Special Weekly

Негово превъзходителство, посланикът на Полша в България Лешек Хенсел, пред Banker Special

България е фантастична, но не рекламира предимствата си

Поляците са оптимисти и не се предават пред трудностите (второ заглавие)

S 250 647a6852 141f 471d 9a87 7bfc9b52d9a7
S 250 ad456c26 f8fb 4509 9a17 d87ee94ed3ed

Негово Превъзходителство Лешек Хенсел е роден в град Познан през 1953 година. Женен е, с три деца. Завършил е унгарска филология във Варшавския университет, след което става доктор по хуманитарни науки в Института за литературни изследвания към Полската академия на науките. Завежда и отдела Западнославянски литератури в Института по славистика. Дипломатическата си кариера започва като първи секретар в Консулския отдел към посолството на Полша в Будапеща. Впоследствие е началник отдел на Централна Европа в полското Министерство на външните работи. В периода 2001-2005 година оглавява посолството на Полша в Босна и Херцеговина. По-късно е министър-съветник в Департамент Промоция и член на Съвета от експерти към Международния вишеградски фонд. Национален координатор е на Вишеградското сътрудничество и на Полско-чешкия форум. От 15 ноември 2010 година е посланик на Полша в България. Лешек Хенсел е автор на две книги и десетки научни статии и рецензии, публикувани в Полша, Чехия, Франция, Унгария и Словакия.

Ваше Превъзходителство, откъде идва интересът Ви към славянската литература и унгарската филология?

- Семейството ми има силни традиции в хуманитарните науки. Баща ми беше археолог, а един от братята ми изучаваше турски език. Връзките между Полша и Унгария пък са традиционно добри. Имаме дори поговорка, която гласи: Полякът и унгарецът са братя и по оръжие, и на чашка. Исках да опозная по-добре тази близка култура, но, от друга страна, възнамерявах да се занимавам и с режисура. По онова време в Полша, за да следваш за режисьор, се изискваше да си завършил друга специалност. Може да прозвучи странно, но за мен бе лесно да уча унгарска филология, защото лексиката е различна и нямаше как да бъркам думите с тези в полския.

Защо решихте да направите скока от Полската академия на науките към дипломацията?

- След като завърших висшето си образование, се наложи да работя, вместо да се занимавам с изкуство. И тръгвайки по семейните стъпки, започнах научна кариера. Първата книга, която написах, беше посветена на културата на шляхтата. Това е легендарната в Централна Европа през ХVIII век полска аристокрация. Любовта към филмите ми остана като хоби. Станах дипломат в един специфичен исторически момент, след политическите промени в нашата част на Европа. Новият ни министър на външните работи търсеше експерти, които да работят в областта на международните отношения. Ситуацията бе - отечеството е в нужда, затова реших да приема предизвикателството. Първата ми позиция бе на генерален консул в посолството ни в Будапеща. Когато отидох там, установих, че от 30 дипломати в града само аз и още един говорехме унгарски.

Бихте ли разказали за книгите си?

- Споменах за творбата, посветена на аристокрацията. Чрез нея исках да се сблъскам с един мит от полската литература и историография - че културата на шляхтата е нещо уникално във времето между ХVI и ХVIII век. Факт е, че процентът на аристокрация в Полша (около 10 на сто) спрямо останалите граждани е много по-висок от този в Унгария или Испания. Покрай изследването на аристократичните общества стигнах до извода, че в Централна Европа е съществувала една висша прослойка със специфична култура. Колкото до външния вид и облеклото, тя е много силно повлияна от културата на Ориента и Турция. Другата ми книга е детска - постмодернистична приказка за връзките между Полша и Унгария. Днес гледаме екранизации като Шрек и идеята ми не изглежда иновативна, но аз я написах в средата на 80-те години на ХХ в., когато имаше малко подобни книги. Българските ми приятели искат да направя полско-българска версия за дружбата ни. По време на всяка мисия пиша бележки и събирам информация. Животът на дипломата е много интересен.

Полша е икономически отличник. Какво би могла да научи България от вашата страна?

- Откакто работя в София, споделям опит с българските ни приятели, особено за използването на европейски средства. Според европейската статистика Полша е на първо място по усвояване на пари от европрограми. Това е един от двигателите за развитието на икономиката ни. Друг много важен елемент е прословутият оптимизъм на поляците. Народът ни, подобно на българския, е преживял много исторически драми, но никога не се е предавал пред трудностите.

Вместо да кътат парите си в банки, поляците ги харчат. Купуват нови неща и така се развиваме икономически. Имаме добра световна репутация на политически стабилна държава и затова привличаме постоянен поток от чуждестранни инвестиции. Те създават нови работни места. За първите четири месеца на 2014-а имаме ръст от 3.4% на БВП, като очакваме той да достигне до 3.6% до края на годината.

Инвестират ли полските компании в България?

- За последните седем години отбелязахме 100-процентен ръст на полските инвестиции в България. Досега те са около 130 млн. евро. Сред най-големите инвеститори е компанията "Катаржина", един чудесен пример как поляците подкрепят местното винопроизводство. Полша е третият по мащаб вносител на български вина. Нова инвестиция е производството на яхти, което ще бъде локализирано в Бургас. Малко хора знаят, че шест ресторанта от веригата KFC в България са полска инвестиция. През юни отваря врати и полски хотел в Равда. Радвам се, че икономическите ни контакти се задълбочават. За 2013-а дори успяхме да прехвърлим 1.1 млрд. евро търговски обмен. Полша е деветият по големина икономически партньор на България.

Близки ли са българите и поляците по дух?

- Струва ми се, че съществуват доста прилики в манталитета им. Те се виждат и в отношението ни към историята. Един от големите митове в нашата е образът на Наполеон. При вас пък е този на Александър Втори и освобождението на България от руските войски. Малко българи знаят, че една четвърт от освободителната армия, включително хиляда от офицерите, са поляци, както и началникът на Генералния щаб. В България са загинали около 10 хил. поляци, а за освобождението й са воювали не само православни, но и много католици.

Често се срещате с кметове на български градове. Как изглежда страната ни през вашите очи?

- Пловдив и Велико Търново са уникални градове. Няма да забравя и красивия център на Малко Търново. Споменавам тези места, тъй като са дълбоко свързани с българската история. В България трудно може да се намери място, което да не е пропито от история. Има тракийски и римски паметници, спомени от миналото ви, свързано с Турция, от периода на Възраждането. Голям любител съм на църковното изкуство и съм изключително впечатлен от българските майстори в църковната иконопис. България е фантастична държава.

Но както често повтарям при срещите ми с кметовете, ако искат градовете им да станат привлекателни за туристи, трябва да рекламират историческите си и културни забележител

ности. В Ловеч е единственият по рода си на Балканите Покрит мост, но туристът научава за това едва след като влезе в града. Няма как да разберете за него, ако сте на магистралата за Варна. В античната крепост Нове се намира един от най-големите римски военни лагери. Там полски археолози работят заедно с българските още от 60-те години на ХХ в., но за крепостта се знае много малко. Нашето посолство помогна за популяризирането на тази забележителност, като по наша инициатива беше издадена българска версия на пътеводител за Нове.

Вие как развивате туризма си?

- В Полша е все по-популярен тематичният туризъм. Във връзка с това градовете ни издават специални туристически брошури. За съжаление в България така и не намерих пътеводител за тракийската култура и за нейните паметници. Липсва популярната литература за туристи, въпреки че има ценни научни разработки. Посетих уникалния Перперикон. Аз съм подготвен по отношение археологическа информация, защото съм работил на разкопки и мога да си представя как са изглеждали нещата някога. Но ако обикновеният турист види голо парче стена, той е безпомощен. Затова пътеводителят ни за Нове съдържа възстановки на сградите. Опитваме се да помогнем на вашите културни институции с проекта "Европейските музеи". Неотдавна от Полша се завърна група от български изкуствоведи, директори на музеи и журналисти, които посетиха нашите музеи и се запознаха с опита ни. България разполага с много забележителности и трябва да се помисли как по-добре да представя своите съкровища.

Кое е най-характерното за народопсихологията на поляците?

- В Полша съществува огромна привързаност към историята и традициите. Но, от друга страна, сме обърнати към съвремието и гледаме смело в бъдещето. Полша отчита най-високия процент студенти, изучаващи компютри и информатика. Това е традиция. Преди Втората световна война школата ни за математици е била много известна. През войната нейни възпитаници са направили машина, наречена "Енигма". Тя била използвана за дешифриране на тайните кодове на германските служби и изиграва важна роля за победата над фашизма. Поляците са много привързани към свободата. Това е особено изразено през ХV в., когато държавните решения са се вземали единодушно. Ако дори един народен представител гласувал против, законът нямало как да бъде приет. По време на комунизма - от любов към свободата, наши режисьори създадоха фантастични филми и се бореха с цензурата. Става дума за знаменитости като Кишловски, Вайда, Зануси... През 1980-а бе създадено движението "Солидарност", което се смята за баща на демократичните промени в Централна Европа.

Бихте ли ни разказал нещо повече за семейството си?

- Съпругата ми Йоанна Гошчинска е професор по филология и директор на Института по славистика към Варшавския университет. Синът ми Кшищоф се занимава с компютърна графика и подготвя рекламните кампании на големи международни фирми. Едната ми дъщеря Юстина е сред най-добрите преводачи от унгарски и работи за IT компания. Другата ми дъщеря, Марта, се грижи за най-малкия ми внук. Големият ми внук се пък се казва Куба и е на 12 години. Цялото семейство традиционно се събира на големите празници - Коледа и Великден. Със съпругата ми живеем извън Варшава и децата идват при нас на въздух сред природата.

Имате ли хобита?

- Карам ски и участвах в състезанието за дипломати в Банско, но не мога да се хваля с резултатите. Карам колело и плувам. Като цяло хоби за мен е изкуството в различните му проявления. Колекционирам картини. Тъй като презимето ми е Йежи (на български Георги), събирам изображения на Свети Георги върху стъкло, метал, или икони. Вече имам малка колекция. Интересувам се от полското изкуство, сега издирвам картини на Антони Пьотровски. Той е бил художник в двора на княз Александър Батенберг. В свободното си време обичам да скицирам. Това са оптимистични картинки, рисувам и местата, които посещавам. От българския фолклор харесвам особено много хоровите изпълнения a capella. Българската опера също е уникална. Полският посланик в Анкара ми каза, че Кемал Ататюрк е заобичал операта, докато е бил в България. С него посетихме концерт в Софийската опера. Музикалният живот в страната ви е нещо незабравимо за един чужденец.

Как успявате да организирате толкова много културни, исторически и религиозни инициативи?

- Опитваме се да достигнем до хората, а не да се затваряме в посолството. Създадохме чудесни отношения с доброволческата организация от Казанлък "Взаимопомощ", в която много поляци са работили като доброволци в рамките на програми на Европейската доброволческа служба . Работим и с организацията "Амалипе", занимаваща се с ромска интеграция. Издадохме история на ромите в рисунки.

За да има разбирателство, различните хора трябва да се опознаят. За мен бе чест, че бях избран за официален посланик на отбора на надеждата, който се състои от бездомни хора. Той участва в световното първенство, което се проведе във Варшава през миналата година.

Преди три години с тогавашния министър на културата Вежди Рашидов и кмета на София Йорданка Фандъкова посадихме три дъба в памет на жертвите от Катин. Едно от дърветата бе посветено на полковник Жешотарски, който е роден в Стара Загора. По време на председателството ни в Европейския съюз организирахме филмов фестивал на лятната сцена на Двореца на културата, който бе посрещнат с интерес от софиянци. Това са знакови събития, които никога няма да забравя.