Лейди Гленконър и бестселърът ѝ в сянката на короната

Преди пет месеца лейди Ан Гленконър издаде дебютната си книга „Придворна дама: моят необикновен живот в сянката на короната” и отбеляза невероятен успех. Вече са продадени 200 000 копия, въпреки че 87-годишната лейди е била придворна дама на принцеса Маргарет – по-малката дъщеря на крал Джордж Шести, която не е била толкова популярна, колкото кака си – кралица Елизабет Втора.

 

Заинтригувани от успеха на книгата ѝ от „Гардиън” пращат журналист да я интервюира в дома ѝ.

„Уморен ли сте след пътуването? Намерихте ли такси, когато слязохте от влака?” – пита тя репортера, когато пристига в дома ѝ на брега на Норфолк. Говори с акцент като кралицата и е облечена също като нея – с блуза, жилетка, плисирана пола с дължина до коляното, чорапогащи и мокасини. Лесно е да си я представим как доскоро е обикаляла света, сладко разговаряйки с Имелда Маркос – вдовицата на бившия президент на Филипините Фердинанд Маркос, така, както е правела, докато е била жива принцеса Маргарет.

Когато журналистът я пита дали се притеснява от коронавируса, твърдо отговаря: „Преживях Втората световна война, живяла съм с болен от СПИН, така че няма как този вирус да ме уплаши”, след което се обръща кръгом и тръгва по дългия коридор в дома си.

В книгата си Гленконър описва сегашното си жилище като „къщичка“, но това понятие е относително – явно го сравнява с дома в Холкъм Хол, където е прекарала детството си (тя е дъщеря на граф и моминското й име е Ан Кук), и с къщата в Глен – огромно имение в Шотландия, собственост на семейството на покойния ѝ съпруг Колин Тенън.

Принцеса Маргарет и Ан Гленконър.

Иначе журналистът възприема „къщичката” като огромно имение, с много стаи, пълни със семейни портрети и „винтидж” играчки, които днес се пазят за внуците и правнуците. Ан го отвежда в хола, където сядат от двете страни на камината. „Когато принцеса Маргарет ми идваше на гости, сядахме по същия начин. Тя искаше да бъде независима и сама си правеше чай, но тъй като забравяше да включи чайника, често обявяваше, че се е счупил. Тук понякога се отбиваше и принц Чарлз, който наистина обича да говори на растенията – и това им се отразява. Тук хората го знаят и никой не го приема с насмешка.”

Журналистът се опитва да върне разговора към книгата, като след кратко въведение подхвърля: „Дори приятелите ми републиканци я харесват”.

Ан Гленконър е директна: „Определено не очаквах, че от „Гардиън” ще се заинтригуват от нея. Знам, че сте много ляв вестник.”

Лейди Гленконър чете консервативното издание „Дейли Телеграф”, което журналистът вижда дискретно да се подава под масичката до тях.

После Гленконър разказва как е писала книгата си – записвала се на диктофон и направо получила „писателска диария” – „само говорех и говорех“.

Ан със съпруга си Колин.

Придворната дама има невероятно чувство за хумор – то ѝ помага да опише дори сцената с погребението на сина ѝ Хенри, починал от СПИН – „Според будисткия обичай ковчегът му бе покрит с ананаси и други тропически плодове, така че приличаше на гигантска плодова салата, когато го вкарваха в крематориума”.

А на въпроса как е преживяла трагедията, лейди Гленконър отговаря, че не е снежинка, а по-скоро от типа агресивни и налагащи се жени ала сестра Рачид от „Полет над кукувиче гнездо”. „Възпитана съм от майка ми да се справям и продължавам напред“, казва тя. Семейният ѝ герб е щраус, клъвнал подкова, което означава, че фамилията преглъща всичко.

Семейството на Гленконър има дълга връзка с кралското семейство: баба ѝ по бащина линия е била любовница на Едуард Осми, а баща ѝ е кралски офицер на Джордж Шести. Гленконър служи всеотдайно на принцеса Маргарет повече от 30 години. Причината да напише спомените си е фактът, че наскоро се появи биография на принцесата, в която според Гленконър, тя е описана по чудовищен начин. Ан не желае да споменава автора, толкова е отвратена.

Колин Тенън.

Иска да поправи общото впечатление и да покаже, че принцеса Маргарет не е била нито глезла, нито злобарка. Напротив – имала е много добродетели, била е истински приятел, а най-вече специфично чувство за хумор, специално за деликатни ситуации, от които и най-опитни дипломати трудно излизат.

Но книгата ѝ не е само за принцеса Маргарет – в нея тя разказва и за личния си живот – за брака си с Колин Тенън, който обича да крещи на хората и да се бие, но с когото има и пет деца.

В книгата си тя споменава и един „скъп приятел”, за когото единственото, което разкрива пред журналиста, че е направил живота ѝ възможен и с когото е обядвала веднъж седмично в продължение на близо 40 години. „Това е всичко, което ще  ви кажа” – отрязва Ан всякакво нездраво любопитство.

Въпреки всичко в книгата си старателно подчертава добрите качества на съпруга си  – умението му да се забавлява с размах и въображение. Той превръща Мустик на Карибите от място за скрап в райски остров за удоволствия, където се събират знаменитости, начело с Мик Джагър, да правят партита на плажа.

Колин е легендарен с разточителството си – Биана Джагър с група мъже купонясват по препаски с кокос на деликатното място, облени в златна боя. На купоните се появява дори принцеса Маргарет, а когато Ан ѝ обръща внимание, че банският ѝ костюм прозира, тя възмутено отвръща: „О, Ан, изобщо не ме интересува. Ако [хората] искат да гледат, да гледат”.

Партита в Мустик – Колин Тенън с Мик Джагър, Бианка Джагър, принцеса Маргарет и съпругата си лейди Ан Гленконър.

Иначе Ан Гленконър е „абсолютно възхитена” че дори и след смъртта на съпруга – (Колин Тенън напуска този свят през 2010 г.) Мустик продължава да привлича към себе си скандален интерес – наскоро в медиите се повдигна въпросът кой е платил неотдавнашната почивка на Борис Джонсън там.

Накрая журналистът пита и какво е мнението на Ан Гленконър за Меган Маркъл:

„О, тя допусна голяма грешка – изобщо не разбра, че всички кралски особи работят много здраво. Смяташе, че само ще се вози в златна карета. Всъщност, принцеса Маргарет извършваше невероятно количество благотворителна дейност, но нямаше нито един фотограф покрай себе си”.