Special Weekly

Me & You

Блясък и суета по червения килим в Кан

Журито на 62-ия филмов фестивал в Кан определи за носител на Златната палма копродукцията Бялата лента (Германия/Австрия/Франция/Италия) на германския режисьор-ветеран Михаел Ханке. Това е неговата първа Златна палма след цели пет номинации, по стъпалата на които Ханке се изкачи след признание на журито през 2001 г. за своя филм Пианистката с Изабел Юпер в главната роля. Сега, осем години по-късно, г-жа Юпер бе председател на журито.


Ще бъде доста пресилено твърдението, че фокус на вниманието в Кан - особено на обилно представените световни медии - бяха показаните в различните секции и състезаващите се за отличията филми. Те, както и през изминалите години, бяха само повод за безкрайната поредица от светски прояви, презентации на модни аксесоари, благотворителни акции, съпровождащи конкурси и какво ли още не от богатата палитра на лукса и суетата. Очакванията, че световната икономическа криза ще засенчи поне част от този блясък, не се оправдаха.


Швейцарската бижутерска фирма Chopard, която изработва наградата Златна палма, направи пищно парти за 700 души в нощния клуб Баоли и връчи вече традиционния Трофей на Chopard (шефката мадам Шойфеле мъжествено преглътна обира на свой магазин в Париж по същото време). Скандалната Парис Хилтън получи подкрепата на най-известната европейска стрийптизьорка Дита фон Тийз, която срещу 60 хил. евро се съблече в програмата на Палм бийч. А експрезидентът на САЩ Бил Клинтън в партньорство с актрисата Шарън Стоун оглави благотворителната вечеря (4 хил. щ. долара куверт) на американската фондация за борба със СПИН-а АМФАР в близкия до Кан курортен град Антиб. На него Клинтън за последен път свири на своя тенор саксофон (и пак фалшиво, което не трябва да окуражава нашите представители в конкурса на Евровизия), след което инструментът бе продаден на търг с участието на цялото фестивално съзвездие. И още, и още...


Единствено годишното парти на Vanity Fair бе отменено два дни преди определената дата. Организаторите от списанието бяха решили, че похарчените през миналата година 2 млн. евро за шампанско, скариди и ягоди са неоправдан разход във време на минимални рекламни постъпления и оскъдни морални дивиденти.


Ако може да се говори за сянката на световната икономическа криза върху блясъка на кинофестивала в Кан, то тя се почувства най-вече в деловите преговори на филмовия пазар. Големите разпространителски фирми са предпазливи и като аргумент използват спада в продажбите през последната година. Което не е съвсем вярно, ако се съди по изследването на Европейската аудиовизуална обсерватория, оповестено в Кан. Според него през 2008 г. са продадени 924 млн. билети, което е с 0.5% повече от 2007 година. Но пък тогава е имало спад от 1% спрямо 2006 г., така че компенсацията на боксофиса е само частична. Интересното в случая е, че България се нарежда на трето място в Европейския съюз по положителен показател с ръст от 14.2% (преди нея са Румъния и Словакия). Затова пък в класацията по боксофис сме на четвърто място, но отзад напред - 2.82 млн. продадени билети.


Като цяло в обединена Европа все още доминират американските филми с дял от 63.2%, но има и известно повишение на интереса към европейските заглавия - 28.4 на сто. В същото време се изтъква трайната тенденция на американското кино да мести снимачните си екипи в Източна Европа - Унгария, Чехия, България, Сърбия. Защото е по-евтино. А най-евтино е у нас.nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;


Всъщност кинофестивалът в Кан - на френската Ривиера, би трябвало да отбележи 70-годишнината от раждането на инициативата за провеждане на подобно събитие. Слабоизвестен е фактът, че през септември 1939 г. за старта на фестивала като почетен гост е поканена българската актриса, по онова време европейска суперзвезда Иванка Янакиева (1905-1991), известна в Германия с псевдонима си Ива Ваня. Тя трябвало да участва с филма си Онзи от третия етаж ли беше (режисьор Карл Бьозе), но началото на Втората световна война отлага провеждането на фестивала. Възстановяването му става възможно през 1946 г., когато от 20 септември до 5 октомври в Кан за първи път е разстлан червеният килим и започва дефилето на филмовите знаменитости. В летоброенето му има още едно драматично прекъсване през 1968 г., когато студентските вълнения в Париж печелят съчувствието и съпричастието на младата вълна във френското кино и фестивалът е прекратен.


Късметът, обърнал гръб на Ива Ваня, се усмихва на българин едва на 38-ия кинофестивал в Кан през 1985 година. Той се казва Слав Бакалов (1945) и получава Златна палма за своя анимационен филм Сватба. И е единственият наш лауреат на най-високата награда в летоброенето на фестивала до днес. Частични успехи на по-ниско лауреатско равнище бележат и други произведения на младата ни, вече одържавена кинематография. Те са копродукции със Съветския съюз и несъществуващата вече Германска демократична република, ноnbsp; постановчиците са чужденци. Така през 1955 г. Героите на Шипка печели признание чрез наградата за режисура на съветския гражданин Сергей Василиев, а през 1959 г. на Звезди е присъдена специалната награда в лицето на гражданина на ГДР, режисьора Конрад Волф (сценарист е Анжел Вагенщайн).


У нас, сврени в югоизточното кьоше на Европа, все още обилно се подхранва комплексът за малоценност чрез свръхочаквания и непрекъснати оплаквания, че не сме разбрани. На 62-ия фестивал в Кан илюзията се подхрани чрез филма Източни пиеси на училия и живеещ във Франция Камен Калев. Както и чрез предложения на пазара Светът е голям и спасение дебне отвсякъде на режисьора Стефан Командарев. Директорът на София филм фест Стефан Китов, който е и продуцент на филма, организира специална прожекция за деловите гости на фестивала, но резултатът все още е неизвестен. Като изключим любезните думи и милото посрещане на българското представителство, които продължават да го топлят и у дома, в София. За разлика от живеещия във Франция фотограф Христо Станкулов, който отнесе у дома, във Франция, първата награда на съпътстващия филмовия празник конкурс за модна фотография Сони в раздела за аматьори.


Помните ли: Кралят е мъртъв - да живее кралят. Шестдесет и вторият кинофестивал в Кан е вече история. Да живее 63-ият догодина!nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;