Лятото е време за сангрия

Наричат сангрията бомба със закъснител – докато пиеш, не чувстваш опиянение.Това е най-популярният испански коктейл, чиито съставки са вино, плодове, слънце и лед.

Смята се, че сангрията се е появила преди около 400 години в южната част на Испания. За да се спасят някак си от жегата берачите на плодове си носели мехове с червено вино, разредено с изворна вода. Сместа облекчавала работата им под слънцето, без да ги опиянява. С времето към сангрията започнали да добавят различни плодове и след няколко години експерименти рецептата за коктейла била окончателно готова.

Няма единодушие по въпроса защо напитката се казва именно сангрия (от sangre – на испански „кръв“). Според една от легендите тя дължи името си наказателната акция, случила във винарската провинция Риоха в края на ХVІІ век. Местните феодали били вбесени, че реколтата събрана от селяните не оправдала очакванията им, и се нахвърлили върху тях. В резултат загинали стотици хора, включително жени и деца. Вероятно разярените велможи щели да избият всички жители на провинцията, но те поднесли на господарите си напитка, която била неподната до този момент. Става дума за истински еликсир, приготвен от червено вино, плодове и захар. Впечатлени от вкуса му феодалите поискали да научат рецептата, а жителите на Риоха я нарекли в памет на загиналите sangria, което може да се преведе като „кръвопролитно сражение“.

Според друга легенда испанските земевладелци нямат никакво отношение към изобретяването на сангрията. В нея се говори, че автор на напитката бил италианския войник Хелио Габал, заловен от испанските конкистадори. Пленникът бил изтезаван дълго по подозрения, че е чуждестранен шпионин. Но след като информацията не се потвърдила Габал бил освободен. Той бил агроном в цивилния живот, затова се заел да изучава местните сортове портокали. Сприятелявайки с местните селяни Габал им разкрил, че отдавна мечтае да създаде цитрусово вино. Заинтригуваните фермери го свързали с най-добрите винопроизводители, които с ентусиазъм се захванали да да осъществят идеята на италианеца. Въпреки положените усилия и загубените няколко месеца, те така и не успели да направят вино от портокали.

Една вечер ядосаният, че нищо не се получава Габал, хвърлил в гърнето с вино няколко едро нарязани портокала, заявявайки че въпреки лошия си късмет, ще пие цитрусово вино. Добавил и няколко късчета лед, за да разхлади коктейла си. Уплашените испанци гледали като омагьосани как италианецът разбърква пурпурното питие. А след като го опитали, възкликнали: „Es sangre del diablo!“ („Това е кръвта на дявола!“). Габал бил обявен за съучастник на Сатаната и отново подложен на мъчения. След като го изгорили на кладата, местните започнали да наричат напитката сангрия. Оттогава тя е най-популярният алкохолен коктейл в Испания.

Това се дължи най-вече на особеностите на климата на страната, където температурата през лятото не пада под 30 градуса. За популярността на сангрията са „виновни“ и особеностите на националната кухня, за която са характерни ястията от тлъсти меса, приготвени на открит огън. А както е известно месото се съчетава най-добре с червеното вино. То на свой ред изобщо не се съчетава с жегата, така че сангрията играе ролята на облекчена алтернатива на традиционната испанска напитка.

Славата на плодовия еликсир  отдавна е надхвърлила пределите на Испания. Някои алкохолни магнати започнаха да произвеждат сангрия в промишлени мащаби. Но испанците съветват да не купувате това, което се произвежда в цеховете за алкохол. В състава на „промишлената сангрия“, както придирчиво я наричат в родината на фламенкото, има консерванти и оцветители, които убиват натуралните компоненти. Затова пък настоятелно препоръчват да се научите да си приготвяте сами напитката. Днес съществуват огромен брой рецепти, но за начало е най-добре да пробвате класическата, родена преди 400 години.

Според испанците сангрията трябва да се пие с удоволствие. А идеалната обстановка за това е пикник сред природата, придружен от жега и много приятели.