Special Weekly

Me & You

Корсика - в цвят и светлина

Единственият начин да се стигне от най-големия крайбрежен град на Корсика - Ажаксио,до Корт - малко селце, захвърлено в планините на острова, е влак, който тътри трите си ръждясали вагона по нанагорнището. Ароматът на палмови дървета и солен средиземноморски вятър постепенно отстъпва място на уханието на борова смола и на спарена мокра растителност. А когато теснолинейката започна да се олюлява между шеметните пропасти от едната страна и заснежените върхове на планината, от другата, гледката изведнъж се превърна в пиршество за очите и душата. Клиновидни дефилета, сезонни водопади, планински селца, които горят като пламък с червените си покриви, и рушащи се каменни църкви, запазили спомена за многолюдни неделни литургии, се появяват и скриват зад рамката на прозореца. Спътниците ми са двама италианци и един холандец и всички сме като залепени за мръсните стъкла и подвикваме възторжено на родния си език: Bello!, Mooi!, Това не е истина!, в трепетно очакване на гледката, която ще изскочи зад следващия завой.

Векове наред по тези места са идвали пътешественици и завоеватели от всички краища на света, за да бъдат покорени от очарованието на Корсика. Гърците първи свиват платна в местните тюркоазени заливи и, изумени от красотата на острова, го кръщават Калисте или Най-красивият. След столетия художникът Анри Матис идва в Корсика, за да открие великолепната земя, където всичко е цвят и светлина. Майсторите на цветната фотография запечатват сърповидните плажове на острова, назъбените планини, римските останки и пастелните крайбрежни градове, които дават новото (старо) прозвище на Корсика - L'ile de Beaute- Островът на красотата.

Тази красота омагьоса и мен, когато слизам в планинския Корт, където влакът се опразни, а градчето ме посрещна със слънце и червени нарове. Излизам на малък прашен площад. Връзки от наденици висят от тавана на централния магазин, бъчви с местно вино са наредени пред кафенетата. Те пък са пълни със старци, облечени с елечета и с кепета на главите, които се препират шумно на своя корсикански диалект.

В Бонифачо пък - едно от най-магичните места на острова - отново ме слисва красотата на корсиканското крайбрежие. Приближаваме града откъм морето и пред нас се издигат огромни, високи, отвесни, бели скали. Те са насипани на пластове, прорязани от тъмнеещите отвори на грамадни пещери, пълни със сталактити и сталагмити, изграждани с векове. А Бонифачо е надвиснал отгоре като карамеленокафява лавина. Лодката пори наситеносините води, заобикаляйки чудовищни ерозирали скални формации наполовина потопени в морето, някои големи, колкото небостъргачи. Легендата разказва, че Одисей и хората му потърсили убежище край Бонифачо, където се натъкнали на раса от великани. Хилядолетие по-късно градчето отново привлича великани: Миналата година почти се сблъсках с Бил Гейтс... точно тук, на прага на магазина ми, откровеничи собственикът на антикварен магазин, сврян удобно под сянката на цитаделата, която доминира над града. А преди няколко години Стинг си купи компас от мен. Истината е, че през последното десетилетие Корсика се е превърнала в дискретната алтернатива на Южна Франция. Лишен от превзетостта и позьорството на Кот д`Азур, Кан, Ница, днес островът привлича много известни личности, които се опитват да се отърват от досадното внимание на почитателите си. Гарантирам ти, че и Сталоун да дойде, ще може да си изпие кафето спокойно, довери ми магазинерът.

Приятно ми е да бъбря с този приветлив французин, който, за разлика от съгражданите си на континента, говори перфектен английски, макар и с корсикански акцент, но трябва да продължа на изток. Корабчето ни отвежда към Golfe de Sperone - крайбрежно голф игрище, проектирано от самия Робърт Трент Джоунс, което е заобиколено от частни вили, дело на Норман Фостър. Минаваме и покрай Ile de Cavallo, усамотено парче суша, известно като Острова на милиардерите. А а най-накрая акостираме в Порто Векио, за да се настаним в разкошния хотел Casa del Mar. Той е създаден от Жан Франсоа Бодин, прочут с даренията си за музея Матис в Ница, и почти веднага привлече вниманието на знаменитости като Джорджо Армани и Марк Джейкъбс.

Вечерна разходка из Порто Векио ни потапя в атмосферата на старинните му улички, за да наблюдаваме трансформацията на малкото градче от заспало през деня селище в хищен дракон през нощта. Тук се намира най-голямата дискотека на Стария континент - La Via Notte, разположена върху 1850 кв. метра. Мъже и жени с красив тен, придобит в Санта Джулия и по другите таитянски плажове, се тълпят пред пицариите и кафенетата в очакване да стане 22.00 часа, когато La Via Notte отваря врати. Аз също сядам на една кафе-тераса, за да опитам местната бира, подправена с цвят от кестен, и да се насладя на кипящия живот около мен.

Когато престижната дискотека най-после е отваря, към нея започват да прииждат ламборгинита и ферарита, които образуват опашка. Едва след като влизам вътре, осъзнавам напълно какво означават 1850-те кв. м, върху които са разположени седем бара и още толкова ресторанта на няколко нива. За настроението на посетителите се грижат трима диджеи. Оскъдно облечени танцьорки се усмихват от платформите и подгряват атмосферата, щедро осветени с лазерни лъчи. Тази дискотека е с най-голям капацитет в Европа - уведомява ме един от барманите. - При нас могат да купонясват около 4000 души едновременно. Аз също купонясвах, въоръжен с умопомрачителен коктейл, който моя любезен домакин ми приготви от текила, водка, джин и кокосов сок. Докато го пийвах, осъзнах, че всъщност Корсика, подобно на коктейла, има всички необходими съставки за перфектен туризъм - прозрачно сапфирено море, спускащи се до брега зелени гори и планини със заснежени върхове в далечината. Затова хората идват в Корсика, за да изпитат стихийната лудост на юга, след това да си починат в божествената тишина на севера и накрая да се върнат към своето всекидневие, заредени с положителна енергия за цялата година.

Радослав Райков

Четете още

Банкеръ Weekly
Рунд втори

Всички преди Агайн й искат главата

Обвиняват я в некомпетентност и лобизъм Още »
Банкеръ Daily

България вече е по-бедна от Македония и Босна

Страната ни изпада във втората категория държави по степен на разпространение на недохранването сред населението. Още »