Special Weekly

Me & You

Коледна приказка от Лондон

S 250 45439b3c 5863 49f3 8990 9811d16811f1
S 250 c00220c1 c116 4d94 9dca 1592c1483c40

Когато трелите на "Алелуя" литнат към мрачните, каменни камбанарии на лондонските църкви и блеснат светлините на огромния норвежки бор на "Трафалгар", мечтая да съм там. Затова в средата на декември, докато у нас моловете жужаха от тълпи, изкушени да похарчат още някой лев, с група приятели се озовахме в Лондон. Хилядолетните устои на британската столица трудно могат да бъдат разтърсени от поредната коледна треска, да не говорим, че там бе доста по-топло, отколкото в София.

Лондон започва да се подготвя за Коледа от 1 декември. Пристигайки в разгара на празничната суетня, разполагаме с богат избор от възможности - да посетим лекция за "Същността и значението на ангелите в християнството", изнесена от белобрад професор по теология, който много повече прилича на дядо Коледа, отколкото на ангел, да чуем концерта на "ангелския" момчешки хор към църквата, където се изнася лекцията, да посетим изложба на причудливо украсени елхи, според последните модни тенденции (защото има и такава мода), или да разгледаме копието на лондонска къща от 1836-а, когато в английската столица се вихри една от най-унищожителните зимни бури в историята на страната. Освен това можем да навестим Музея на играчките, за да видим изложението на коледни подаръци и играчки от ХІХ и началото на ХХ в., или… просто да се помотаем из лондонските улици и да пием топло какао или какъвто ни душа поиска чай от цял свят. През декември Лондон предлага всекидневно толкова много събития, че листовете на календара едва ги побират.

В края на краищата се насочваме към Уестминстърското абатство, в чиято сянка блещукат хиляди свещи, на чийто фон аматьорски хор изпълнява коледни песни без оркестър, но под палката на изкусен диригент. Мисля си, че само по филмите съм виждал подобни непрофесионални певци, които цяла година репетират за Коледа, а накрая пеят безвъзмездно в сняг и студ, сменяйки репертоара от "Тиха нощ" до "Джингъл белс". Намираме си място в тълпата, която се е насъбрала да ги слуша, и оставаме до края. Когато публиката най-после се разотива, решаваме да се полюбуваме на купищата коледни звезди и камарите бодлива зеленика (храст с червени зрънца, който на Запад много използват за коледна украса) на тематичното изложение на Кралското градинарско дружество.

Тъй като е време за вечеря, сядаме да се подкрепим със заек, пълнен с пай, и малко захаросани плодове за десерт (истинско коледно меню от времето на Елизабет Първа). Докато се сгряваме и похапваме в заведението, забелязваме някакъв квадратен отвор със стълби, водещи под земята. Любопитни да разберем какво се случва, се спускаме надолу, за да се озовем в импровизиран театър, разположен в изба, където актьори от Ричмъндската трупа ентусиазирано четат етюди от Дикенс, Дилън Томас, Джон Бетджеман. Тъкмо си бях купил в оригинал последното издание на любимата ми "Коледна песен" от Дикенс, където главен герой е всеизвестният скъперник Ебенезър Скрудж, затова всички угаждат на желанието ми да изчакаме представянето на откъса от "Коледна песен". Това се оказа чист късмет, защото след него спектакълът свърши и тримата актьори започнаха да пеят коледни песни (представете си "Рудолф с червения нос", изпълнен с тежък британски акцент).

Коледа е време за веселби и забавления, затова поемаме към един от неоснователно забравените малки храмове "Св. св. Ан и Агнес", дело на средновековния английски архитект Кристофър Рен. Неотдавна той бе реставриран и включен в дългия списък от скромни църкви, където се изнасят концерти. Тази вечер щяха да пеят "Елизиън Сингърс", акомпанирани от Камерния симфоничен оркестър на Лондон, което научихме случайно от един плакат, затова веднага се насочваме към нея.  Цигулки, лютни и орган пригласят на младите певци, привлечени от университетските хорове на Оксфорд и Кеймбридж. Солистът, червендалесто момче със златна обеца в ухото, се справя завидно с трудните партии. Което дава повод на дребната белокоса дама до мен да коментира в антракта на своя несравним викториански английски език: "Не мога да я разбера съвременната младеж с тези обеци, но пък момчето пее като ангел!"

По време на Коледа всякакви фондации организират гала вечери за набиране на средства. И тъй като нямах представа, че Лондон предлага толкова много безплатни събития, още когато пристигнахме на летището, купих четири билета за тържествения коледен концерт на Кралските военни гвардейски духови оркестри в "Роял Фестивал Хол". Какво по-празнично от това да чуеш на едно място гайдите на шотландския гвардейски полк, барабаните на уелския гвардейски полк и фанфарите на английския гвардейски полк? Оказва се, че има. Докато проверяват билетите ни на входа, нямам ни най-малка представа, че ще седим (почти) заедно с кралица Елизабет Втора, принц Филип и принц Андрю, настанени в кралската ложа. "Досега не съм виждал кралски особи на живо", възхищавам се аз. "Хора като хора!", заявява Александра от нашата компания и минава невъзмутимо напред. А кралицата е в елегантни зелени одежди, изискана, както винаги. Всички аплодират младите мъже, прекрасни в своите златноалени парадни униформи и шапки от меча кожа, от чиито инструменти се веят миниатюрни британски флагчета. Те се издуват, когато засвирят гайдите, и игриво потрепват, щом забият барабаните.

Лондон е твърде голям, за да може да се окаже тесен от тълпите "коледни туристи". Има места, където те почти липсват - например в Националната художествена галерия. Мога да стоя с часове в нея и да се наслаждавам на "Венера и Марс" от Ботичели, "Мадоната на скалите" от Леонардо да Винчи или "Портрет на Джовани Арнолфини и жена му" от Ян ван Ейк (фламандските майстори винаги си личат, дори когато рисуват портрети). Напускаме топлия уют на галерията и се озоваваме на Риджънт стрийт, по която разходката винаги е приятна - заради типичната коледна украса, наподобяваща еленови рога. Надничаме по витрините, които заслепяват с увитите в златна хартия коледни пудинги, с искрящите бутилки баснословно скъпо шери, с шоколади и сладки от по 100 паунда. Но много бистра и ресторанти за бърза закуска също предлагат специални оферти. Затова сме очаровани да похарчим само 20 паунда за тристепенно меню включващо патешки бульон, последван от парче пълнена с лук и градински чай пуйка и резен коледен пудинг. Може да се каже, че в Лондон всички празнуват Коледа, защото има и за богатите, и за бедните. Коледа е времето, когато отключваме сърцата си за по-ощетените, а желанието да помагаме надделява над стремежа да печелим - време за щедрост, милосърдие и опрощение. 

Често възприема Лондон като града, в който е създадена Коледата. И това донякъде е вярно. Докато Рождество Христово отдавна се празнува като свят ден, Коледа започва да се почита като семеен празник едва през ХІХ век. Основната заслуга за това е на Чарлз Дикенс с неговите "Посмъртни записки на клуба Пикуик" и "Коледна песен". Печената гъска, гирляндите от бодлива зеленика, венчетата от имел, чорапът с подаръци, окачен над камината - всичко това са атрибути на английската Коледа. Иначе казано, светът празнува Коледа по британски обичай! Но Коледата е и във всеки от нас. Дали подаръците ще бъдат под елхата, или в чорапчето над камината, дали ще опечем пуйка, гъска или пиле, дали ще се целунем под имела или под най-обикновени сплетени елхови клонки, няма никакво значение. Важното е Коледа да е мирна и щастлива, за да донесе и на нас успех и благополучие.