Special Weekly

Me & You

Имперски записки на един републиканец

Летище Шарлероа бе началната точка от пътуването ми към Брюксел, сърцето на Европейския съюз и Кралство Белгия. След това ме очакваше и Лондон - градът символ на старата Brytish Impire и крайна точка на това лятно преживяване в имперските владения.


Озовавам се в Брюксел след два часа и половина полет. И още около час придвижване в задръстванията, причинени от автомобилите на стотиците белгийци, бързащи да се озоват навреме на работните си места.


Градът, приютил правителството, парламента и останалите институции на ЕС, ме посреща с аристократичните 20 градуса температура. Факт, който е причина бързо да забравя 35-градусовата юлска жега в София. И да усетя леко неудобство - крача в къси панталони в цвят каки и преметната през рамо брезентова чанта сред тълпи костюмирани юпита и делови дами, превземащи по обед кафенетата и ресторантите в центъра на града. Един турист в море от чиновници, които крият в кожените си чанти бъдещето на разтърсваната от криза Европейска общност. Навярно и моето.


Спасението от неудобството се нарича Grand Place. Известният площад е в центъра на стария град, с правоъгълна форма, очертана от великолепни сгради от ХVII -ХVIII в., сред които е и общината с величествената си камбанария. Градският съвет е един от най-забележителните архитектурни монументи на Брюксел, както и една от най-красивите готически сгради в цяла Белгия. Там тези като мен са мнозинство, всички държат фотоапарати и камери в ръце и няма как да не влезеш в нечий чужд кадър. Sorry, excusez - moi, и продължаваш нататък.


Хлътвам в малка пряка и не след дълго попадам в царството на бирата. Кръчмето се нарича Делириум, с емблема розово слонче над тентите. Предлагат се над 150 вида бира, чието опитване неминуемо води до характерни промени в мъжката фасада. Предизвикателството обаче си струва, въпреки че у нас белгийската Брюинвест - Zagorka amp;Ariana Breweries , прави всичко възможно да задоволи претенциите на безбройните привърженици на бирената партия.


Общо взето, два дни в Брюксел преминават в обичаен за всеки турист ритъм. Препускане по музеите, редувано с бирени отмори и съзерцание на пъстрото шествие от китайски и японски групи, колежанчета от Ботуша, добре облечени русначета, растафари, пакистанци с чалми, забулени арабки, под чиито бурки понякога се крият странни метални маски, откриващи само очите и устните им...


Къде са поданиците на крал Албер II, питам се, докато ми се завива свят от разноезичната тълпа. Изглежда, по това време на годината те вече са извън Брюксел, че дори и извън пределите на Белгия. Благодарение на скромните ми познания по френски разбирам, че белгийците са единствените европейци, които твърдят, че финансовата криза не им се е отразила, и пътуват по света при всеки удобен случай. Нещо повече, от началото на 2011-а се наблюдава скок на ваканционните пътувания в сравнение с 2010-а.


Оказва се, че тайната на бума на туристическите пътувания на белгийците всъщност е в... липсата на правителство. Веднага бързам да кажа, че техният опит няма да ни бъде от полза. По простата причина, че у нас, със или без държавно ръководство, заплатите са замразени, а при белгийците не е така. От 13 юни 2010-а Белгия кара без кабинет, и по тази причина няма кой да взима мерки за ограничаване на ефекта от световната финансова криза. А според едно от решенията на предишното правителство заплатите на заетите в икономиката се индексират на определен период. Това обяснява защо белгийците не са сред останалите европейци, оплакващи се от намаляване на доходите в резултат на кризата.


Притесненията на поданиците на крал Албер IIобаче са от друго естество. По някаква ирония те са резултат от целенасочена държавна политика. Заради проблеми във въгледобивната промишленост през 50-те и 70-те години на миналия век Белгия решава да вкара чужда работна ръка и сключва двустранни споразумения с Италия, Испания, Гърция, Мароко, Турция, Тунис, Алжир, Югославия. През 70-те години въгледобивната индустрия отново изпада в криза. На заетите в отрасъла чуждестранни работници им се позволява да си намерят работа в други промишлени сфери - черна металургия, химическа промишленост, строителство и транспорт. А министерството на правосъдието започва да си затваря очите за закона, който регулира имиграцията. В резултат много туристи от Близкия изток и Африка остават нелегално, за да работят. И по-късно формализират своето присъствие в страната. Този ред имплицитно е приет от работодателите и толериран от имиграционните власти в продължение на години. В резултат на което, според последните данни, 32 на сто от населението на Брюксел вече е мюсюлманско...


Истинският Вавилон обаче ме очакваше другаде. Взимаме 180-те километра между Брюксел и Кале с кола, за да се озовем пред тунела на френско-британския консорциум Евростар, известен накратко като Chunnel. Той свързва Великобритания и континентална Европа, разделена от протока Ламанш.


Признавам си, че преди да се озова в тунела, не съм и предполагал, че над главата ми има 50 метра земна твърд, а след това водите на Атлантическия океан, дълбоки от 100 до 450 метра. Chunnel е дълъг 51 км, като разстоянието се взима за около 35 минути.


Мащабите на съоръжението са подходящо въведение към всичко, което щях да видя в сърцето на Великобритания - Лондон. Особено в ситито на града. Новостроящият се небостъргач на известната застрахователна компания Lloyds направо спира дъха и те кара да си мислиш, че Британската империя е повече от жива. Сградите наоколо, сред които и популярната като Краставицата (Сuсumber) грамада от стъкло, вдъхват страхопочитание пред една реална мощ и сила.


И докато крачех малък и незначителен под извисяващите се футуристични здания, изведнъж попаднах на странна скулптурна композиция от сив камък. От двете страни на един правоъгълен блок беше изписан следният стих:


cash flow runs deep


but spirit deeper


you ask am i my


brother keeper?


I answer by nature


by spirit by rightful laws


my name, my brother,


wilberforce


Изгубен в превода, заснех надписа върху композицията и продължих. По-късно се оказа, че непреводимата последна дума в стихчето всъщност е името на известния британски политик и филантроп от ХVIII в. Уилям Уилбърфорс. Името му се свързва със Закона за премахването на робството през 1833-а, плод на дългогодишната борба на Уилбърфорс за освобождаването на робите в Британската империя.


Потомците на освободените роби от многобройните колонии на империята днес могат да се видят навсякъде по улиците на мегаполиса Лондон. И най-вече пред Бъкингамския дворец, където се трупат всеки ден, за да видят ритуала по смяната на караула. Човешкото море, придошло от различни посоки на света, днес залива всички улици и площади на града, но съвременният Вавилон оживява пред двореца.


В тълпата, в която щъкаха сегашни поданици на Нейно Величество, разноцветни потомци на освободените от Уилбърфорс роби, чуждоезични представители на държави врагове на Империята, се наредих и аз - роденият в една дата с Апостола Левски, закърмен с веруюто му за чиста и свята република, един обикновен гражданин на осъществената му мечта България.


Пристигнах на площада в 10.20 сутринта, както ме посъветваха, за да си намеря място и да видя процесията. Съветът се оказа ценен - в 10.45 часа пени да хвърлех, нямаше да падне на земята. Преди началото на церемонията британски бобита, яхнали внушителни коне, обходиха маршрута, по който щяха да минат стражите. Всичко започна с английска точност - в 11.00 се появи гвардейският оркестър, после като по часовник пешите и конните гвардейци...


Едночасовото шоу, което събира най-многобройната публика в света, се играе всеки ден, с изключение на понеделник. За мое съжаление част от процесията мина от другата страна на паметника на кралица Виктория, която е превърнала Бъкингамския дворец в резиденция на английския монарх. Не обърнах внимание какво знаме се вее над двореца - оказа се, че ако е британският флаг, това означава, че кралицата не е в покоите си. Лошият шанс да се окажа на противоположната страна на процесията беше обяснен с това, че Нейно Величество всъщност вече била в някоя от летните си резиденции извън града.


Въпреки това аз, гражданинът на Република България, ръководена допреди 20 години от Човек от народа, поета по-късно от бившия цар Симеон Сакскобургготски, а понастоящем от бодигарда на двамата, търпеливо отделих около три часа на Нейно Величество. За да ми светне, че кралицата всъщност е запазената и най-продаваема марка на Великобритания.


След като подложих на изпитание републиканските си устои, се втурнах на обиколка из Лондон. Тя започна с кафе и сандвич в едно студентско кафене, някъде край университета. Докато събирах силици, се потвърди впечатлението, че британците са четящ народ. На специални лавици в кафенето имаше какви ли не книги - от религиозни, през научни трудове до криминалета. Избрах си гид за забележителностите на Лондон. И в първото изречение за прочутия Британски музей прочетох следното: Най-забавното в музея е това, че в него има много малко неща, които са британски. Доверих се на остроумието на авторите и посветих два часа на залите за Египет, Персия, Антична Гърция. Така и така, за да видя всичко от света, което англичаните бяха нарязали, пакетирали и транспортирали до музея, ми трябваше поне месец.


Така че зарязах историята. Днешният Лондон диша най-дълбоко в Сохо - квартала, където празникът никога не спира. Пъбовете по тесните му улички са винаги пълни, тротоарите пред тях - също. Подобна е картинката по Portobellо street, която прилича на уличка в някоя от екзотичните бивши колонии на Империята - с пъстри магазинчета гаражи, едноетажни жилища,антикварни книжарнички, бутици, и разноезична тълпа, преминаваща през тях.


Обвитият в алкохолни пари Сохо, ухаещият на скъпи парфюми Хародс , тишината на скъпарския квартал Нотинг хил, катеричките в Хайд Парк, Киото гардън в Холанд парк, шумотевицата на Пикадили съркъс , монументалният Тауър , протегнатата към небесата колона на Нелсън на Трафалгар Скуеър останаха зад гърба ми. И продължавам да се лутам в превода на стихчето, изписано в самото сърце на града, който може да съществува единствено в пределите на някогашната Brytish Impire. Заради лошия английски или републиканските идеи, един господ знае...

Четете още

Special Weekly

Телефонът

Напоследък една мода, наложила се в САЩ, превзе Европа и, разбира се, в България. Любимата марка на американските юпита - BlackBerry на канадската компания RIM, става... Още »
Special Weekly

Хотел Plaza Ню Йорк

Адриана Пунтева разказва за грандиозното откриване
След тригодишен ремонт на стойност 400 млн. долара хотел Plaza отново отвори врати през март и подобаващо успя да очарова своите изискани посетители. Смятан за... Още »
Банкеръ Daily

Германия заплаши да изгони бежанците, ако не се интегрират

Подготвя се нов закон по въпроса Още »