Special Weekly

Me & You

Френска Полинезия – раят на земята

Когато за първи път отидох във Френска Полинезия, почти ме арестуваха на летището в Париж. Нямах транзитна американска виза. Такава, разбира се, не ми бе необходима, но тъй като дотогава други българи не бяха пътували натам, горките служители на летището не знаеха какво да ме правят. Казано на шега, така започна проправянето на пътя за българите към Южния Пасифик. Всеки, който е стъпил веднъж на островите, остава в техен плен за цял живот... и копнее да се завърне отново. И това се има своето обяснение. Красивите лагуни по света са много. Има стотици тропически острови. Но Френска Полинезия е една. Ще се опитам да пресъздам магията й, опитвайки се по този начин да отворя на самата себе си каква е тайната на това място.


В началото са уханията. Още от стълбите на самолета таитянски момичета ви закичват с тиаре (националното цвете на Таити, вид жасмин), чийто аромат ви замайва. Това ухание се носи през цялото време във въздуха, защото навсякъде е пълно с растения, които цъфтят целогодишно. Освен това самите таитянци носят гирлянди и венци със същите аромати. Кокосовото олио моной, с което мажат косите си, предпазва кожата им от изгаряне и от комари и прави косата им лъскава и здрава. Всичко във Френска Полинезия - и хората, и природата ndash; ухаят божествено.


След това идват цветовете. Те са много и са интензивни. Цветът на океана е ослепителен в десетките си нюанси на синьо - абсолютно прозрачно, небесно, тюркоазено и индиго. Слънцето грее ярко и като че ли осветява цветовете и отдолу, и отвътре. Цветята са във всички багри на дъгата, вечно полюшвани от неспиращия нежен бриз. Дрехите на местните хора са в пълна хармония с природата - облечени в своите парео (правоъгълни парчета плат, които се завързват около тялото по безброй начини), те наподобяват като ходещи персонажи от платната на Гоген.


Полинезийките имат най-невероятните коси на света - дълги до кръста, гарвановочерни, падащи на буйни вълни, пръскащи хиляди отблясъци на искрящото слънце и поклащащи се при всяка крачка от плавната им походка. Ако на света има нещо като омайници - това са срамежливите полинезийки.


А танците! Който не е гледал полинезийски фолклорен спектакъл, не е разбрал, че е живял. В тях е събрана цялата им хилядолетна философия за живота. Всяко движение е еманация на хармонията - природата и човека, инстинктите и въжделенията, пламъка и водата. Няма човек, който да остане безразличен към тази феерия от чувства, цветове и затрогващ ритъм, извиращ от дълбините на човешкото съществуване.


Най-голямото съкровище на този рай са хората. Те са успели да съхранят онази чиста невинност, която е характерна за децата. При полинезийците концепцията за семейството и любовта е в много по-чист вид в сравнение с лицемерието на цивилизования свят. Първо - те правят само онова, което им харесва. Имат една прекрасна думичка ldquo;фиуrdquo;. Тя означава, че когато човек е фиу, не му се ходи на работа, не му се занимава с някой друг и иска времето само за себе си. Работодателят те изхвърля, защото и самият той има моменти на фиу, а и следващият, когото ще назначи - все ще има фиу. Когато полинезийците говорят за семейство, разбират всички от семейството - лели, майки, баби, братовчеди... и за тях няма значение кой в момента се грижи за децата им. Ако 6-годишен малчуган не се прибере да нощува вкъщи, никой не се притеснява, нито го търси. Приема се, че ще прекара нощта там, където му е приятно точно в този момент. Ако се опиташ да купиш доброто отношение на полинезиец, ще удариш на камък. Можеш да му станеш приятел - тогава ще те покани в къщата си и на сватбата на дъщеря си, дори и да сте се запознали преди 5 минути. Но не и срещу пари! По същия начин полинезийците правят любов - когато им се прииска. И доста често - с когото им се прииска. Възхищавам им се за това - поне искрени и не потискат чувствата си. По този начин не таят пошли мисли в главите си с години. Именно затова общуването с тях много напомня на летен дъжд - прохладен и пречистващ.


Предполагам, че всичко това превръща островите в мощен магнит. Разбира се, има и друго. Наскоро разбрах, че островът на цветята и любовта Моореа, който е само на 7 минути полет от Таити, всъщност е центъра на оста на Решетката на единното съзнание. Учените откриха, че това е нов вид решетка на електромагнитното поле на съзнанието, която се развива в момента на Земята и е от изключителна важност за оцеляването на човечеството, защото то няма да може да се издигне до висшите нива на съзнанието без нея. Тази решетка има три аспекта - мъжки (в Египет), женски (в Мексико) и детски (в Тибет). В този смисъл Моореа има огромно значение за човечеството. В центъра на този изумително красив остров с формата на сърце е фокусирана цялата енергия на Решетката на единното съзнание. Няма по-невероятно изживяване за един човек от това да участва в ритуала ldquo;Полинезийска кралска сватбаrdquo; на острова на любовта! Всички двойки, които са отпразнували своята годишнина или меден месец с тази свещена церемония, ще го потвърдят (за подробности попитайте нашите консултанти).


Разбира се, няма как да подминем и Бора Бора - най-красивата лагуна в света. Трансферът от летището става с яхта. В продължение на 40 минути тя се движи по вода с нереално красив цвят. Дори нищо друго да не правиш на Бора Бора - самото съзерцанието на божията красота е достатъчно. Някои обвиняват французите, че заради високите цени хората не могат да посещават този рай. Но тъкмо тази мъдра политика е опазила рая от тълпите на чартърния туризъм и комплексите за туристически развлечения, които неминуемо влекат след себе си екологическа, и етническа катастрофа. Да прекараш един ден в лагуната на Бора Бора, хранейки акули, плувайки с мантии, гмуркайки се сред коралови градини, nbsp;обядвайки на необитаем остров с най-невероятната гледка към величествената планина на главния остров... Или да кацнеш с хеликоптер на върха на същата тази планина и да наблюдаваш с любим човек до себе си и чаша искрящо шампанско в ръка последните проблясващи лъчи на слънцето, да мечтаеш в тишина, загледан в залеза... Това, приятели, няма цена.


Нека ви разкажа и за още едно много специално място - атоло Рангироа. Моореа и Бора Бора принадлежат към архипелага на Дружествените острови, които са с вулканичен произход. Те са високи, с гъста тропическа растителност, много водопади и са често обгръщани в тайнство от облаци, които когато пожелаят, слизат почти до плажа. Това са магически места за хора с приключенски дух. Рангироа е част от групата острови, наречени Туамоту, и представлява десетки малки коралови острови, пръснати като огърлица в дълбоко син безкрай на океана. В средата се образува лагуна, която с моторница може да бъде пресечена за около час и половина, за да се стигне до необитаемо островче, на което има само пет бунгала голяма сила. После със същата мощна сила се отдръпва, докато кораловото дъно се открие напълно. В тези няколко секунди трябва да се наведете и да откъснете рапаните, да се изправите и застопорите, за да не ви завлече течението на следващата вълна. Емоцията е голяма, а вечерята - великолепна! Може да останете на друг необитаем остров и да ви приберат привечер. Там можете да правите любов цял ден, чувствайки се едно цяло с природата, невинни и чисти, като никога досега. Или да се гмуркате с харпун за риба. Или да плувате с акули. Или да отидете до феноменалните розови пясъци. Или просто нищо да не правите. Вечер, когато луната изгрее, а коралите светнат, дори не трябва да носите фенер, за да виждате пътя пред вас. Сякаш цялата вселена е слязла и ви докосва...


Редно е да спомена и Хива Оа - перлата на Маркизките острови (друг от петте архипелага на Френска Полинезия). Това е островът, омагьосал двама от гениите на ХХ век - Пол Гоген и Жак Брел, до такава степен, че ги е накарал да останат завинаги. Тези острови са много по-различни от останалите. Те са част от магията (специална енергия, която местните наричат мана) и може би родина на хората, заселили енигматичния Великденски остров (владение на Чили в Тихия океан). До началото на ХХ век на това място са практикували канибализъм, церемониалните и едно семейство, което се грижи за гостите. Не се заблуждавайте - макар че на острова няма ток, бунгалата са построени от материали в естествената им форма, обядът се сервира на маса във водата, а вечерята - на плажа край огъня, френското шампанско и черният хайвер също не липсват. Тук отсядат хора от величината на Ротшилд. Обикновено посетителите прекарват само 2-3 нощувки на този остров, колкото да опитат вкуса на живота по робинзоновски, но после всички мечтаят да се върнат отново поне за 10 дни. Защо това място е специално ли? Защото няма телефони, няма ИНТЕРНЕТ, нито часовници. Няма нужда от дрехи - едно парео и шишенце с ухаещ моной са всичко, от което имате нужда. Сутрин зовът на раковината съобщава времето за закуска. Поздравът е: ldquo;Здравейте, дивациrdquo;. След закуска се излежавате в собствения си хамак, а после излизате с мъжа от семейството на домакините на лов и приключения (жената остава да оправя стаите и да готви). Отивате на рифа, за да видите фусилите. Това са коралови вкаменелости в най-причудливи форми, достигащи понякога 2.5 метра. Всеки има кошница и започва да ldquo;береrdquo; рапани. Това никак не е лесно. Застава се ребром към вълните. Когато вълната дойде, трябва да се балансира, защото водата стига до над коленете с nbsp;платформи, пръснати навсякъде са изключително загадъчни, а в сакралните статуи, изработени от вулканичен камък сякаш са вдъхновени от извънземен разум. Да не говорим за невероятните маркизианци - огромни мъже с тела, покрити от дантела от татуировки - всеки според племенната принадлежност. Макар че отдавна вече са християни, от танците на местните жители лъха див дух и съдбовност, животински страсти и ловен хъс. Тук, за разлика от останалата част на страната, водещата роля в танца е на мъжа, а облеклото се създава същия ден, защото е от природата - няма костюми в цветни шарки или обувки. А само препаски от листа и боя по телата.


Ако нищо от това, което сте прочели дотук, не е накарало сърцето ви да трепне, по-добре не ходете във Френска Полинезия - и там няма да го разберете! Ако ли пък всяка дума е потъвала с благодат в сърцето ви, не се колебайте - животът е прекалено кратък и непредвидим. Поне така мислим ние.

Четете още

Банкеръ Daily

КРИБ обнови Управителния си съвет

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев поздрави новите членове на борда и призова за повече стабилност в бизнеса. Още »
Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »