Лукс, рев на мотори и купони до зори

Всяка година през май 200 хил. човешки същества, съставляващи  най-богатия елит на вселената се събират в град с размерите на нюйоркския Сентръл парк.

Идват тук, за да  присъстват на впечатляващия кръг от състезанията на „Формула 1“ в Монако (Monaco Grand Prix) . Тазгодишният кръг ще е  шести поред от общо 21 в световното „турне“ на свръхзбързите болиди. Според немския пилот Нико Розберг, който е печелил  три пъти надпреварата по улиците на Монте Карло – през 2013-а, 2014-а и 2015-а, „победа на Monaco Grand Prix е върхът в кариерата на всеки състезател“.

Racing legend Niki Lauda takes a turn at the Grand Prix in 1985.

Легендата Ники Лауда заема мястото си на старта на Monaco Grand Prix през 1985-а

Първата обиколка на Монако е проведена през 1929-а и от 1955-а нататък присъства без прекъсване в „колекцията“ от състезания на „Формула 1“. Тя осигурява  перлите  в короната на екипите на „Астън Мартин Ред Бул“, „Ферари“ и „Мерцедес-Бенц“. А всеки участник, който мечта за „безсмъртие“ като състезател, трябва да е триумфирал  на това състезание. Бразилският бог Айртон Сена печели Monaco Grand Prix шест пъти, германецът Михаел Шумахер – пет пъти, а сегашната звезда на „Формула 1“ Люис Хамилтън, който е  12-и сред най-високо платените спортисти в света – има две победи…засега. Защото след тазгодишните си триумфи в Китай и в Барселона има големи шансове за трета такава победа  след броени дни –  на 26 май в Монако. Още повече, че  тази обиколка му е съвсем „подръка“, защото той живее там.

Със своите 78 обиколки трасето в Монако е най-опасното в календара на „Формула 1“ и според професионалистите изисква огромни технически умения и физическа издържливост. Средностатистическият пилот трябва да смени скоростите 3666 пъти по време на 90-минутното състезание, а опасността от катастрофи дебне отвсякъде, особено при излизането на болидите от тунела. Австралийският пилот Даниел Рикардо, който през 2016-а се класира втори в Monaco Grand Prix, сподели, че се е чувствал като „прегазен от камион с 18 колела“. По онова време съдбата му с трепет проследиха крале и принцеси, редом с корабни магнати и придружаващите ги приятели. Не липсваха и знаменитости като Дрейк и Елтън Джон, Риана и Джиджи Хадид, окичени с диаманти и часовници, струващи колкото автомобил  „Порше“.

Яхта „Симфония“

Вечерните партита на „Формула 1“ в Монако започват отрано през седмицата. А в залива, „прясно доплували“ от Миконос и Ибиса, са пристанали суперяхтите „Симфония“ на милиардера Бернар Арно и „Мусаши“ на Лари Елисън. (Бел. ред. – яхтата на съоснователя на „Оракъл корпорейшън“ е кръстена на най-великия в историята японски самурай и майстор на меча Миямото Мусаши, живял от 1584-а до 1645-а).

Сутрините по време на Monaco Grand Prix започват късно с обеден брънч, с плуване и обиколка по магазините следвани от късна следобена почивка в хотелската стая преди обличането на смокинга за коктейлите по залез. В прохладните нощи вечерята е в елитния ресторант „Одисей“ на знаменития френски готвач Джоел Робюшон (починал през 2018-а), проектиран от покойния Карл Лагерфелд. Или в „Омер“ – шикозно ново заведение на кулинарния магьосник Ален Дюкас в Hotel de Paris Monte-Сarlo. След вечерята има танци до зори и  в случая е особено важно да имате приятели, които работят в нощните клубове: входът за простосмъртни е 10 хил. щ. долара, при това преди да сте поръчали нещо за пиене.

Преглед на изображението източник

Който няма покана за преспиване на яхта, може да се огледа за стая в гранд хотел „Метропол Монте-Карло“, където е и „Одисей“, или в обширния „Феърмонт Монте Карло“, разположен до самата вода. Най-добре е да се направят резервации отрано, защото цените могат да надхвърлят 8 хил. щ. долара на нощ – повече от десет пъти над цената за преспиване  извън сезона. Могат да се наемат и вили по хълмовете около града.

Преглед на изображението източник

Подобно на Хамилтън, много сегашни и бивши пилоти от „формула 1“ притежават къщи в Монако. Просто защото е много трудно да се устои на данъчното убежище в центъра на най-впечатляващото европейско крайбрежие. Липсата на данъчно облагане на доходите и на капиталовите печалби и ниските наследствени ставки допринасят за грубо 1 трлн. щ. долара, които „кротуват“ необложени по сметки на титулярите.

На практика Monaco Grand Prix е единственият кръг от „Формула 1“, който не плаща нищо (от стандартните почти 30 млн. щ. долара) за привилегията да бъде домакин. Организационният комитет (Automobile Club de Monaco) задържа и всички приходи, генерирани през уикенда, в който тече  събитието. Бюджетът за провеждане на състезанието, за което 50 инженери работят по изграждането на временни бариери за 32-километровото трасе и трибуни с тегло 1100 тона, е около 36 млн. евро, от които 6 млн. евро са държавни субсидии. По-голямата част от сумата плащат рекламодателите по протежение на маршрута на надпреварата, като „Водафон груп“ и „Роял Дъч Шел“. Помагат и продажбите на  билети. Цената за вход на състезанието в неделя е 133 щ. долара, а за местата на трибуните (вече продадени) започват от 211 щ. долара и могат да достигнат 734 щ. долара (също продадени). Гледката от частна тераса струва поне 2 хил. долара, а достъпът до клуба – 6510 долара. Президентът на Automobile Club de Monaco – Мишел Боери, оценява тези двудневни постъпления на 100 млн. евро.

Преглед на изображението източник

Цената обаче със сигурност си струва с океанските гледки под краката на зрителите, с града, издигащ се зад гърбовете им и с прелитащите в такава близост болиди, че може да се усети трптенето   на земята.