Special Weekly

Me & You

Едно прекрасно пътуване с малцов вкус

Въпреки че е малка страна, Шотландия е оставила дълбока следа в съвременния живот с две неща - голфът и уискито. Много държави произвеждат уиски, но шотландското сякаш омагьосва по неповторим начин съзнанието, разпалва духа и сгрява тялото. Най-добре е човек да се запознае с истинското малцово уиски или т. нар. скоч, като поеме по пътищата, които следват ромона на река Спей. Спейсайд, под чието име е известен целият район, е мека за почитателите на uisge beatha (от келтски - "водата на живота", което с времето се променя на usky и накрая - в whisky). В него се намират над 40 дестилерии, дузина от които предлагат обиколки на производствените помещения. За да разберете кои от тях са отворени за посещение и да си съставите качествен маршрут, отделете две лири за Whisky Map of Scotland.

Аберлор е типично шотландско градче на югоизточния бряг на Спей, потънало в мъхнат зелен сън, под ромона на реката. А на западния бряг се издигат тежките, черни, каменни сгради на едноименната дестилерия. В областта има много спиртоварни, които предлагат обиколки за любознателните туристи. Когато 2002 г. Аберлор отваря врати за посетители, целта е те да получат най-подробна информация за това как се произвежда кехлибарената напитка. Затова групите са малки, а турът продължава 1 час и 45 минути.

Гидът започва разказа си още докато вървим по коридор, осеян със стари казани за варене на уиски от ХIХ век. По думите му хората свързват шотландското уиски главно с блендираните марки, които се получават от смесването на няколко (а понякога и от няколко десетки) вида чисто малцово уиски с по-евтиното и по-леко, зърнено уиски. "Ние наричаме това "готвено уиски", докато истинските производители се концентрират върху различните видове чисто малцово уиски. Вкусът зависи от качеството на малца, от торфа, върху който той се изпича, чистотата на водата, в която се накисва ечемика, разреждането на първака, и още няколко хиляди други неща, които не трябва да издавам. А сега, моля, напред...".

В цеха, в който влизаме, се дестилира слабоалкохолната бира, получена от ферментацията на малца. Това става в огромни казани с вместимост близо 30 хил. литра. През малко прозорче се вижда поточето, което подскача по сивите камъни в торфеното си корито на покрития с мъх хълм и дотичва до дестилерията, готово да се жертва за производството на всеки милиграм уиски. Във втората зала ни очакват няколкото дестилатора, с характерната си крушовидна форма и дълги "лули". Именно в тях се осъществява основният процес - варенето и охлаждането на алкохолните пари, които леденостудената вода кондензира в алкохолна течност.

Любопитно е, че по време на тура в Аберлор човек може да опита онова, което се получава на всеки етап от процеса - дори белият първак, който изобщо не става за пиене. Но тъкмо това са консумирали монасите, които първи добиват uisge beatha. Били нужни много години, за да се стигне до идеята, че първакът трябва да се редестилира във втори казан, за да се получи неотлежалото уиски. Със своите 74 градуса то направо те "порязва", вместо да те стопли. След време се установило, че дестилираният спирт съдържа примеси като алдехиди и естери, които е желателно да се отстранят. Едва след като се отдели "сърцето" - средната част на партидата, която заема три пети от целия процес, се разрежда с изворна вода до около 63 градуса. След това уискито поема към своя дом за следващите няколко години, където ще се развие и помъдрее.

А ние поемаме към Warehouse Number1, дегустационната на Аберлор, където опитваме онова, което излиза от бъчвите. Уискито първо трябва да се усети с нос, за това дегустационните чашки са със специална форма - широки в основата и стесняващи се нагоре, за да може ароматът да се концентрира в тясното пространство. След това се отпива малка глътка от еликсира. Но преди да пристъпите към тази част е добре да се разберете предварително кой ще шофира до Кръгелахий. Защото едва ли бихте искали да седнете зад волана, след опитате всичките пет отлежали уискита. Точно толкова предлага Аберлор, защото според домакините ни дегустациите, както и туровете в спиртоварната са "в дълбочина". Ако се захласнете твърде много по някое от питиетата, може да си напълните шише направо от бъчвата - ще ви го надпишат и запечатат, за да го споделите с приятели в България.

Отправяме се към колата с бутилка 16-годишно и поемаме към Кръгелахий, където двете най-тясно свързани с уиски индустрията реки - Спей и Фидих - се сливат. Междувременно отварям Whisky Map of Scotland, за да се ориентирам накъде да продължим - към Дъфтаун.

Световната столица на уискито, както още наричат града, заради струпването на шест работещи дестилерии в околността, е не само потопена в скоч, но и в няколко пласта история. На няколко километра на изток се намира Мортлах, чието съществуване се губи в мантията на вековете, когато годините са се обозначавали с трицифрени числа. А страховитият замък Балвени, който датира от ХIII в. и издига назъбените стени сред смарагдовозеленото кадифе на моравата, е на километър северно от Дъфтаун. Постройката е изоставена около 1720 г. заради имението Балвени (през ХVIII в. вече не било модерно да живееш в замък), което на свой ред е изоставено в края на ХIХ в. и става част от дестилерията Балвени.

Тя се намира на западния бряг на река Фидих и произвежда едно от най-добрите уискита в цяла Шотландия. Дестилерията също е част от марката Гленфидих, която налага малцовото уиски в света. Тук обаче всичко е по-истинско, по-автентично. Напитките се произвежда както едно време, затова количествата са малки и не стигат до световните пазари.

Турът започва с обиколка на огромните халета, където се суши ечемикът. Докато гледаме колко труд изискват традиционните начини, разбираме защо днес ечемикът покълва и се изпича в огромни барабани. Класическият метод изисква да се накисне във вода за два до четири дни, да се разстеле на пода за две седмици, през които непрекъснато се обръща с гребла и лопати, за да не се спари. В резултат на това зърното покълва, което предизвиква химически процеси, превръщащи скорбялата в захари, необходими за ферментацията. Така приготвеният малц се изпича върху метална мрежа в пещ, в която гори торф или каменни въглища. Основна забележителност на всяка дестилерия са т. нар. пагоди - комините на фурните, където се изпича малца. Всъщност спиртоварните, които произвеждат малц по този скъп начин са малко. Но Балвени е една от тях, което нарежда уискито й сред най-добрите.

Следващата зала е спиртоварната с добре познатите ни медни дестилатори с дълги вратове. После дочуваме удари с чукове и влизаме в работилницата за бъчви, където няколко души коват и огъват огромни дъски. Според информация от началото на ХХ в. в медицинското сп. "Ланцет",фамилията Грантс (собственик на Балвени, Гленфидих, и още няколко марки уиски) произвеждала нещо, което "е особено препоръчително за медицински нужди, но може и да се пие. И наистина отначало питието приличало по-скоро на лекарство, отколкото еликсир, достоен за празничната трапеза. Опитът натрупан през вековете и развитието на науката довели до усъвършенстването на уискито. Въпреки това отлежването му е повече изкуство, отколкото наука. На пазара се предлагат 10 и 25-годишни уискита на еднакви цени. Но времето, прекарано от питието в бъчвите, не винаги е показател за качество, а начинът на отлежаване, видът на дървото и условията на съхранение.

Всичко това минава през главата ми докато отпивам глътката на живота си - 30-годишно уиски "Балвени". В Аберлор карах аз и сега е мой ред да усетя радостта от чистото малцово уиски. Гордостта на Штоландия притежава плътно тяло, в което фините нотки на шери са добре балансирани с богатите, тъмни шоколадови вкусове, подчертани от леко горени, сушени плодове, които оформят дълъг и нежен послевкус, създавайки едно съвършено уиски.

За да не се почувства ощетен шофьорът получава малко шишенце "Балвени", което може да отвори по-късно. А ние се натоварваме в автомобила, за да продължим да обикаляме Шотландия и да опитваме от запасите на големите и малките дестилерии - едно прекрасно пътуване с малцов вкус.

 

Шотландия е защитила интернационално термина "scotch" и за да присъства на етикета на продукта, той трябва да е произведен задължително в Шотландия и никъде другаде по света