви сервират забележителния си мед. Чашата с местния ароматен ликьор е задължителна в края на вечерта. Той е гордостта на наксосци и се прави от специален вид лимон, който расте само в тази част на Егейско море.

Островът има летище, но е далеч по-атрактивно до него да се стигне с ферибот от Пирея, от някой от другите цикладските острови или от Крит. Корабът влиза в дълбокото и тясно пристанище, отделено от морето чрез дълъг вълнолом, а венецианският замък, украсил хълма над пристанището, е впечатляваща гледка, особено неочаквана тук, в Гърция. Венецианците обаче са управлявали Цикладските острови в продължение на 300 години - от 1204 до 1537-а. Някои от наследниците им продължават да живеят и до днес в старите си владения. Затова в тях няма туристически обиколки, но отвън греят гербовете на благородническите фамилии, на които принадлежат - Деларока, Баротси и др.

Ако сте на почивка на Наксос, не бива да се заседявате на острова. На изток ви очаква Парос. Плавните очертания на планината му се стопяват в златната паяжина на слънчевите лъчи. И на преден план изпъкват манастир, покатерил се по склоновете на планината, и църква, кацнала на върха й. А там някъде отпред, между зеления килим на гората и синевата на морето, по жълтата крайбрежна ивица се белеят постройките на Парикия. Гледайки тези възвишения, човек трудно може да повярва, че те са били източникът на най-качествения бял мрамор в света - от него са изваяни статуите на Венера Милоска, на Хермес и много др.

Парос отдавна е една от любимите дестинации на туристи от различни националности. Тоий е прочут с красивата си столица Парикия, със селцето Нуса, с перфектните плажове, както и с виното - бяло и червено.

Откъм морето Парикия, разположена удобно в широката дъга на залива Ливади, представлява внушителна гледка. Белите къщи, построени в типичния цикладски стил, са обточили брега, а другите са надвиснали над тях само на няколко метра над морето. Слизайки от кораба, минаваме покрай стара вятърна мелница, която белосват всяка година. Зад нея е главната улица, водеща до голямата византийска църква.

Разходката из Парикия не омръзва никога. Живописните й улички, притиснати от изцяло бели къщи, с външни стълбища без парапет, с балкони, "изскочили" над алеите, и старият грък, който ще срещнете, седнал да пие узо на пейката отвън или водещ магаренцето си нанякъде, създават чувството за необятно безвремие, което човек може да изпита само на Цикладите. Дните се точат бавно и мързеливо, така лениво, че почти полягат на сянка под стария кипарис и чак задремват, а часовете се нареждат и отпускат върху тях. В такива моменти човек чувства, че може завинаги да остане тук и вечно да слуша повтарящите се истории за стари моряци и древни търговци, които пренасят в едно романтично, малко напукано от годините, с аромат на море и цъфнали магнолии, време.

Което ни подготвя за може би най-живописното и миниатюрно пристанище в цяла Гърция - Нуса. Бели къщи, с разноцветни прозорци, още по-шарени лодки и най-пъстрия товар, който може да си представите. По брега, зад сините и зелените врати, са разположени множество заведения, в които да пийнете узо и да си поръчате за мезе печен октопод (каквато е традицията тук). А зад първата редица от къщи попадате в мрежа от тесни, криволичещи алеи, обградени с храмове и църкви. Селището те хваща за ръка и те повежда из лабиринт от улици потънали в лилави бугенвилии и розови олеандри, и стълби, катерещи се в различни посоки.

Нуса впечатлява с онзи старинен чар, покрит с патината на времето - рушащи се палати, почернялата от влагата мазилка на белите къщи, стари палми, нашарили тротоара с оранжевите си плодове; занемарени градини, потънали в рубинени нарове и скриващи изоставените имения; каменни кейове с потопени във водата последни стъпала…

А точно срещу Парос в морето плува зеленото петно на Антипарос. С площ от 35 кв. км той няма какво да предложи освен хубави плажове и известната си пещера. Всъщност повечето туристи, наемащи се да прекосят трите морски мили, делящи двата къса суша, го правят заради пещерата, която някога се е намирала на Парос, но която природен катаклизъм откъсва югозападната му част, отдалечавайки я на 6 км и превръщайки я в самостоятелен остров.

Пещерата се вдълбава в земята в един от многобройните ниски хълмове, вълнуващи повърхността на острова, а непосредствено преди входа й стои на пост параклис, посветен на св. Йоан. От задната му страна в мрака и хладината на дупката се спуска дълго стълбище, което стига до голяма зала, осеяна със сталактити и сталагмити, израсли в най-невъобразими форми. Преди последните стъпала отклонение вляво ни отвежда до сталактита, наречен “Олтарът”. Надпис върху него известява, че на 24 декември 1673 г. тук е била проведена коледна литургия в присъствието на френския посланик в Константинопол.

Ако искате да се усамотите обаче и за един ден да се откъснете от пренаселените Наксос и Парос, островите на т. нар. Малки Циклади ви очакват. Ако вечно сте мечтали да попаднете на необитаем остров с палма по средата, не е необходимо да го търсите чак в Тихия океан. Цикладският архипелаг се състои от 2200 къса суша, от които едва 33 са населени. Така че само на 600 км от България може да намерите пълно уединение и тишина.

Едва преди няколко години местните рибари започнаха да превозват с лодки и яхти желаещите да видят малките острови. На 7 морски мили на югоизток от Наксос е Керос. Официално той не е населен, но не е и съвсем безлюден, особено през лятото, заради лодкарите, няколкото таверни и сгради. Хората отиват на него де факто заради заливите, изпъстрени с плажове. Черупките на мидите хрущят под краката ви, когато вървите по брега, накъсан от скални носове, а пред тях в морето стърчат разядени от прибоя канари, обрасли във водорасли. Но след няколко часа спокойствие свикналият с динамиката турист неизбежно стига до извода, че пълното усамотение май не е за него.

Ираклия, на юг от Наксос, има поне едно селище и население от 120 души. Лодките спират в Агиос Георгиус. А на 15 мин. от него са останките на неизвестен замък. На 45 мин. пък отстои пещерата на циклопите, за която обаче ще ви са необходими водач и фенерче, защото не е пригодена за посещения.

Лутайки се два дни време из подобни диви места, изведнъж ви се приисква да се върнете в пренаселения курорт със силната музика и блъсканицата от хора. А Наксос е най-подходящото място за това.

 

Радослав Райков