Special Weekly

Ladies First

Само изкуството може да ни спаси

S 250 8c7302b1 586c 4427 ac08 78534e77ef1a
S 250 639bb126 b12f 40cb 933e 8eee3dea0dba

Натали Бианчели е италиански режисьор от руско-немски произход, но е родена и живее в Лондон. Учила е литература и журналистика в Kings College London. След това стажува във BBC, където открива света на документалните филми. Тя е разследващ журналист в авторитетната медия и прави собствени репортажи. През 2015-а Натали е избрана за начинаещ режисьор, който да реализира проекта си - „Слушателят“, на фестивала Torino Film Lab. Година по-късно участва на фестивала в Кан по проекта Maison des Scenarists. Филмът й „Кръстопътят“, показан и на "София Филм Фест", е излъчен на над 40 фестивала и печели множество награди, включително и „най-добър чуждестранен филм“ в Санта Моника. Натали режисира филми и за множество известни визуални артисти, сред които каталунският скулптор Хавиер Корберо, френският пърформънс артист Анри Сала и британският склуптор Джеймс Карпър.

Г-це Бианчели, в коя артсфера се чувствате най-добре - журналист, писател, режисьор, продуцент...?<!--![endif]--><!--![if-->

<!--[if--><!--[endif]-->

- Бих се самоопределила най-вече като писател. Това е професията, на която съм посветена от най-дълго време, и смятам, че съм най-добра именно в нея.

Какво Ви даде работата във ВВС от гледна точка на професионалното развитие? Кой от Вашите досегашни проекти Ви е донесъл най-много емоции?<!--![endif]--><!--![if-->

- Мисля, че това е първият ни късометражен филм - “Кръстопътят“. Това беше луда авантюра - никога преди това не бях работила с актьори, не бях режисирала кинолента. Но въпреки това избрах да снимам филм за десет дни, в две държави, включително и с подводни сцени… Беше истинска лудост, но се почувствах прекрасно!

<!--[if--><!--[endif]-->Какъв тип истории обичате да разказвате и да показвате на публиката?<!--![endif]--><!--![if-->

- Моите истории са предимно с личностни, с характерни портрети. Преобладават индивидуалностите, които по някаква причина не се вписват в обкръжаващия ги свят.

<!--[if--><!--[endif]-->Защо избрахте кратките филми като средство за себеизразяване?<!--![endif]--><!--![if-->

- Късометражните филми са път, който трябва да извървиш, за да режисираш игрални ленти. От тях човек се учи как да прави кино. За мен това е една чудесна възможност да експериментирам, тъй като смятам, че режисьорите трябва да рискуват и да импровизират повече. Не е проблем да се провалиш с късометражен филм, дори мисля, че това трябва да се случи, за да си направиш важните изводи.

<!--[if--><!--[endif]-->Как българската публика на "София Филм Фест" прие последната Ви творба - „Гибериш“?

<!--![endif]--><!--![if-->- Честно казано, не съм съвсем сигурна. Това е доста странен филм, без реплики между героите. Но се надявам хората да са го харесали.

Бихте ли ни разказали нещо повече за следващия си проект „Нощен“?<!--![endif]--><!--![if-->

<!--[if--><!--[endif]-->

- Това е история за един мъж - Пийт, който решава да се срещне с дъщеря си Лоури. Те не се познават, тя е 16-годишна, а той неотдавна е прехвърлил 30-те. В страха си да поеме отговорностите, които има всеки баща, той не й казва истината за себе си, а я опознава, представяйки се за друг човек. Връзката им се задълбочава и Лоури се влюбва в по-възрастния от нея мъж. Пийт изпада в критична ситуация и трябва да вземе решение.

Какво Ви вдъхновява и как се раждат идеите Ви за нови филми? <!--![endif]--><!--![if-->

<!--[if--><!--[endif]-->

- Като документалист смятам, че реалният живот е най-доброто вдъхновение за киното. Животът е толкова невероятно абсурден, че когато го опишеш в сценарий, хората не вярват, че историята наистина се е случила.

Каква е Вашата най-голяма цел?<!--![endif]--><!--![if-->

<!--[if--><!--[endif]-->

- Да правя филми, филми и филми. До последния си дъх. Само това искам да правя, макар че на този етап това е лукс.

Хареса ли Ви България? Кои са любимите Ви дестинации за ваканция или приятен уикенд?<!--![endif]--><!--![if-->

<!--[if--><!--[endif]-->

- България е очарователна страна. Този път бях само в София, но с удоволствие ще дойда пак, за да открия нови места. Ако трябва да избирам място за един хубав уикенд, вероятно бих се върнала у дома, в Италия. Няма нищо по-релаксиращо от това да усетиш освежаваща доза слънчеви лъчи и да опиташ вкусна храна.

Имате ли хобита, спортувате ли?<!--![endif]--><!--![if-->

<!--[if--><!--[endif]-->

- Обичам да плувам, мога да го правя с километри. По този начин успявам да мисля креативно.

Какви филми гледате? Какво изкуство предпочитате?<!--![endif]--><!--![if-->

<!--[if--><!--[endif]-->

- Гледам всякакви филми, но предпочитам арт-хаус течението. Чета класически романи и поезия. Харесвам творбите на художника Сай Томбли, но имам и много приятели художници с невероятни произведения.

Кои са най-важните качества, които една съвременна жена трябва да притежава?<!--![endif]--><!--![if-->

<!--[if--><!--[endif]-->

- Не бива да се страхуваме да бъдем независими, защото това е наше право. Но също така трябва да запазим женското в себе си,  качества като чувствителност, благородство, състрадание. Няма нищо по-отблъскващо от жена, която мисли, че за да се реализира добре, трябва да е по-агресивна от мъжете. Нека използваме качествата си, за да бъдем по-силни!

Какво бихте пожелали на българските си приятели?<!--![endif]--><!--![if-->

<!--[if--><!--[endif]-->

- Да продължават да подкрепят независимото българско кино. Да гледат филми, които са предизвикателни и провокативни, дори и да не са толкова зрелищни. Точно това кино носи послания. Но най-вече - помагайте на изкуството! В епохата, в която живеем, само изкуството може да ни спаси или поне ще спаси душите ни.

<!--![endif]--><!--![if-->

<!--![endif]--><!--![if-->

<!--![endif]--><!--![if-->

<!--![endif]--><!--![if-->

<!--![endif]--><!--![if-->

<!--![endif]--><!--![if-->

<!--![endif]--><!--![if-->

<!--[if--><!--[endif]-->

<!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if-->