Special Weekly

Ladies First

Вкусът на салсата

Изгаряща, страстна и темпераментна. Такава е салсата. Влезеш ли в нея, няма как да не поискаш да добавиш още малко огън. И цвят, би казала Станка. А на нея може да се вярва. Защото е истински познавач на магнетичния танц, на който е заприличал и животът й. В момента Станка, Адриан и двете им деца са в България. И живеят в кв. Младост.


Завръщането в България окончателно ли е? След кратка пауза Станка отговаря, че мрази думите категорично и окончателно. В момента съм в България. Засега съм тук. Съвсем скоро тя е планирала заминаване в Париж, където е другият дом на семейството. Пътуването за тях е начин на живот. Другите съществени неща са рисуването, танците и приятелите.


При племето куна

Неотдавна Станка и Адриан се прибират от едно двумесечно пътуване в Панама и Колумбия. В Колумбия завели децата да видят баба и дядо. Показали им и автентичен карнавал.


После осем дни в Панама, където Станка искала да рисува индианците, живеещи на абсолютно див архипелаг. Бях гледала изложба в Париж на пачуърк, на жените от племето куна. Бях много впечатлена от стилизациите и цветовете.


Островите се оказват истински рай, а племето с много странен статут - панамци, които още преди 100 години извоювали особена автономност. Сега никой не можел да влезе на тяхна територия без разрешението им. Няма електричество, няма вода. Панамското правителство не може да им се меси. Островите са около 370, приличат на пощенска картичка - съвсем малки, с палми и прозрачна вода. Индианците там са около 50 000 души, които населяват петдесетина от островите.


Станка разказва, че не им се е наложило да искат разрешение от вожда, но е трябвало да отидат до един от островите, за да се регистрират. Там била рецепцията - нещо като будка, където им поискали паспортите, за да ги настанят в хотел. Хотелите там са колиби, построени върху пясъка, на самия плаж, разказва Станка. Тя рисува жените, които правят пачуърк , и танците на племето, а Адриан снима.


Имам много рисунки след пътуването, от които искам да направя големи картини...


Буркина Фасо, Сенегал, Индия, Мали, Бразилия, Мароко, Аржентина, Амазония са сбъднатите мечти на Станка и Адриан. Тя продължава да чака добрия момент, за да посетят Йемен. Ако има нещо, по което избраните за пътешествия места си приличат, това е, че там хората живеят близо до всичко естествено. Самите те нямат претенции, чуждо им е притворството, нямат фалшиви мечти, а имат куража да бъдат такива, каквито са.


Бягство от надбягването

През 1993-а Станка заминава за Париж. Има достатъчно причини да премълчи, че това е било бягство - от клеймото на известността, от една семейна трагедия и от ограниченото лично пространство, наложено от обстоятелството, че по това време баща й е президент на България. Формален повод е неуспешното явяване на изпит по история. Седем пъти проф. Милен Семков, който сега твърди, че ще издигне кандидатурата на Алексей Петров за президент, къса Станка. Типично по български щерката станала жертва на научните аргументи на спора около фашизма между бащата й и колегата му Семков.


Години след като е направила своя избор, който не е историята, дъщерята на Желю Желев признава, че не би могла да се занимава с история сериозно, защото не е човек, свъртащ се на едно място. Тя по-скоро е от хората, които поникват там, където ги посеят. Обичам да има движение, цвят, докато историята е професия, която изисква да си много време сам. А това не е в кръвта ми.


Питам как се справя с конкуренцията на близо 80 000 художници в Париж. Не може един художник да се намира в конкуренция. Всеки творец прави нещо уникално, така че не може да се конкурираш, категорична е Станка.


В Париж има доста български художници. Познавам много от тях и дори един приятел парижанин се шегува, че ако искаш справка за някой българин, трябва да се обадиш на Станка, преди да се обадиш в посолството. Имам една много малка стая, която е моя. От прозореца се виждат покрив и калкан. Не е луксозно жилище, но аз се радвам, че имам и това.


Анна Луна и Мила

Двете дъщери на Станка и Адриан са родени в Париж. Името на първата й Анна-Луна било въпрос на консенсус - Станка искала името Анна, а Адриан мечтаел за Луна. Около името на Мила нямало такива спорове. Бащата се съгласил, че когато си кръстен така, няма как да не носиш характеристиката на името. И двете момичета ходят на детска градина - най-близката до семейното жилище, която е държавна.


Говоря с тях само на български, Адриан - на испански, а двамата общуваме на френски. Станка казва, че мъжът й няма нищо против да гледа децата, когато тя отсъства. Имат и една жена, която им помага. Българските им баба и дядо по-скоро се забавлявали с тях, отколкото да ги гледат. Баща ми не знае да рисува. Сега рисува с децата. Първото ми разочарование от моите родители беше, когато накарах татко да ми нарисува мечка. Тя беше толкова ужасна, че се разплаках. Татко, това не прилича на мечка. Била съм може би на три-четири години. Спомням си, че моите мечки бяха по-хубави.


Без дилема

В Париж Станка рисува танцуващи из нощните клубове, картички, картини. Адриан работи с дизайнери и декоратори. Поръчките са предимно за частни партита. Имаше дни, в които бяхме затрупани с работа. Кризата отряза като с ножица тези поръчки. Понякога имаме много пари, а понякога не. Когато имаме - пътуваме, признава художничката. Казва, че пред нея никога не е стояла дилемата дали да си купи чанта за 2000 лева или билет за самолет. И няма причина да не й се вярва.


В България Станка, Адриан и приятели се забавляват, чистейки археологичните паметници на София от пръст, храсти и боклуци. Другият им проект е свързан с децата - водят ги в музеите и галериите да рисуват. Искаме, без да им казваме тава е перспектива, това е полусянка, сами да гледат и да се учат да виждат, да се научат да се изразяват чрез рисунки. В момента се опитват да организират тридневен детски панаир с ателиета за деца. Художничката вече е изрисувала и стените на две детски градини, на един приют и на много болници.


Приказката на Станка

Колумбийска вечеринка в Париж с много салса събира Станка и Адриан преди 13 години. Българката е предупредена да не остава след 3.00 часа на партито. Но не защото каляската ще се превърне в тиква, а балната рокля в дрипи. А тъй като домакините практикували бой с маси всеки път около четири часа след полунощ.


Приказката на Станка няма нищо общо с мита за Пепеляшка. Тя е приказка за бягството, салсата, светлината и пътуването. Колумбиецът Адриан Вела се оказал по-настойчив от очакванията на Станка, която след няколко отказа накрая приела поканата за танц. За да установи, че партньорът й не е най-добрият танцьор на салса. Бъдещата художничка и студентът по пластични изкуствa продължили танца, докато постигнат усещане за хармония. Доказателство за успеха са Анна Луна (на четири години) и Мила (на три).


Клеймото президентска дъщеря

Хората винаги имат предубеждения, когато те видят. Това ти отваря много врати, но не искам да гледат на това което правя с интерес, само защото баща ми е Желю Желев. Винаги има начини да постигнеш желаното.


В Париж Станка записва училище за график-дизайн ESAG с парите на баща си, получени от издаването на книгата Фашизмът в чужбина. Предлагали й френска държавна стипендия, но Желю Желев рекъл: Не може дъщерята на българския президент да получава стипендия от друга държава!.


Лексикон

Как приемаш Колумбия?

- Там начинът на живот е много американизиран - всичко е на кредит. Класите са маркирани почти като в Индия и са непристъпни. Бедните в Богота например живеят в кварталите на юг, а богатите на север и нямат никакви допирни точки.


Мит ли са красивите колумбийки?

- По-скоро са чаровни и много секси. Европейските канони за красота не отговарят на техните. Много се смяхме с мъжа ми, като бяхме на Карибите, когато момичета обсъждаха една танцьорка с думите: Вижте, какви хубави дебели и яки бедра има и колко е секси!


Има ли терапевтичен ефект шопингът?

- За мен не е терапия, не съм шопинг тип. Мразя магазини с машини и техники. Това е нещо, което ме влудява, не мога да остана и пет минути. Много обичам да ходя в магазини за книги, като този в подлеза под университета. Ходя и по магазини за дрехи, но не съм фен на лъскавите марки.