Маските завладяха изкуството

Художникът Макс Зидентоф направи шеговити колажи, за които след това обаче трябваше да се извинява. Вероятно при друга обстановка никой не би се обидил на момичето с марулено листо на лицето или на момчето с бурканче с шоколад. Но в този случай немският художник Зидентоф трябваше да обяснява, че винаги е по-добре вместо да се паникьосаме, да потърсим творческо решение. И дори ако то не е най-удачното, е за предпочитане пред страха и ужаса.

 

Хаяти Еврен, „Корона Лиза“.

Сигурно сте попадали в „Инстаграм“ на „Корона Лиза“ – добре познатата Мона Лиза с маска – тя е дело на кипърския дизайнер Хаяти Еврен. Художникът е взел виртуални ножици и лепило и с тях е отрязал ярко синята хирургическа маска от своя снимка, за да я залепи върху лицето на прочутия модел на Леонардо да Винчи.

Но онова, с което художникът ще се запомни, е, че неговата „Корона Лиза“ отпива бира „Корона“ през сламка, за която е пробил дупка в маската й. Сякаш иска да успокои гледащите, че няма нищо страшно – и че и при новите условия няма да се лишим от малките удоволствия.

Банкси, „Момичето с пробитото тъпанче“.

И докато при този тип визуални „шеги“, които могат да бъдат продължени и с още един пример – „Момичето с пробитото тъпанче“ на Банкси –„реплика“ на „Момичето с перлената обица“ на Йоханес Вермер – маската предизвиква само усмивки, то при други художници тя се използва, за да покаже „двойното дъно“ при всяка една кризисна ситуация. Маската е не само символ на разделяне и цензура, но и знак за грижа и защита.

Хиджак, „Pandemonium“.

В квартала „Пико-Робъртсън“ в Лос Анджелис графити художникът Хиджак наскоро нарисува две маскирани фигури в защитни костюми, които със спрей и прахосмукачка „воюват“ срещу коронавируса. Коментарът му е лаконичен – исках да отвлека мислите на паникьосаните хора, изплашени от невидимия враг, към някакви по-битови неща – като чистотата в дома им. Докато бяхме затворени, можехме да си чистим наволя – дори и да достигнем до онези кътчета, в които в забързаното ни ежедневие забравяме да надникнем.

Мариус Сперлих, „Изолация“.

Друг творец – немският фотограф Мариус Сперлих – се опитва да обърне внимание на зрителя колко вредна е заслепяващата паника. За това и работата му представлява женска глава, на която дори и върху очите са поставени „маски“. Работата му е озаглавена „Изолация“, а предупреждението му е, че когато сме паникьосани и единственото чувство, което изпитваме, е страх, ние сме изолирани от света на разума, а това е изключително опасно и може да е с необратими последици.

Б. К. Фокс, „Портретът на Забу“.

След като в мрежата мемо маските се увеличиха неимоверно и по улиците започнаха да ни изненадват „маскирани“ лица. „Портретът на Забу“ – така се нарича работата на стрийт художника Б. К. Фокс, който е нарисувал красиво момиче, дишащо с респиратор. В действителност портретът на Забу е нарисуван през 2019 г., но днес осигури международна известност на френския художник и се смята за емблематичен, илюстриращ най-големите ни страхове по време на пандемията. „Имаше много хора, за които респираторите бяха шанс за оцеляване, за това днес ми се иска рисунката ми да бъде знак за надежда“, обяснява Фокс.

Рейчъл Лист, „В знак на благодарност към Националната здравна служба“.

Друга интересна работа, създадена на улицата, е на стрийт художничката Рейчъл Лист, която рисува по стените без шаблони. С рисунката си тя отдаде почит на всички медицински лица, сравнявайки ги със Супермен.

Лист признава, че няма никакъв проблем с маските – за нея те са красив атрибут, който ни кара да се фокусираме върху очите – а те изразяват най-точно какво се случва в главата ни. И по тях си личи кога искрено се усмихваме, и кога сме наистина тъжни.

Том Крофт, „Сестра Хариет Дъркин“.

Художникът Том Крофт отправи предизвикателство към медицинските сестри в една от болниците в Манчестър – предложи им безплатен портрет, който след това да бъде качен на сайт, посветен на героизма на медиците. Първа се отзова Хариет Дъркин. След като бе обезсмъртена, много от коментарите бяха критични – Хариет изглеждала страшна и отчаяна и далеч не била нарисувана по начин, подчертаващ героизма на медицинския персонал. Крофт обаче бързо намери решение – направи втори портерт на Хариет – този път усмихната, без маска, в дома й.

„Може би отрицателните коментари бяха основателни – може би трябваше да покажа и двете същности на Хариет – така и хората ще разберат по-добре какъв е човекът, който се грижи за тях“ – коментира Крофт.

Роуена Дринг, „Амстердамецът“.

Британската художничка Роуена Дринг направи маска, на която бродира брадат мъж с цигара. „Трябва да се действа, а не да се стои с кръстени ръце по време на пандемията. Извънредната ситуация е възможност да развием нови умения, нови способности“ – обясни Дринг приумицата си.

След като разговаря с лекари, тя започва да шие много маски с подобни весели бродерии, които първоначално раздаваше на близки и приятели, а после започна и да продава.

Макс Зидентоф, „Как да оцелеем при смъртоносен вирус“.

Художникът Макс Зидентоф направи шеговити колажи, за които след това обаче трябваше да се извинява. Вероятно при друга обстановка никой не би се обидил на момичето с марулено листо на лицето или на момчето с бурканче с шоколад. Но в този случай немският художник Зидентоф трябваше да обяснява, че винаги е по-добре вместо да се паникьосаме, да потърсим творческо решение. И дори ако то не е най-удачното, е за предпочитане пред страха и ужаса.

Тацуя Танака, „Миниатюрен календар“.

В Япония маската за лице също намери своето място в изкуството – художничката Тацуя Танака я комбинира с малки човешки фигурки  – така любимите й  сърфисти се появиха в нов контекст, готови да яхнат вълните, с успокояващото послание „Преодоляваме вълни всякакви“.

Хасан Кейл, „Защитен и без болка“.

И турският художник Хасан Кейл се опита да вдъхне кураж с работата си, рисувайки директно върху отделните елементи на защитната маска. Идеята му е да създаде арт капсулки, през които медиците да дишат специален въздух – изпълнен с благодарността на всички хора и красотата на изкуството.

„Видяхме вредата, която ни нанесе този вирус – но той не може да ни отнеме най-важното – възможността да бъдем по-добри“, подчертава Кейл и се надява думите му да не са просто пожелание.