Special Weekly

Me & You

Металният свят на Андрей Москов

Честно казано, новината, че скулпторът Андрей Москов стана на 50, е изненадваща. Човекът просто не изглежда на толкова. Но това сочат документите - роден е на 3 януари 1958 г. в село Патриарх Евтимиево, Пловдивско. Иначе, който се интересува от скулптура (и мнозина, дето се интересуват инцидентно), знае ако не Андрей лично, то поне работите му. А и десетките изложби у нас и в чужбина, както и това, че негови творби притежават колекционери и видни политически личности (сред тях е и Хилари Клинтън) в десетки страни по света, подсещат за творческо пълнолетие. Такава известност не се създава за година-две...


По общите български житейски стандарти Андрей Москов е късметлия. От тия, дето при раждането им Господ не е дремал, а е хвърлил по някоя благословия над люлката. По този начин го е снабдил с талант, жизненост, работливост и характер, чрез който се печелят повече приятели, отколкото врагове. Останалото Москов е сторил сам.


Може да се каже и че е щастлив човек, защото в тия объркани времена си изкарва хляба с това, за което е учил и за което е надарен с талант. Сиреч, със скулптура. За да бъде оценен този факт, е достатъчно да се каже, че от дванадесет души, завършили заедно с него през 1988 г. класа на проф. Гондов в Художествената академия, с изкуство днес се занимават трима...


Впрочем, животът си прави и шеги. Бог знае какво щеше да прави Андрей сега, ако в края на седемдесетте години не му се бе случило нещастие. Тогава е ученик в пловдивската спортна гимназия, една от българските надежди в овчарския скок. Но скъсва мускул, с което се скършва и мечтата за спортна кариера. Класическа илюстрация на поговорката, че ако не всяко, поне някое зло е за добро.


А иначе първата ldquo;авантаrdquo; от художническите си умения Москов инкасира още при постъпването си в казармата. Тогава страната бе луднала покрай честването на 1300-годишнината на българската държава и боята за плакати се лееше с тонове. Армията не можеше да остане назад. Та още не свалил цивилните дрешки, новобранецът Андрей Москов се захваща за четките и сред тях, боите, картоните и платната минава кажи-речи цялата му военна служба. Пише лозунги и рисува войскарски плакати. Който познава тогавашния войнишки живот, може да оцени какъв шанс е това.


Но пък твърди, че оттогава четка не е хващал. Е, скици за пластиките си рисува, но не се е изкушавал нито nbsp;от графиката, нито от живописта. За сметка на това сред метал минава по-голямата част от живота му - първо като леяр, сетне като скулптор. И преди академията, и по време на следването, че и малко след това лее работите на по-именитите си тогава колеги. С това се издържа.


Впрочем, и досега извършва всичките тридесет и две операции, чрез които една идея се превръща в метална пластика, сам. Не, не точно всичките. Някои пропуска - твърди, че най-често работи направо с восък. Оттам до отливката, шлифоването и патинирането на скулптурата пътят е по-кратък.


А че работите на Москов радват окото, е видял всеки, стъпил в ателието му. Няколко десетки статуетки, десетина релефа, няколко плакета светят с меката светлина на бронза, крият в гънките си зеленото или синьото на патината, изненадват с привидно причудливи форми, навяващи любопитни алюзии. Тъкмо заради това от самото начало на новото хилядолетие, сиреч от цели седем години, Андрей е неизменният автор на пластиките, които вестник ldquo;БАНКЕРЪrdquo; връчва като символ на ежегодните си награди ldquo;Банкер на годинатаrdquo;. Неговите прелестни бронзови фигурки украсяват и немалко банкерски кабинети в София.


(на снимки 2,3,4) Част от бронзовите фигурки на Андрей Москов, които вестник ldquo;БАНКЕРЪrdquo; връчва като символ на ежегодните си награди ldquo;Банкер на годинатаrdquo;.