Special Weekly

Me & You

Колодите на старите майстори - новият колекционерски хит

Знаете ли, че...


Китайски писмени паметници сочат, че играта с карти датира още от 1000 години преди Христа в Китай въпреки, че най-ранните образци са приличали повече на плочки за домино, отколкото на днешните хартиени картончета. До ХIII в. от н. е. игрите с карти се разпространили в Индия, Персия и Близкия изток (в музея на султанския дворец Топкапъ в Истанбул е запазена ислямска колода с карти от началото на ХVI в.).


Подновеният интерес към домашните забавления (и най-вече към игрите с карти) е изненадваща последица от сегашната криза. Игри като покера, канастата, бриджа и виста не само влязоха в крак с модата, но и възродиха любопитството към редките и ценни колоди от карти. По думите на Яша Биързайнър, основател на компанията от развлекателния бизнес InterCol London, работата му се е увеличила и причината за това е икономическият климат: Цените се вдигнаха. През 80-те години английска колода от края на ХVII в. струваше 400 паунда, а през през 90-те - 1200. Сега колекционерите плащат между 3500 и 5000 бр. лири за същото.


Напоследък се наблюдава увеличение в цената и на картите от ХVIII и ХIХ в. - твърди Люк Хъни, консултант по шах и игри с карти. - Сега е моментът ентусиастите да попълнят колекциите си, докато цените са все още поносими.


Първите европейски колоди били големи и пищно украсени. В края на ХIV в. испанските и италианските производители въвели четирите цвята при картите, както и дворцовите фигури, известни на като поп, вале и дама. Символите на цветовете били най-различни - като се започне от немските карти с образите на жълъдчета, сърца, листа и звънчета и се стигне до италианските, където предпочитали да отбелязват отделните бои с жезли, мечове, чаши и монети. Швейцарците заменили немските сърца с щитове, а испанците използват спатии или трефи вместо жезлите от италианските колоди. Френският принос е в богатата украса на дворцовите карти в периода между 1450-1470 година.


През ХV в. дизайнът на картите става по-опростен, а някогашните резбовани дървени блокчета са заменени с хартиени шаблони, което прави изработката им по-бърза и евтина. Френският град Руан се превръща в голям център за производство на карти, в резултат на което хиляди тестета, изработени от местни занаятчии, наводняват цяла Европа. По-късно руанската продукция стига чак до Съединените щати, където през 60-те години на ХIХ в. е измислена картата жокер. Тя навлиза в европейските колоди двадесетина години по късно заедно с разпространението на покера.


Днес ренесансовите тестета карти се изкупуват за солидни суми от музеите. През 1983 г. например нюйоркският Метрополитън плати на търг, организиран от Sotheby , 93 000 бр. лири за колода с ловни сцени. Тя е изработена в стила на фламандската школа от 1477 г., а платената сума е своеобразен рекорд.


На търговете е най-вероятно да попаднете на картите от ХVII до ХIV век - твърди Люк Хъни. - Английско тесте от около 1865 г. миналата година се продаваше за 600 бр. лири, а италиански Piedmont от 1870-а - за около триста. Цената на пълните колоди от ХVIII в. могат да стигнат от 3000 до 10 000 бр. лири, но за добро тесте от 1820-а до 1880 г. ще са достатъчни само 300.


Все пак датирането на колодите може и да е подвеждащо. Причината е, че някои модели са били преиздавани като факсимилета много след първоначалното им производство. Фалшификатите са също в изобилие. Все пак съществуват определени критерии, които могат да ви ориентират. Известно е например, че картите с огледални образи от двете страни са се появили в края на ХVIII в., а заоблените краища са заменили ръбовете - чак след 1875 година. Печатарските методи, емблемите на производителите и данъчните марки също помагат за определяне на възрастта на картите. Пълните колоди струват по-скъпо, особено ако са необичайни и редки, като например тези от времето на Френската революция. При тях короните липсват в изображенията.


Според експертите най-добрият начин да се сдобиете с качествени карти е да потърсите услугите на директен дилър. Това може да стане чрез международната общност International Playing Card Society. Особено атрактивни са индийските карти за игра. Те са изработени ръчно, имат кръгла форма и са в колоди от по 96, 120 или 144 карти. Двата типа индийски карти се различават по това, че върху едните са изобразени сцени от дворцовия живот на династията Мугал, а върху другите - десетте въплъщения на бога Вишну.


Дъдли Олис, колекционер и бивш ръководител на търговско дружество, обобщава страстта на ценителите с думите: Чудесно е да държите в ръка стари карти и да си мислите: може би самият Наполеон е играл с тях.

Четете още

Special Weekly

Zonda R - поредният шедьовър на Пагани

Всяка автомобилна компания има своята история, традиции и характерен почерк. Обикновено корените им са доста назад във времето, когато двигателите за трактори са били... Още »
Банкеръ Daily

Депутати и чиновници си купили скъпи апартаменти за жълти стотинки

Срещу 20 хил. лева един от тях се е сдобил с апартамент от 200 квадрата в столичния квартал "Изток". Още »
Банкеръ Daily

Лидерът на ДПС в Кърджали напуска поста

Мотивите на Юмер са несъгласие с водената в момента политика на движението. Още »