Special Weekly

Me & You

Дивото зове

Наричат Айдитарод последното велико състезание на Земята. И вероятно с основание, защото голямото надбягване с кучета в Аляска привлича участници дори от Ямайка


Ако ските и разходките из планината вече не ви се струват достатъчно предизвикателство за зимата, защо не обмислите това: 1880 километра по най-тежкия, но и най-красив терен на планетата; при температури, често достигащи минус 45 градуса по Целзий; при свирепи ветрове, които могат да преобърнат превозното ви средство; при непрогледни, убийствени мъгли. Пък и споменатото превозно средство не е мощен всъдеход с гъсенични вериги, а съвсем лека открита шейна, теглена от кучета. С две думи, това е Айдитарод (Iditarod),


последното велико състезание на Земята


както го наричат организаторите, или просто голямото надбягване с кучета по Аляска.


Колкото и да е странно, Последното велико състезание е вдъхновено не от прословутата златна треска в Аляска, а от една банална епидемия от дифтерит. През 1925-а, когато кучешките впрягове отдавна вече били изместени като основен транспорт от самолета и железниците, в изолираното от ледовете миньорско селище Ноум пламнала заразата. Единственият летец, способен да достави спасителния серум от Анкъридж, бил заминал за Канада, затова няколко водачи на кучешки впрягове си предложили услугите и успели да изминат 1200 км за едва 127 часа. Последният впряг в тази животоспасяваща щафета трябвало да се справя с температура 48 градуса под нулата и вятър над 130 км/ч. Статуята на кучето-водач Балто, издигната от благодарните потомци на миньорите, и до днес може да се види в нюйоркския Сентръл парк.


През 1973-а вдъхновеният от тази история кореняк от Аляска Джо Редингтън решил, че именно по този маршрут трябва да минава състезанието. Първоначално идеята му срещала повече насмешки, отколкото подкрепа. Редингтън успял да събере достатъчно ентусиасти за старта, но не и спонсори. Предварително обявеният награден фонд от 50 000 долара накрая бил занижен петкратно, при това само благодарение на двама приятели на Редингтън, които


заложили по 10 декара от семейната си земя


Колкото до названието Айдитарод, то несъмнено е от индиански произход, но и досега се спори за точното му значение - според едната версия е чиста вода, според другата - далечно място.


Подобно на всички съвременни приключения основният проблем на Айдитарод е финансовият. Самото участие в състезанието не е чак толкова скъпо, колкото експедиция до Еверест например, но въпреки това изисква много солидно вложение - към 20 000 долара (за шейна, екипировка, провизии, храна за кучетата, такса за участие и т.н.). Отделно стои въпросът за издръжката на породистите кучета през останалата част от годината.


Въпреки всички трудности обаче състезанието става все по-популярно през годините и днес буквално процъфтява. Наградният фонд е нараснал до почти 1 млн. щ. долара, като победителят получава 75 000 долара и автомобил. Айдитарод надживя дори атаките на природозащитниците, които нарекоха състезанието мъчение за кучетата и успяха да откажат няколко от основните спонсори. Веднага обаче се намериха други и надпреварата става все по-популярна. За следващото издание, което ще започне на 6 март догодина в Анкъридж, вече са се записали 62-ма водачи на впрягове,


включително и един ентусиаст от Ямайка


При това 26-годишният Нютън Маршъл съвсем не е аутсайдер, както биха ви подсказали черният цвят на кожата му и детството му, прекарано на слънчевия карибски остров. Маршъл вече две години се готви за изпитанието под напътствията на трикратния победител Ланс Макий и ще се цели - ни повече, ни по-малко - в крайната победа.


Правилата на Айдитарод са сравнително прости - всеки впряг трябва да се състои от 12 до 16 кучета и да носи задължителна екипировка. Между старта в Анкъридж и финала в Ноум участниците трябва да направят три задължителни 24-часови почивки. Нямат право да подменят кучетата по трасето, заради което животните още преди старта се маркират със специални чипове. Екипаж, който финишира с по-малко от 5 кучета, се дисквалифицира.


Основната инвестиция са самите кучета - цената на добър пълен впряг (тоест 16 животни) може да надхвърли 10 000 долара, а и издръжката им никак не е евтина. Повечето състезатели предпочитат кучета от породата аляскинско хъски - хибрид, значително по-издръжлив от сибирския си събрат. Мейлмютите, най-разпространени по времето на Джек Лондон и Златната треска, не са подходящи за състезания, защото са по-бавни, макар и по-яки от хъскитата.


Днес животните са в много по-добро положение от събратята си отпреди век -


лапите им са защитени от специални пантофки


дебели елечета ги пазят от студа, в храната им са включени най-различни витаминозни добавки, във всеки от 18-те контролни пункта на състезанието има ветеринар. Въпреки това обаче почти половината животни от всеки впряг отпадат по време на пробега - било поради настинка, навяхване или друго заболяване.


За три десетилетия съществуване състезанието вече е изградило и своите легенди. Такива като Рик Суенсън, петкратен победител, единственият участник, който е стартирал 20 пъти и нито веднъж не е финиширал извън челната десетка. Или като Дик Макей, който победи Суенсън през 1978-а в невероятен финал само със секунда преднина. Или като Норман Воън, който участва на 88-годишна възраст, а на следващата година оглави експедиция до Южния полюс.


РЕКОРДЬОРИ


- Рекордът за най-бързо преминаване на 1850-километровия маршрут е на Мартин Бюзър от 2002 година - 8 дни, 22 часа и 46 минути. Най-бавното преминаване е на Джон Шулц от 1973 - 32 дни и 15 часа.


- Най-малката разлика между първия и втория е през 1978, когато Дик Макей изпреварва Рик Суенсън с една секунда - или с един кучешки нос.


- Рик Суенсън е най-успешният участник - печелил е състезанието пет пъти в рамките на три десетилетия (1977-1991).