Special Weekly

Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България

За да успяваш, трябва да търсиш съюзници

Трябва да си много подготвен, за да уважават

S 250 e8dee6fe ab27 4be4 8b72 61f08e6658e8
S 250 fed1a16b 9127 4b84 88ec 6d51bb09e0f5


Живея в най-красивата страна в Европа


Г-жо Йотова, труден ли е пътят от репортерския микрофон до вицепрезидентския стол?

- Ще бъде голямо клише да кажа, че всеки път е труден. Но беше много трудно в началото на 90-те години, кoгато първата стъпка в кариерата ми беше репортерският микрофон. За мен обаче това бяха най-красивите години и най-важните, до голяма степен ме формираха и като човек, и като професионалист. БНТ е огромна школа. Аз имах удоволствието да работя с имена легенди. На много малко хора в този живот съм казвала “шефе”, един от тях е Хачо Бояджиев. Човекът, който ме научи не само на телевизия, но и на това как трябва да се отнасяш с хората от екипа си, как да работиш с тях, за да успяваме. Репортерският микрофон ме научи да задавам въпроси в целта - кратко и ясно, което след това в политическата кариера страшно много ми помогна. Научи ме да разговарям с хората. Научи ме никога да не ходя където и да било неподготвена, защото в общуването с хората е важно да имаш тези качества - иначе или те приемат, или те зачеркват веднъж завинаги.

А защо избрахте журналистиката за Ваша професия?

- Знаете ли, това не беше съзнателно. Съдбата ми посочи този избор. Затова толкова много си обичам професията. С каквото и да съм се занимавала, винаги важи правилото, че няма бивши журналисти. То е в душата. Аз исках да се занимавам с научна работа. Имах дисертация на тема за писаното слово в системата на прабългарите - IX-XI век, в ранното българско Средновековие.  Интересът ми към културата и историята идва още оттам. Почти цялото си свободно време в студентските години прекарвах на археологически разкопки и във Велико Търново, и в Преслав. Можех да разчитам старобългарски надписи, сигурно и сега мога. Това беше моята голяма мечта. Завърших университета през 1989 г., малко след това станаха промените. Беше трудно за нас, хората на прага на две системи - едната си отиваше, другата идваше. Мнозина не издържаха и така и не можаха да намерят пътя си. Ясно беше, че пари за наука оттук нататък скоро няма да се дават. Знаете ли кое тогава ми помогна и спаси? Тогава се роди синът ми и трябваше да си остана вкъщи по майчинство. Така имах глътка въздух и време да помисля, да анализирам какво се случва. И през 1990-а  се явих на конкурс за репортери в БНТ,  без никаква подготовка. Не вярвах, че ще ме вземат, аз нямах нито един ден трудов стаж. Но чудото стана.

Тежат ли ви сега държавният протокол или строгият дрескод, ако има такъв?

- Напротив, изобщо не ми тежи. Радвам се, че има протокол. Не може всичко да бъде оставено на инерцията, на някакви полузнания за нещата. Десетте години работа в Европейския парламент показаха, че правилата трябва да се спазват, защото когато уважаваш институциите, уважаваш и себе си. Протоколът е начинът, по който изглеждаш, по който се държиш, уважаваш събеседниците си. Но и още нещо, много по-важно - да знаеш цената на думите. Темата е много актуална днес. Вижте как се говори в пленарната зала на Народното събрание! Когато нямаш аргументи и си слаб политик, заместваш безсилието си с обиди. Това още повече засилва недоверието на хората в политиката и политиците.

Споменахте Европарламента. Бихте ли разказали малко повече от опита Ви там, кои са ценните неща, които научихте и привнесохте в България?

- Научих механизмите за правене на сложната политика между цели двадесет и осем държави. И как да защитиш интереса на своята страна. В Брюксел може да се работи за България, а не в България да се работи само за Брюксел. Научих много и за себе си, в личен план. Може да ви прозвучи странно, но тези десет години ме накараха да проумея колко важно е да си казваме "добър ден" . За съжаление в България много малко хора го правят, независимо дали срещате някой човек в кварталния магазин, или отивате в някаква институция. Поздравът не може да звучи като реплика на запис, пусната без отношение, без искреност.

Научих се да се усмихвам на хората. Научих се да бъда доброжелателна дори към най-големите си опоненти, да търся в тях онова, което смятам, че е ценно. Научих се да слушам и да чувам.

Научих се на това, че трябва да бъдеш много подготвен, за да те уважават. Научих се на нещо много важно - независимо от коя страна идваш, дори от малка България, ако си подготвен, ако имаш аргументи, ако притежаваш голямото изкуство да търсиш съюзници, а не да си създаваш врагове - успяваш.

Аз завърших мандата си преди изборите миналата година като заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност. Това е голямо признание за евродепутат от малка страна - една от най-важните комисии, най-актуалните, защото там е цялата проблематика, свързана с борбата с тероризма, миграция, убежища. Това е голямо признание и голяма чест за мен.

Малко хора знаят повече по тази тема...

- Това е тема, на която три години след голямата криза с мигрантите, бежанците Европа все още не може да отговори. Това е и една от причините за все по-голямата дистанция между европейските граждани и европейските институции, защото хората очакват бързи реакции и верни решения. Няма незасегната държава в Европа от миграцията и бежанците. И все още не можем да намерим добрите решения. Както каза френският президент Макрон на срещата си със студентите в Сорбоната, констатациите колко ни е тежко и как не можем да решим проблема вече не са достатъчни. Той заговори за обща гранична полицейска охрана на ЕС, за прокурор срещу антитероризма. Впрочем, ако прочетете изказванията ми на страницата на Европарламента, ще видите, че съм говорила за обща гранична охрана в пленарната зала още преди три години. Добре е, че тази тема среща все повече съюзници.

Вие участвате в много инициативи, свързани с културата, с писмеността, с българската роза, те се отразяват от медиите, но не им се дава голяма гласност. Не трябва ли да се обръща повече внимание на такива позитивни теми, да даваме позитивните примери?

- Питате ме защо се занимавам толкова много с култура, макар че формално културата не присъства в моите правомощия? Една от причините е това, което виждах през последните десет години от Брюксел. За държавата ни има превратно мнение, което не отговаря на истината. Да, ние си знаем проблемите, знаем си кривиците. Но съществуват едни насадени шаблони за страните от Източна Европа въобще, и най-вече за България и за Румъния, които отдавна не отговарят на истината. Затова е много по-полезно да рекламираме страната си навън с хубавите неща, отколкото със скандалите. Дори само фактът, че България е в XIV век на своето развитие, няма как да не ме мотивира да се занимавам с това. Кажете ми колко страни в Европа имат такава история, такова огромно културно-историческо наследство.

Кръстопът сме на няколко цивилизации. В момента в ЕС българският език е официален език на съюза. Само ние сме носители на третата азбука, на кирилицата. Това са все неща, за които се знае много малко от нашите западноевропейски партньори и в света.

Имаме писмени паметници на културата от VII–VIII в., докато по това време Западна Европа има само текстове, свързани с църквата и религията.

В България също много малко се знае за тези неща.

- Да. Нямате представа колко много съюзници намерих в България за няколко месеца - да говорим и да се борим за българската култура. Трябва им човек, институция като на президента и вицепрезидента, чрез която да чуят на глас онова, което ги вълнува. Иначе никой не им обръща внимание. Това са музейни работници, учители, историци, университетски преподаватели, библиотекари. Вярвам, че през следващите шест месеца на председателството на Съвета на Европа можем да представим много добре страната си и да разбием част от лошите клишета, които са свързани с образа на България.

Какви инициативи имате предвид?

- Не съм видяла още цялостната културна програма на министерството, но имаме желание да представим "Чудесата на България". Не става дума просто за изложби, а за цели тематични кампании за това, че една от най-старите страни в Европа, да не кажа най-старата, е председател в момента на Съвета на Европа. Ето тези неща трябва да се рекламират навън.

Ценностите, около които се създава българската държава през VII в., днес са ценностите на Европейския съюз.

Друга съществена тема е и за българите зад граница. Ако продължаваме да говорим за демография, но да не правим нищо, ще стане така, че колкото българи живеем в страната, толкова да живеят и извън нея. Голямата тема как трябва да се работи с нашите сънародници зад граница не е решена от българските власти. Призивът да се върнат в България е елементарен, звучи патриотарски, но е нереалистичен. Първо, нали сме на ясно, че не е възможно! Второ, за да върнеш хората, не трябва просто да ги убеждаваш, а да създадеш условия, които са примамливи за тях и за тяхното бъдеще. И трето - трябва да работим заедно с българите зад граница за България. Това е моята амбиция, заедно с другите институции ще си свършим работата. Не е необходимо всички да се върнат у нас.

Успяла жена ли се чувствате?

- Аз съм много амбициозен човек - за добро или за зло. И все ми се иска да превземам нови неща. Миналата година, когато се явих на изборите, много хора ме питаха: защо ти е това, ти напускаш спокойния Брюксел с голямата заплата? Десет години са си десет години. Исках ново предизвикателство, промяна и това беше моят избор. С всичко, което научих в Брюксел, с политическия си опит, мога да дам много на страната си. Какво ще правя за напред?! Ще се усъвършенствам.

Вашият син вече е голям. Но как го възпитавахте? Бъркате ли се в живота му, давате ли му съвети, наставления?

- Моят син е на 29 години и работи в банка, занимава се с банкиране. Както виждате, нищо общо с медицината, професията на баща му, и нищо общо с политиката. Може би от малък го отвратихме достатъчно и от двете. Може би му липсвахме през голяма част от времето, защото всеки тичаше някъде по задачи и той израсна с бабите и дядовците си. Това бяха невероятни хора, които много ни помогнаха, за да сме и аз, и мъжът ми това, което сме днес. Но в живота е така - заплащаш с някои неща, за да имаш други. Кариерата е кариера, но сега, като върна лентата назад, ми е мъчно, че не съм била повече време със сина си. Но пък той израсна прекрасно дете. Родихме го много млади и никога не е имало голяма дистанция между нас. Водехме го навсякъде, дори по купони, спеше в количката, защото тогава, в края на 80-те години, не беше много прието да се ходи по заведения. Младите хора се събирахме по къщите, а децата ни спяха в другата стая. Когато поотрасна малко, научихме сина си да ни казва всичко, а това е много важно за едно момче. Пък и както казват хората - всяко зло за добро. Самият факт, че не бях непрекъснато над него като майка орлица, го направи самостоятелен мъж и той си взема решенията. Има добро образование в български университет, завърши магистратура в Лондон, но от самото начало каза: "Ще уча, където искам, но ще работя и ще остана да живея в България."

Имате ли любими дестинации в България и извън нея, любимо място, на което да релаксирате?

- Дълбоко съм убедена, че живея в най-красивата страна в Европа. А аз съм била навсякъде, защото цялата ми кариера даде тази възможност. С репортажите в телевизията, с предизборните кампании, с работата ми като народен представител и евродепутат. Но се улавям, че проговаря онази част от моята кръв, която е свързана с Родопите. Това е мястото, което ме зарежда. Много отдавна не бях ходила в обсерваторията на Рожен - това е магическо, космическо място. И го препоръчвам на дамите - два часа прекарани там са нещо по-добро, отколкото сто козметични процедури.

Имате ли предпочитани марки дрехи, козметика? Какви бижута харесвате?

- Не робувам нито на скъпите камъни, нито на скъпите метали. Напротив, преди няколко години открих за себе си магията на т. нар. “фо-бижу”, на френски означава “фалшиво бижу”. Но направено интересно, с мисъл - бижу, което да грабва. Имам десетки такива герданчета, които са за почти всеки тоалет. Нищо не струват, но всеки, който ги види, казва: откъде е това, много е ефектно. Колкото до марковите дрехи, почти всичко, което нося, се купува в магазините. Много малко неща са шити специално за мен. И най-вече харесвам линията на Жени Живкова, която има уникален стил. Тя създава модели, които нямат сериозна конкуренция не само в България. Обичам строгата линия на Chanel - екрю с черно. Обичам семплите неща, изчистените модели. Иначе харесвам и линиите на "Макс Мара", именно защото не са натруфени. Харесвам някои от френските фирми, които също са много изчистени, например - “Жерар Дарел”, “Дюверноа” и др. По същата причина ми допадат модните тенденциите от края на 50-те и началото на 60-те години.

Имате ли хоби? Какво обичате да правите през малкото си свободно време?

- Четенето на книги. Харесвам допира и аромата на хартията. Използвам компютър или таблет по принуда. Не можем без тях. Маниак съм на тема парфюми и чай. Една жена трябва да знае много стриктно какво й отива. Не, онова, което е модерно, а което е нейна запазена марка. Просто като усетиш някакво ухание, да знаеш, че то принадлежи точно на този човек, и да си го представяш. Има една почти приказна история за френската провинция Грас, където се произвеждат не най-скъпите, но най-истинските парфюми. Много ми е интересно да чета за работата на големите парфюмеристи, създателите на Големите Chanel и Dior. Колкото до другата ми голяма слабост, в нашата къща се пие много чай. Твърдя, че имам една от най-богатите колекции. Любимият ми чай е белият. Изцяло погрешно е да се смята, че белият, зеленият или черният са различни сортове. Нищо подобно, става дума за едно и също растение, но за различната степен на ферментация и с различни листенца, в зависимост от коя част на стеблото са обрани. Затова най-хубав и най-скъп е белият - това са първите листенца, все още завити като пъпчица. Те съдържат и най-добрите вещества, най-вече антиоксиданти. Важно е и къде расте.

Какво бихте посъветвали Илиана Йотова от сегашната Ви позиция? От чисто човешка гледна точка.

- Всеки ден прочитам нова страница от голямата книга за България. Иска ми се да има повече задружност - точната, хубавата дума, която може би не употребяваме много често напоследък. Задружност, амбиция и взаимна толерантност. Това са много важни неща, защото сме едно скарано общество. Скарани сме помежду си, без да има конкретна причина. Много ми се ще да се ценим един друг като българи. Проблемът с мизерията и бедността е изключително сериозен. Това е непознатата България, в която маргинализацията и мизерията са довели хората дотам, че да не се интересуват от нищо друго, освен как да оцелеят. Това е присъда към политиците, но и към нас, като хора. Съветвам се да бъда част от онези, които виждат всичко това и искат да го променят. Никога няма да се уморя да работя за това. А що се отнася в личен план, искам само Господ да ми дава здраве и сили. Имам толкова много амбициозни задачи, че денонощието не ми стига. Понякога си мисля, че ако един човек иска да ме убие, трябва да ме накара да не правя нищо.

 

 

Илияна Йотова е родена на 24 октомври 1964 година. Завършила е българска и френска филологии в СУ "Св. Кл. Охридски". Работила е като репортер, редактор, водещ и директор на "Новини и актуални предавания" в БНТ. Била е ръководител на Пресцентъра на БСП. Владее френски и руски език. Омъжена, с един син. Депутат в 40-о НС. Евродепутат от Групата на социалистите и демократите от юни 2007-а. През ноември 2016-а е избрана за вицепрезидент на България.