Special Weekly

ПОРТУГАЛИЯ КАКВАТО Я ВИДЯХМЕ

Ескизи в синьо и зелено

ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ МЕЖДУ ИЗТОЧНИЯ И ЗАПАДНИЯ КРАЙ НА ЕВРОПА

Първо е синьото на небето. Обгръща ни отвсякъде, докато самолетът се спуска към португалската столица Лисабон. Ярко и изобилно, каквото е през повечето време на годината и у нас. Но не е искрящо синьото, каквото се вижда от билото на Рила. Тук небесният цвят е някак влажно омекотен. После в очите ни плисва синьото на морето...


Другият доминиращ цвят в пейзажа е зеленото. Много и навсякъде. Но не е така... бодливо, каквато често е зеленината у нас. Тук зеленото е по-меко, по-пастелно, най-вероятно под влияние на географската ширина. И е с дъх на евкалипт. Да не заблудим някого - и тук като у нас природата си е поиграла доста с боите и е постигнала забележителни неща. Но приликите са по-скоро случайни.


... И тук като у нас едва ли не зад всеки камък и фасада наднича историята - стара и нова. Тече дълга върволица от мореплаватели, завоеватели, от победи и поражения. И тук десетилетия и столетия чуждо владичество - римляни, германци, испанци, маври. Е, има известни разлики - ние сме владели Балканския полуостров, Югоизточна Европа, а португалците - доста големи парчета земя по целия свят.


Да не забравим виното! Безспорен елемент на приликата между източния и западния бряг на Европа. Лозята на Португалия са към 300 000 хектара, през някои години тя даже успява да измести Германия от четвъртото място (след Италия, Франция и Испания) по обем на производство. Тук изцеждат по 6-7 млн. хектолитра вино на година и около 1.5-2 млн. от тях изнасят. Според статистиката португалците и пийват - потреблението е средно 50 литра на човек от населението годишно. Смята се, че в това отношение те конкурират сериозно французите и италианците. Според някои източници почти всяка къща бутилира вино, при това със собствен етикет. По тази причина е цяла мъка да си избереш подходящо вино. Не помага и четенето в ИНТЕРНЕТ - изобилието от информация по темата е смазващо. В този смисъл - добре че сме назад с етикетите. На португалска земя се пристрастяваме към червените вина от областта Дуро (по поречието на едноименната река в северната част на Португалия). Впечатляваме се и от непознатото за нас Виньо Верде. Прочутото Порто идва малко сладко за балканските езици и небца на някои от туристическата ни група. А колко много не успяваме да опитаме...


Като става дума за вино, да кажем и нещо за храната. Тук май нагазваме в по-дълбоките разлики. И в Португалия, подобно на Франция и Испания, който ял до два следобед - ял. Който пропусне този фатален час, яде... гофрети на някой уличен павилион. Мъртвият час ни приклещва в рибарското селище Коста Нова, на двайсетина километра от Коимбра. Парадоксът е, че идваме тук, водени от нечий спомен или разказ за това колко вкусно е обядвал с типичните за мястото рибни ястия. Обаче - ядец. Закъсняваме с около половин час и... разглеждаме само фасадите и тентите на живописните ресторантчета. Но късметът взема образа на трийсетинагодишния собственик на ресторант Маноел, който срещу няколко по-горещи благодарности за това, че е приел да ни нахрани, ни прави абсолютно показно за ресторантьорски професионализъм. Научаваме всичко за произхода и хранителните качества на това, което минава през масата, всевъзможни подробности за начина на приготовление - накратко поглеждаме португалската кулинария и отвътре. Ще имаме още един повод да се докоснем до философията на туристическото обслужване на тукашните хора. Без да претендираме за кой знае какво познание по въпроса, оставаме с впечатление, че тя дълбоко се различава от схващанията на нашенците за това що е качествено туристическо обслужване и какво - всеотдайност към клиента. Обикаляме кривите улички над реката в стария пристанищен град Порту, за да открием къде приготвят шкембе по специална тукашна рецепта. Избираме малко ресторантче, което десет души, колкото е нашата компания, изпълват до дупка. Нашата домакиня е Изабела (или може би Исабела - този нюанс остава спорен), която безрезервно мобилизира всичките си ресурси, за да ни обслужи на ниво. Напрежението избива в няколко шамара, които отнасят мимоходом трите й деца. Но пердахът е приложен сравнително дискретно, а Исабела умело го вписва в атракциите на заведението.


Обикновено в такива съчинения се казва нещо и за хората. Ние много-много не успяхме да различим истинските португалци в туристическия гмеж по улиците. Но съседите ни в селцето, където отсядаме за кратко, са си досущ като нашите селяни. Настойчиво човъркат с въпросите си, за да разберат откъде сме, кои сме. После ни черпят и с разказ за болестите си...


Португалците определено са решили на висота въпроса с чистотата. Това е една от областите, в които трудно могат да се правят сравнения и ние скоро няма да напуснем редиците на мърльовците в Европа. Но онова, което не търпи никакво сравнение, са шосетата. Пропътувахме навярно 2000-2500 километра през цялата страна, поне една трета от тях - по междуселски и планински шосета. Не сме ги и избирали, защото не ги познаваме. Е, никъде не ни друсна! Явно тук са забравили за дупките. Да не кажем, че магистралите и големите шосета са сякаш изцяло осветени благодарение на особените светлоотразители по мантинелите. Какво да говорим за ширината на главните пътища, за детелините и връзките между различните трасета... Тия неща българските шофьори ще ги сънуват сигурно още едно десетилетие. И то ако Европейският съюз не ни отпише окончателно от субсидиите.


Месеци след това пътуване попадаме в ИНТЕРНЕТ на сайтове с впечатления на българи от посещенията им в Португалия. Неволно се набиват в окото критичните бележки. Дали нашето най-голямо нещастие не е, че все виждаме сламката в чуждите очи...? Даже несъзнателно търсим кусурите на другите, а нашите не забелязваме?


Юлия КадийскаДимитър Кадийски

Четете още

Банкеръ Weekly
Следователят Бойко Атанасов

В ход ли е "опраскването" на Цацаров

Главният прокурор е изправен пред най-тежкия скандал от началото на мандата си Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »