Special Weekly

Me & You

Доминиканската република

Контрастите на едно райско кътче

Доминиканската република е едно от най-екзотичните кътчета в света, прочуто с разкошната си природа, стотиците километри белоснежни плажове, палмите и кораловите рифове. Христофор Колумб, който открил острова през 1492 г., го смятал за най-красивото девствено кътче, на което някога е стъпвал човешки крак. Доминиканската република е разположена на остров Хаити, наречен от първите конкистадори Еспаньол. Оттук е започнало завладяването на Американския континент от европейците.

Населението на страната е около 8 млн. души, а цветът на кожата им прелива от скандинавско бяло до нигерийско черно. Тукашните хора не страдат от расови предразсъдъци и единствената причина двойките да са заедно е любовта.

Колкото до туристите, те идват на острова, за да се насладят на ласкавите лъчи на слънцето и милувката на океана. Да отпиятnbsp; глътка ром в сянката на полюшващите се от ветровете палми или да се гмуркат в тюркоазеносините води сред корали и пъстри екзотични рибки. Вечерите пък са изпълнени с мечти и с ритъма на меренге, бачата и възпламеняващо карибско шоу.

Ласките на природата

Въпреки отдалечеността си и липсата на зашеметяващ лукс за мнозина Доминиканската република си остава предпочитана туристическа дестинация. Дори и най-качествените снимки не са в състояние да пресъздават красотата на острова, изумрудените води на Карибско море, пищната зеленина и изумително наситените цветове и багри.nbsp;

Климатът на страната е направо райски. Годишните температури са в границите на 26-34 градуса по Целзий и не падат под 20 дори посред нощта. По обед пък много рядко достигат до 36-38 градуса. За онези, които не обичат жегата, в планините има места, където през зимата температурата пада до нулата. Най-високият връх - Pico Duarte - се издига на около 3800 метра.

Любопитно е, че ураганите, известни като бича на тропиците, като че ли не обичат този остров. Разрушителните стихии, които разсипват съседно Пуерто Рико и направо разрушават Флорида, убивайки стотици хора, тук се изразяват с проливен дъжд и малко по-силен вятър. Другото хубаво е, че, за разлика от Рая, тук няма змии. Всъщност няма и опасни насекоми, както и епидемии. Водата обаче не става за пиене, защото бъка от салмонела, и чужденците могат да се разболеят дори от една глътка. Пречистената вода, която се продава е, за предпочитане, още повече че е и евтина.

Развлеченията

Пунта Кана е най-подходящото място, където човек може да усети невероятната атмосфера и екзотика. Става дума за курортна зона, по чието крайбрежие са разположени над 25 хотела и няколко голф игрища. Плажовете на Пунта Кана и Баваро, които се намират на източното крайбрежие, са сред най-красивите в света. Tе са просторни и добре поддържани. Пясъкът е бял, ситен и изумително мек, а океанът - тюркоазено син. Високите палми, сякаш винаги са си били там, а огромните хотелски комплекси напомнят малки градове.

Възможностите за развлечения в курорта са твърде разнообразни - водни спортове, голф игрища, спа-комплекси, многобройни ресторанти, нощни клубове и казина, включително и тропически градини и дори малки зоопаркове. Хубавото е, че всеки сам може да избере как да прекара времето си. За туристите, които предпочитат бурния нощен живот, големите и модерни хотелски комплекси предлагат множество забавления. Силната музика и екзотичните ритми обаче си остават между стените им. Човек може да се разхожда с часове по плажовете, без да види нищо друго освен пясък и вода. Всъщност най-лесният начин да се отиде до съседния хотел е разходка по крайбрежната ивица.

Заради мощните ветрове брегът е подходящ за всякакви екстремни водни спортове. Невероятно бистрите води, богатството от морски видове и растителност също го правят предпочитано място за ентусиасти и гмуркачи. Усещането е направо несравнимо. Под водата сякаш попадате в друг, изумителен свят, който ще ви плени завинаги с невероятните си цветове и форми.

Нищо обаче не може да се сравни с гледките от птичи поглед, докато летите с хеликоптер над Доминиканската република. Изумруденозелената вода залива бреговете от блестящ пясък, украсени с величествени и наклонени от ветровете палми. Разнообразието на цветовете на океана сякаш е безкрайно - бледозеленото прелива в по-тъмни нюанси, за да достигне до дълбокосините почти непрогледни дълбини. Сред любопитните атракции, които могат да се наблюдават от борда на хеликоптера, са и крайбрежните резиденции на известни и богати хора като Хулио Иглесиас например. Външната им архитектурата е повлияна от местния, по-сдържан стил, но никой не бива да си прави излюзии - вътре има басейни и всички възможни луксозни съоръжения.

Назад към историята

Санто Доминго е най-старият и най-голям град на Антилските острови и столица на Доминиканската република. Тук са разположени много исторически паметници. Като резиденцията на испанските крале в Новия свят - Двореца Алкасар де Колон с разкошната си градина, Каса де Бастидас , Слънчевия часовник, първата крепост на Новия свят Ла Форталеса и т.н. Градът е известен с многото си църкви, което не е за чудене, тъй като именно от тук църквата възнамерявала да разпространява христианството сред дивите племена в Америка. За символ на Санто Доминго се смята катедралата Санта Мария ла Менор (най-старата в Америка). Градът е известен и като един от центровете за шопинг в Карибския басейн - неслучайно тук се намират доста големи търговски центрове, както и барове, ресторанти, дискотеки, кина и нощни заведения.

Въпреки че е популярна туристическа дестинация, островътnbsp; е запазил своята самобитна атмосфера и неповторима архитектура. Най-важното обаче са местните хора - спокойни, гостоприемни и приветливи, чиито усмивки те карат отново да се завърнеш тук.

Реалността

Впрочем като всяка туристическа дестинация и в Доминиканската република няма само екстри. Като започнем от наподобяващата сламена колиба сграда на летището, кошмарните пътища (изглеждащи по-зле и от нашите), движещите се по тях раздрънкани автобусчета и стигнем до мизерните къщи в бедняшките квартали. Да не говорим за смехотворните банки с ламаринени покриви и жалките постройки с гръмки табели като Салон за красота или Супермаркет, нацвъкани в изобилие край пътищата. Добре боядисаните по-нови къщи се редуват с излющените фасади на грохнали коптори. Ако попитате някой местен каква е най-високата заплата в страната, ще ви отговори, че е около 300 долара. Но категорично ще отрече, че има престъпност. Парадоксът на това твърдение се подсилва от факта, че повечето огради са високи, а най-отгоре задължително има бодлива тел.

Кулинарни несгоди

Преди да продължа, трябва да уточня, че съм ценител на хубавата храната.nbsp; Харесвам и различни видове кухни. Затова се надявах, че няма да имам проблеми с местните ястия, но за съжаление така и не можах да свикна напълно с тях. В най-общи линии тук се хранят с ориз, боб и месо, при това непрекъснато. Трите основни начина за приготвяне на ориза са - с mair (царевица), с guanduli moro (гуандулите са нещо средно между леща, грах и соя) и с habichuela (фасул, обикновено червен). Комбинацията с фасул се яде абсолютно всеки ден - ако не на обяд, то за вечеря. Представете си бял ориз a la Uncle Ben's, залят с редичка яхния от боб, с много чесън и много силни (поне за моя вкус) подправки. Месото е в изобилие и е евтино, но за съжаление се приготвя доста еднообразно. Най-голямата ми болка обаче е, че липсваха любимите ми салати. Поне във вида, с който е свикнал европеецът. Под салата местните разбират пет листа маруля в чинията, 3-4 кръгчета домати (обикновено зелени или насила узрели) и 2-3 колелца краставица, които в най-добрия случай се предлагат със странен майонезен сос. Не че в заведенията по нашите курорти липсват подобни кулинарни изстъпления... Затова пък се сбъдна една отдавнашна моя мечта - отядох си на банани, ананаси и любимите ми кокосови орехи.

Четете още

Банкеръ Weekly

Закон връща у нас дълговото робство

Дава се възможност на синдиците на всяка банка в несъстоятелност сега или в бъдеще автоматично да предявяват претенции към трети, четвърти, пети и неясно още колко по... Още »
Банкеръ Weekly

Милиони в сметките на синдиците на КТБ

А колко се излезли знаят само синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете
... Още »
Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »