Special Weekly

Me & You

Карнавалите - петият сезон на годината

Парижкият музей Drsquo;Orsay (Дrsquo;Орсе) представя изложба от стотина маски, дело на поредица знаменити художници от Карпо до Пикасо. Вдъхновението им е различно, според nbsp;предпочитанията на самите артисти: древна митология, ориенталска загадъчност, африкански ритуали, рицарска галантност и пр. Но експозицията отчетливо напомня, че маската присъства в цялата история на изкуството още от античността и има ритуално, декоративно или драматично предназначение както на сцената, така и в живота.


Времето на изложбата в ldquo;Дrsquo;Орсеrdquo; е избрано повече от сполучливо - петият сезон, както от десетина години туристическият бизнес по света назовава ldquo;празнитеrdquo; за земеделска работа месеци на зимата. Те са предоставени изцяло на карнавалите, фестивалите и свързаните с народните традиции през вековете колективни игри (като кукерските игри у нас или Венецианския карнавал например). Съвременната наука определя тези превъплъщения на играта с качеството пуерилизъм (от латинската дума puer - geme), дума, която обхваща в едно лекомисленото детинско поведение и агресивната палавост.


Петият сезон вече е един голям бизнес и индустрия, в която зрелището се основава преди всичко на първичната колективна психологическа потребност.


Тук на помощ ще извикаме представата ни за шумно проследявания в медиите карнавал на Рио де Жанейро (всеки февруари), както и по-малко популярните аналогични празници в други големи градове на Латинска Америка. Центърът на бразилския карнавал е градската самба, която е специфична рожба на Рио де Жанейро. Благодарение на радиото и звукозаписната индустрия, а по-късно и на телевизията тази самба буквално залива със звук градовете на страната, заемайки водещо място в музикалния живот на всички слоеве от населението на Бразилия. Започвайки от 1922 г., тя се култивира в специални ldquo;школи по самбаrdquo;, представляващи своеобразни общества или танцови клубове, работата на които през цялата година се заключава в подготовката за публични изпълнения по време на карнавала. Излизайки организирано на улицата, през 20-те години на ХХ век групите са се събирали на несъществуващия днес площад ldquo;Праса Онзиrdquo;, където в състезателен порядък демонстрирали своето танцово майсторство. Съществували са две разновидности на самбата: samba de morro от бедняшките квартали на Рио и по-късната samba carioca, дело на известни народни автори. Изначално танцът се е смятал за вулгарен и аморален, главно заради своята еротична чувственост и възбуждащите движения на бедрата. С привнасянето на ldquo;добри маниериrdquo; той става доста по-приличен, елегантен и грациозен, получавайки достъп до театралните сцени и танцовите салони, в които блюстителите на нравствеността не са така строги. Но нарастващата динамика на живота в мегаполиса и колективната жажда за силни усещания, ведно със заличената вече граница между ldquo;високотоrdquo; и ldquo;нискотоrdquo; изкуство, възвръща и дори акцентира върху еротичното начало в танца, основно samba carioca.


Изследователите са единодушни - ако в структурните характеристики на бразилската музика негърското влияние не е така отчетливо, то хореографията на танците е основана почти изцяло върху африкански елементи. Които са достатъчно възбуждащи! Допълнително напрежение внасят състезателният характер на проявата и страстното отстояване, водещо и до кървави сблъсъци, съпътстващи карнавала в Рио де Жанейро почти всяка година. Но това вече е неизменна част от риска, поеман от туристическия бизнес в Бразилия и от други, нетолкова популярни карнавали в големите градове на Латинска Америка.


Петият сезон вече е в разгара си. Благодарение на виртуалното пространство неговите най-ярки и запомнящи се прояви са достъпни по цялата планета. И дори в България. Която, както ни информират, е посегнала към късче от карнавала на Рио де Жанейро, пренасяйки го като екзотичен експонат в София.


Нещо подобно на онези руски народни приказки, в които се казва: и аз бях на празника, посягах към трапезата, по мустаците ми мед се стичаше, но в устата ми не влизаше.