Special Weekly

Образованието е ключът към прогреса

Държавите ни са малки, но нациите ни са големи

Негово превъзходителство Кристиан Кьонигсфелд, посланик на Дания в България

Ваше превъзходителство, какви бяха първите Ви впечатления от България?

- Работя в дипломацията на Дания вече 40 години. От опит знам, че е много важно, когато започнеш нова мисия, да заминеш за съответната държава отворен за нови контакти и с положителна нагласа. И да търсиш възможностите, вместо да се фокусираш върху проблемите. И двамата със съпругата ми от първия ден, в който пристигнахме, имаме много добри впечатления от България и от хората. Дойдохме дотук с автомобил чак от Дания. Разбира се, когато прекосяваш границите, усещаш, че си влязъл в различна държава от твоята собствена. По пътя ми направи впечатление, че земеделието у вас все още не е толкова високотехнологично, а пътищата не са достигнали европейските стандарти. Малко опасни са и тротоарите и непрекъснато трябва да внимаваш къде стъпваш, вместо да се наслаждаваш на гледката от красивите сгради. Като изключим тези неща, всичко останало е позитивно.

Свикнахте ли с живота в София и с българския език?

- Да, мога да кажа, че получавам силна подкрепа от служителите в посолството на Дания. Имаме и чудесна резиденция в Бояна, където е приятно, тихо и спокойно. Така че никак не беше трудно за нас да се аклиматизираме бързо и да заработим нормално. Имам много компетентен и способен екип, който ми помага. Колкото до българския език, за съжаление съм много ангажиран и нямам достатъчно време да се занимавам професионално. Освен датски говоря още четири езика - английски, френски, немски и португалски. Но в определени моменти българският ми липсва, защото когато пътуваш из страната, не можеш да заговориш някой човек на улицата, да обмениш идеи или пък да седнеш на кафе и да общуваш свободно с околните.

Като дипломат пътувате много. Кои места в България успяхте да видите?

- Тук съм от година и половина и през това време съм се стремил да посетя колкото може повече градове и места в България. Извън София сме пътували почти навсякъде, с изключение в посока на Видин. Така че съм видял немалко от страната ви. Като датчанин, чиято родина е изцяло равнинна, за мен планините ви са специалната атракция. И Балканът, и Родопите, където в Гела открихме чудесен малък семеен хотел. България има много голям потенциал да привлича датски туристи. Богати сте с девствената природа, планините, горите, морето, историческите и културните забележителности. Но трябва да се инвестират доста средства, за да направите това богатство привлекателно за чужденците. Това не означава непременно големи и бляскави курорти, може да развивате екотуризма - например комбинация от велотурове сред природата, посещение на винарна и мандра, активности сред природата.

Какъв е броят на датчаните, които посещават България?

- Между 50 и 70 хил. датчани идват у вас всяка година, което никак не е малко. Преобладаващата част от тях са млади хора между 19 и 25 години, които предпочитат морските ви курорти. В "Слънчев бряг" дори има известна датска дискотека, която се казва "Щастливият викинг". Тя е много известна в страната ни, тъй като можеш да гледаш в интернет на живо партитата в нея.

Близки или далечни като темперамент и начин на живот са датчаните и българите?

- Разбира се, че сме различни, но имаме и доста прилики. Ние сме извървели различен исторически път, икономическото развитие на двете държави е все още на различни нива. Политическите ни системи са сходни, но България има много по-малък опит с демокрацията. Бих казал, че все още се намирате в процес на изграждане на демократичните ценности. Критиките към страната ви от страна на Западна Европа напоследък са в три посоки - спазване на върховенството на закона, борбата срещу корупцията и срещу организираната престъпност. Надявам се, че българските власти ще постигнат видим прогрес в тези сфери.

От друга страна, ни обединява фактът, че и двете държави са членки на Европейския съюз и на НАТО. И България, и Дания са малки държави със сходен брой население, затова пък сме две велики нации.

Как оценявате двустранните ни отношения и в кои сфери може да се постигнат по-добри резултати?

- Двустранните ни отношения са отлични, имаме солидна база, върху която да надграждаме. Предизвикателство е да подобрим търговските контакти. Като посланик на Дания бих искал да постигнем повишаване на износа на стоки към България, както и да видя поне една голяма българска инвестиция в нашата страна. Щастлив съм, че една датска компания инвестира 100 млн. евро в Божурище за изграждането на логистичен център за дистрибуция, който да покрива огромна територия - от Унгария на север до Гърция на юг. Става дума за JYSK, която произвежда мебели.

Дания е „икономически лъв“. Какво бихме могли да взаимстваме от вас, за да вървим напред?

- Мисля, че най-важното, което можете да научите от нас, е необходимостта от качествено образование. Системата трябва да се изгради на всички нива - от детската градина, през училищата до университетите. Всички деца трябват да имат добри условия за образование, за да може онези, които искат и могат, да продължат развитието си в университетите. Важна е и професионалната подготовка, на която се е отделяло сериозно внимание още в Древна Гърция. Но като цяло ключът за икономически прогрес е образователната система, защото променя мирогледа и целите на всеки човек. Освен това образованите хора знаят и чувстват, че законите трябва да се спазват.

Коя е любимата Ви дестинация за семейна ваканция?

- Когато не сме в България, със съпругата ми предпочитаме да прекарваме празниците вкъщи. Виждаме се със семейството си, с близките си. Имаме и лятна вила, която често посещаваме. Понякога ходим и в Гърция, която все пак е близо до София.

Изглеждате в доста добра форма, спортувате ли?

- Всяка събота ходя на джогинг. Член съм на една българска спортна организация, която се казва 5kmrun и организира кросове в Южния парк. Чувствам се съпричастен и отдаден на тази идея, която изисква сериозно отношение. Там срещам хора като мен, които обичат да тичат. Освен това играя тенис всеки уикенд по 2 часа. Със съпругата ми караме велосипеди, обикновено близо до резиденцията в Бояна по кварталните улици и трасета. Там се чувстваме в по-голяма безопасност, защото автомобилите са малко.

Имате ли хобита, как прекарвате свободното си време?

- Релаксирам, като чета книги, слушам и класическа музика. Често посещавам концертите в София. Както споменах, през голяма част от свободното си време разглеждаме България.

Бихте ли ни разказали нещо повече за семейството си?

- Съпругата ми се казва Пиа и е с мен в София. Имаме две вече пораснали деца. Синът ни Кристофър живее в Лондон и се занимава с бизнес. Дъщеря ни Софи е в Маями, където завърши и образованието си. Нито един от двамата не тръгна по моите стъпки, но за мен е далеч по-важно те да са здрави. Удовлетворен съм, че двамата станаха прекрасни и достойни личности. Въпреки че живеят далеч, се виждаме поне 2-3 пъти годишно.

Кои са най-сериозните предизвикателства, с които сте се сблъсквали в досегашната си дипломатическа кариера?

- Предизвикателствата и трудностите за всеки дипломат са, че той е изпратен в друга държава, което малко или много променя начина ти на живот. Но професионалистът е длъжен да бъде отворен към новите контакти и да търси позитивното навсякъде, където работи, независимо дали ще е Лондон, София или Токио. По-трудно е за съпругата ми, защото не може да гради професионална кариера. За децата също беше доста трудно, докато бяха тийнейджъри и изграждаха личните си контакти. Когато се местиш постоянно, децата губят основата под краката си и на моменти се чувстват объркани. Но мисля, че шестте години, които изкарахме заедно в Бразилия, бяха щастливи години за всички.

Кои са основните Ви цели като посланик на Дания в България?

- На първо място, искам да представя на датския бизнес възможностите за инвестиции в България. Но и да се грижа за интересите на датските граждани и да ги предпазя от некоректни бизнесмени. От страна на датските делови среди се наблюдава засилен интерес към българските земеделски земи за инвестиции във ферми, но засега е доста трудно да се установи собствеността на парцелите, няма завършени и публични регистри, където това да се провери.