Мартеница, Мърцишор или Марти

Празнуването на Баба Марта е една от най-популярните български традиции, ако и не най-обичаната. Всяка година, преди да настъпи 1-ви март, ние си подаряваме или изработваме красиви мартенички, очаквайки живителната пролет. Но освен в България, този обичай е популярен и в съседните държави. Запознаваме ви с някои интересни и може би непознати фактия както за нашата традиция, така и за тази на съседите.

 

Произход

Почти няма човек, който да не знае прочутата история за появяването на първата мартеничка по времето на хан Аспарух. Но се оказва, че първите основи на тази пролетна традиция са поставени векове преди него.

В Древен Рим Нова година се чествала на 1-вия ден от месец март, който бил наречен в чест на бога на войната Марс. Това не е случайна дата, защото тогава започвала не само новата година, но и всички предстоящи военни кампании на римската армия. Така някои учени свързват белия и червения цвят на мартеницата именно с мира и войната.

Аполон и Марсий върху панел от саркофаг – Римска империя, 290 – 300 г. пр.н.е.

Дако-тракийските племена също празнували Нова година на 1-ви март, но свързвали празненствата и с древногръцкия сатир Марсий, който изобретил множество музикални инструменти и, според една от легендите, намерил захвърленият от Атина авлос (вид античен духов музикален инструмент, изработен от дърво) и започнал да го използва и популяризира. Дако-тракийците почитали март и като месецът на плодовитостта и прераждането на природата.

Авлос.

Оттогава този прекрасен празник бил предвестник на пролетта, по времето на Аспарух се появили първите мартеници, а през Първото и Второто българско царство обичаят се доразвил и разпространил из всичките бивши български територии.

Но ето и няколко интересни факти за това, как се отбелязва Баба Марта в България и в нейните съседки.

България

– Освен познатото ни празнуване, в някои части на България хората използват различни цветове вместо бяла прежда.

– В Разград при изгрев слънце всяка домакиня хвърля червена прежда върху едно от овощните дървета в градината си, „за да се смее Баба Марта“, а в Троян, преди изгрева, домакинята на всяка къща връзва мартенички на всяка брава, овощно дръвче или на рогата на добитъка.

– В Хасково бабите се обличат изцяло в червено, като преди това завързват мартенички на ръчичките на внучетата си.

Баба Марта в Хасково.

– В западните покрайнини и Република Северна Македония мартеницата се нарича „мартинка“, а в областите Голо Бърдо и Преспа в Албания –  „моняк“.

Гърция

Традицията, която гърците наричат „μάρτη / ма́рти“ се чества по подобие на тази в България в северните територии на страната, най-вече по селата. Обикновено бабите връзват мартенички на ръчичките на малки дечица. Множество писмени извори разказват, че още от времето на Древна Гърция и Византия били носени червени конци срещу уроки, болести и „зли очи“ и за приветстване на пролетта.

Румъния  и Молдова

В съседна Румъния и Молдова мартеничката се нарича „mărţişor / мърцишор“ и обикновено се носи от жените и малките деца. Въпреки че символиката им е същата както при нас, румънците и молдовците нямат тяхна Баба Марта, а най-различни митове и легенди за произхода на мърцшорите. Сред най-известните са за „Юнакът и Слънцето“ и „Пролетта и Зимата“.

Румънските мартеници също се носят до края на месеца или докато не се види разцъфнало дърво, или завърнали се щъркели. Но в някои румънски области има леки разлики:

– В Молдова и Буковина мърцишорът представлява златна или сребърна монета с червено-бяла каишка, която децата носят около врата си. Момичетата я носят през първите 12 дни, а след това я вплитат в косата си, докато видят щъркел или разцъфнало дърво. Тогава мърцишорът се завързва на дървото, а с монетата се купува овче сирене. Освен мърцишори се дават и малки подаръци.

– В Трансилвания се закачат на вратите, прозорците или на рогата на добитъка, за да се предпази домът от болести и зли духове.

– В Северна Добруджа се носят до пристигането на кормораните.

Корморани.

– В трансилванския окръг Бихор се смята, че ако човек се измие с дъждовна вода на 1-ви март, той ще стане по-красив и по-здрав, а в Банат момичетата се мият със сняг, за да бъдат вечно обичани.