Special Weekly

Me & You

Четирима от гениите на джаза

Прочутият американски радиоводещ (но не DJ, както биха го категоризирали с днешните повърхностни представи) и експерт Уилис Кановър (Willis Conover, 1920-1996) навремето направи пред автора на тези редове следната градация на личностите в джаза: 1 - гении като Луи Армстронг, Дюк Елингтън, Лестър Йънг, Чарли Паркър, Джон Колтрейн, Майлс Дейвис и още трима-четирима музиканти; 2 - лидери, които със своята музика упражняват влияние и върху колегите си; 3 - много добри инструменталисти и певци; 4 - добри; 5 - слаби. Колкото и условно, и дори грубо на пръв поглед, да е определянето на йерархиите, то съдържа голяма доза истина. Защото е продиктувано само и единствено от реалния принос на тези музиканти в историята на джаза, а не робува на страничните добавки от рекламата, медиите и звукозаписния бизнес. Времето най-добре доказва устойчивостта на истинските критерии! Но и мнението на Уилис Кановър е важно, защото той и неговото предаване The Voice of America Jazz Hour (Часът на джаза по VOA), продължило без прекъсване почти четири десетилетия (започва на 31.12.1954 г. и спира след падането на Берлинската стена през 1989 г.), изигра огромна роля за проникването на тази музика в следвоенна Европа. Включително и в България, независимо от увеличаващата се мощност на заглушителните станции. В този смисъл Уилис Кановър и до днес е световна институция. Ето защо е най-логично да направим своя избор чрез неговите квалификации.


Луи Армстронг (1900-1971)Louis Armstrong ndash; Satchmo


Късметът на бедното момче от Ню Орлийнс не е толкова в това, че е родено на точното място и в точното време, а че е почти връстник на звукозаписа. Всичко останало е негово собствено дело, издигнало го не само до признаването му за най-популярния тромпетист в джаза, но и за един от най-чаровните артисти на сцената и екрана. Изкуството му развива наследеното от ранния класически джаз (нюорлийнски, но и чикагски), популяризира го, излъсква го до блясък, за да му влее ново качество. Много по-късно Майлс Дейвис ще признае, че зародишът на всичко ново в тази музикална разновидност се съдържа в изпълненията на Луи Армстронг. Не може да му се отнеме и пионерството в един особен вид пеене, което напълно разрушава общоприетите представи за красива вокална линия. Наречено е ldquo;скатrdquo; (scat) и в импровизационен порядък на свободно, нищо неозначаващо сричково подреждане представлява своеобразен ldquo;преводrdquo; на инструменталния звук и тембър. Дрезгав, какъвто е и звукът на тромпета му. Без първопроходството на Сачмо не бихме могли да си представим по-късните гласови и стилови индивидуалности като Едит Пиаф, Рей Чарлз, Шарл Азнавур, Демис Русос и др., та дори и някои от британските рокгрупи.


България се разминава с възможността да чуе ldquo;на живоrdquo; Луи Армстронг. Това става през 1965 г., когато той изнася концерти в Белград и се водят преговори с швейцарския му мениджър за гостуване в София. Висшето партийно началство не допуска тази възможност!


Едуард ldquo;Дюкrdquo; Елингтън (1899-1974)Edward Kennedy Ellington ldquo;Dukerdquo;


Формално причислен към направлението на предвоенния ldquo;Суингrdquo; (swing), той му принадлежи дотолкова, доколкото се припокриват по време. Но Дюк Елингтън е така неповторим, че и до днес остава уникален, а дори и самотен в присъствието си на джазовата сцена. Звукът на неговия оркестър е запазена марка, а дългогодишната му работа с предпочитан и избран от него кръг музиканти само утвърждават качеството му. Пианист, композитор и аранжор (възпитаник на Juilliard School of Music), Дюк Елингтън е лидерът, който създава и моделира ансамбловия звук като художник (малко познатият му талант, изоставен заради музиката). Или като всеки от великите симфонични и оперни диригенти на ХХ век - по ваш избор. Неслучайно той пръв въвежда в джаза някои от малко използваните дори в симфоничната музика инструменти (баскларинета например) и им възлага солистични функции. Пак той, още в годините на своята младост, предлага третирането на човешкия глас като вокален инструмент, което по-късно, та чак до днес, ще се превърне в масова практика. Сеща ли се някой кой е пионерът? На Дюк Елингтън се пада мисията да разчупи и разшири модела на триминутната песен или инструментална пиеса, наложени (в попмузиката и до днес!) като стандарт от тогавашните възможности на звукозаписа. Нему принадлежат и опитите (успешни!) да създаде разгънати сюити с използването на джазови изразни средства и тембри на симфоничния оркестър. Дългогодишното му сътрудничество с едни и същи първокласни инструменталисти, с повечето от които го свързва и приятелство, изработва и една от особеностите на композиторския му стил - да създава всяко произведение с отчитане на индивидуалните възможности на всеки солист и импровизатор. Велик артист, Дюк Елингтън достига до онази степен на съвършенство, при която оркестърът му - главно биг бендът - се възприема като един, макар и особен инструмент. Пише много филмова и театрална музика по цял свят.


България не успя да се докосне до атмосферата на концерт, изнесен от Дюк Елингтън и неговият оркестър. Не успя да покани и неговия син Мърсър, който наследи баща си като лидер. Но пък чухме внука през 2000 г., за да разберем едно - оркестърът на великия Дюк отдавна е само една фамилия и една далечна сянка.


Чарли Паркър (1920-1955)Charlie ldquo;Birdrdquo; Parker


Алтсаксофонист и композитор, Чарли Паркър е първият следвоенен ldquo;революционерrdquo; в тази музикална разновидност и заедно с тромпетиста Дизи Гилеспи (Dizzy Gillespie) е създател на направлението би-боп (be bop). Той напълно скъсва с танцовата приложимост на предшестващите направления и чрез изграждането на нови хармонични и ритмични основи поставя началото на съвременния джаз. Инструменталният му стил изкристализира в началото на 40-те години, когато прекратява продължителните турнета и свири все по-често в нюйоркския клуб ldquo;Минтънс плейхаусrdquo; (Mintonrsquo;s Playhouse). Точно това заведение се превръща в притегателен център за ранното субкултурно движение на хипстерите, преимуществено резигнирани млади хора, възприемащи себе си като ldquo;бели негриrdquo;. А създаваната ad hoc импровизационна музика е техният предпочитан език за комуникация - заради ярко открояващите се в нея екзистенциални и социални компоненти. По тази причина Чарли Паркър, многократно свирил в Европа, се превръща в кумир и на създаденото в Париж младежко субкултурно движение зазу (zazou), аналогично на хипстерите в Ню Йорк. (Оттук и понятието ldquo;зозиrdquo;, с което военният комунизъм в България заклеймява младите момичета, поклоннички на западните демокрации. Младежите са окичени с прозвището ldquo;суингиrdquo;).


Паркър е един от най-самобитните композитори в историята на джаза, а голяма част от неговите пиеси са класика на съвременното му развитие. Без да има фундаментално музикално образование, той притежава виртуозна инструментална техника, която му позволява по-пълноценен израз. Като саксофонист, nbsp;композитор и аранжор оказва влияние - най-вече като инвенция - върху голяма част от неговите колеги, а и сред по-младите поколения. Чарли Паркър пръв експериментира в ансамблова комбинация с лъкови инструменти и от този момент се ражда устойчивото и до днес насочващо понятие with strings. След тежко изживяна лична драма, предизвикана от смъртта на дъщеря му през 1954 г., и след няколко неуспешни опита да се завърне на сцената, последното му блестящо участие е на 4 март 1955 г. в нюйоркския клуб Birdland. Седмица по-късно умира от инфаркт.


Майлс Дейвис (1926-1991)Miles Davis


За него в България сякаш е казано всичко, а всъщност за най-младите поколения той е само едно име и един ексцентричен образ. Нищо повече - уви! А би трябвало да бъде чудесен пример за творческо безпокойство, за непримиримост към рутината и статуквото. Няма друг музикант в историята на джаза, който така успешно да се адаптира към бързосменящите се направления и дори да ги оглавява. В ранната му младост го откриваме в би-бопа до Чарли Паркър и Дизи Гилеспи. Никога не успява да постигне nbsp;инструменталното майсторство на Дизи, но пък го намираме сред създателите на куул джаза (cool jazz). nbsp;По-късно редом с Колтрейн експериментира с модалния джаз (modal jazz), за да му признаем пионерството в по-късния рок джаз (rock jazz). Според мнението на нюйоркския критик и задълбочен изследовател на тази музика Джеймс Колиър ( James Collier), споделено с автора на тези редове, Майлс е гений на предчувствието и има толкова мощни културни антени, че долавя и най-малките промени в музикалното изкуство. Другото му голямо качество е да открива креативни млади музиканти, с чиито идеи и енергия да прокарва и налага нови пътища за развитието на джаза. Днешният ден изобилства от имената на водещи джазмени, окрилени за самостоятелна работа в съставите на Майлс Дейвис - от Чик Къриа (Chick Corea) до Джон Маклафлин ( John McLaughlin) и от Джо Завинул ( Joe Zawinul) до Уейн Шортър (Wayne Shorter).


Майлс Дейвис е един от оскъдно малкото джазови музиканти, успели да получат достоен финансов еквивалент на своето изкуство. Още приживе той е милионер, което му позволява свободно да практикува и малко познатия негов талант на живописец и фотограф. Също като Дюк Елингтън! И също като него е автор на филмова музика, най-известна от класическото френско заглавие ldquo;Асансьор за ешафодаrdquo;.