Special Weekly

Me & You

Дейв Брубек – патриархът, който не спира да свири

През август 2008 г. на гигантския джаз фестивал в Монреал, Канада, най-голям интерес предизвика представянето на пианиста Дейв Брубек (Dave Brubeck) и неговия квартет. Основната причина за това любопитство бяха не само патриаршеската възраст на джазмена (88 години), но и спомена за малко по-младия от него пианист Оскар Питърсън (Oscar Peterson) (1925-2007 г.), роден точно в Монреал и свирил до последните си дни.


Дейвид Уорън Брубек (06.12.1920 г., Конкорд, Калифорния), както подсказва името му, е евреин. В това няма нищо изненадващо, като знаем, че сред най-големите имена в световния джаз евреите заемат второ място, непосредствено след афроамериканците. Съществува дори правдоподобен анекдот, който гласи: ldquo;Американският джаз ли? Той е създаден в Одеса.rdquo; Одесчани визират не само родителите на Джордж Гершуин и предците на Бени Гудмън, но и цяла поредица от композитори и музиканти, оставили дълбока диря в американската и световната поп музика и в джаза. Също както в България, където до периода 1948-1952 г. поне 60% от инструменталистите в танцовата музика и джаза са с еврейски произход. Тъкмо на тях и на чувствителните им антени за най-новите културни тенденции дължим появата на новата за ХХ век градска музика, превърната днес в един от символите на столетието. Дейв Брубек израства в музикално семейство и свири на пиано от четиригодишна възраст, а на виолончело - от деветата си година. Първоначално учи в College of Pacific, а сетне е приет в класа по композиция, на оуклендския Mills College,


Калифорния, воден от знаменития Дариус Мийо. Този контакт, както ще стане ясно, става съдбовен за младия музикант и предначертава пътя му на развитие в изкуството. По време на Втората световна война, макар и мобилизиран, Дейв Брубек получава възможността да продължи образованието си, този път при друг знаменит композитор - Арнолд Шонберг. Това е периодът, в който той започва да се интересува от импровизационната музика и аранжимента, които го насочват в руслото на джаза.


В самия край на 40-те години започва да се формира нова джазова изпълнителска школа, характерна със своя хладен, сдържан маниер и използване на елементи от европейската музика. Много от нейните представители, интегрирани в стила ldquo;Студен джазrdquo; (Cool jazz), получават образованието си или живеят в Калифорния, поради което направлението става известно като ldquo;Уест костrdquo; (West coast). Най-прочутият музикант е Дейв Брубек, чийто квартет от 1951 г. (със саксофониста Пол Дезмънд (Paul Desmond)(1924-1977 г.)) не след дълго се превръща в нещо като институция на джазовото изкуство. Особено голяма е популярността му сред студентската младеж, която приема джаза като свой съсловен и поколенчески език за комуникация (рокендролът още не е роден) и превръща своите любимци в първите следвоенни идоли. Трябва да отбележа и културологичния план на джаза, който до 1950 г. представлява за бялото мнозинство ексцентрично хоби на окаяни афроамерикански изпълнители. Но през десетилетието започва да се приема, особено в студентските среди, като част от общата култура. Да не забелязваш джаза става толкова неприлично, колкото да не знаеш нищо за Бетовен или Ван Гог. Дейв Брубек е сред онези пионери, които започват да свирят в колежанските концертни зали и практикуват ldquo;на живоrdquo; записи за грамофонни плочи. Музиката му се харесва и приема и заради доловимото в нея европейско влияние, а то е в основата на образователния процес в САЩ и се познава от младото поколение. Благодарение на това аудиторията на Дейв Брубек-квартет се разширява допълнително и привлича все повече и повече слушатели.


Макар мнозина от джазмените, особено афроамериканците от Източния бряг (там се обособява направлението East coast), да приемат пренебрежително музиката на Брубек и да се възмущават от високите му хонорари, те все пак не могат да не отдадат дължимото на тандема Дейв Брубек-Пол Дезмънд. Защото благодарение на него се разчупва стандартният до този момент размер 4/4, първоначално с традиционния за валса 3/4, а сетне и с импровизациите върху 5/4 и 9/8. Имаме предвид най-вече знаменитата пиеса Take Five (1959 г.) на Дезмънд в размер 5/4, която изиграва решителна роля за развитието на творческия джаз в България. Ще поясним: у нас Милчо Левиев вече е започнал да създава произведения върху нечетен метрум и български интонационен материал, но прави това интуитивно и му липсва окуражаващ пример. А у нас, както добре знаят по-старите поколения, липсва актуална, редовно постъпваща музикална и всякаква друга информация. Задоволяването на необходимия творчески интерес става чрез т.нар. черни радиостанции (ldquo;Гласът на Америкаrdquo;, ldquo;Би Би Сиrdquo; и др.), които редовно пускат и Take Five. ldquo;Когато за първи път чух тази пиеса, споделя Милчо Левиев, не можах да си намеря място от радост. Защото разбрах, че съм на прав пътrdquo;. За българските музиканти, израснали, живели и работили в традиционната ни интонационна среда, подобен нечетен метрум не е кой знае какъв проблем. Но за американците от крайбрежието на Тихия океан предлага солидни професионални изпитания. Дейв Брубек лично ни е разказвал: ldquo;Когато за първи път започнахме да свирим Take Five, ми се налагаше непрекъснато да отмервам метрума, за да не се разминем помежду си. Днес това ни се струва елементарно - младежите импровизират безпроблемно на 3/2 и други сложни размери.rdquo;


Другата ldquo;марковаrdquo; пиеса на Дейв Брубек-квартет, създадена две години по-рано от самия него, е Blue Rondo a la Turque в размер 9/8. Изключително популярна у нас още от края на 50-те години, главно заради метрума, който всички музиканти и слушатели приемат като български. И заради дървеното образование, което не позволяваше и дума да се издума за културните взаимовръзки и влияния на Балканите, които като цяло не са чужди на неравноделните и съчетаните метруми. (Заради това академично (партийно) идеологическо мълчание днес чалгата ни го връща тъпкано). Четири десетилетия по-късно се установява близост между пиесата на Дейв Брубек и доста по-ранен етюд за пиано на композитора Андрей Стоянов, която предоставя благодарна територия за изследване. Но пък няма кой да се захване с него.


Музиката на Дейв Брубек, Куул джаза и Уест кост джаза разшириха аудиторията на тази музикална разновидност до непознати по-рано размери. Тя завоюва популярност по простата причина, че елементите от европейската музика я направиха достъпна за широката публика, възпитана в академични традиции. Точно тази музика донесе на саксофонистите Джери Мълиган (Gerry Mulligan) и Стан Гец (Stan Getz) финансова независимост, а на тромпетиста Майлс Дейвис (Miles Davis) и пианиста Дейв Брубек - цели състояния. Което и някога, и днес не е типично за джазмените, направили своя избор в полза на музиката, а не на материалното добруване.