Special Weekly

Н. пр. г-жа Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба в България, пред Banker Special

Перник ме поведе към дипломацията

Разговора водиха Силвия Джагарова и Калоян Атанасов

Нейно превъзходителство Тересита Капоте Камачо е извънреден и пълномощен посланик на Куба в България от 2010 година. У нас тя е прекарала общо 22 години от живота си. За първи път Тересита идва в България още в далечната 1961 година. От 63 до 66-а работи в посолството на България в Хавана. През 1966-а работи в посолството в София като секретарка и преводачка. След завръщането си в Куба тя завършва Института за външнополитически отношения и се отдава на дипломатическа кариера. Първоначално започва в отдела за балканските страни на външно министерство. При посещението на Тодор Живков в Куба тя е негов преводач, след това придружава Фидел Кастро при визитата му в България. През 1986-а Тересита идва за трети път у нас, последователно като втори и първи секретар в посолството. От 1994 до 2001-а е временно управляващ на кубинската мисия.

 

Ваше Превъзходителство, защо българите толкова обичат Куба, а кубинците България?

- Има черти в характера на народите ни, които определят тези чувства. Нашите две държави са разположени в стратегически географски райони. България е връзката между Изтока и Запада, а Куба - между Севера и Юга. И ние, и вие сме били в колониално робство в продължение на пет века. В трудните моменти преди 52 години, когато бе наложена блокадата срещу Куба, България ни подаде приятелска ръка. Приехте хиляди млади кубинци за обучение и изпратихте у нас специалисти, които допринесоха за развитието на страната ни в много важни сфери - инженерство, хидрология, медицина. Така заздравихме връзките си. Оттогава до днес двата народа са вплетени в неразрушима прегръдка.

Толкова си приличаме, че националният ни поет Николас Гилен е казал, че кубинците са българите на Карибите, а българите са кубинците на Балканите!

nbsp;

У нас Ви наричат нашата Тересита. Как стана така, че животът Ви се оказа неразривно обвързан с България ?

- Мисля, че това се дължи на времето, през което имах късмет да бъда свързана с България лично и професионално. След няколко месеца се навършват 52 години от студения декемврийски ден, когато пристигнаx във вашата прекрасна страна с първите групи кубински студенти. Почти целият ми живот е обвързан с народ, който винаги ни е демонстрирал своята обич, уважение и солидарност. Намерих много приятели в България.

Изразът нашата Тересита ме кара да се чувствам още по-задължена. Да продължа да заслужавам тази обич и да отвръщам по същия начин. Искам да допринеса за ново сближаване между нашите народи и да остана вашата Тересита.

nbsp;

Преди да се върнете в България през 1994-а сте написали много емоционално и топло стихотворение за страната ни. С какво Ви плени тя?

- В деня, в който ми казаха, че се връщам в България като временно управляваща на мисията ни, не можах да заспя, докато не написах стихотворението. Вдъхнови ме радостта, че пак ще видя моята втора родина. Тази България ме беляза завинаги с любовта, с която ме посрещаха приятелите. Такова е отношението към всички кубинци, по същия начин се приемат и българите у нас. Не беше лесно да отразя на един лист хартия чувствата, запазени в сърцето ми. Но има моменти, когато изпитваш необходимост да изкажеш своята обич, благодарност и признателност. Връзките ни пак ще укрепнат, защото и от двете страни съществува непоколебима воля за това.

През 1970-а сте превеждали по време на двустранните срещи между Тодор Живков и Фидел Кастро. Какво си спомняте за този исторически момент?

- Спомням си братското приятелско посрещане, оказано от българския народ на нашия Фидел Кастро. Никога няма да забравя пристигането ни в прекрасния Пловдив, където се изсипа пороен дъжд, и там всички го очаквали. Намерихме време да изкачим и непристъпния, величествен Черни връх. Малко преди да се разболее през 2006-а, Фидел ме изуми с невероятната си памет, като си припомни прекрасния чай и много вкусно, малко соленичко ваше сирене, което ни предлагаха по време на планинския ни поход на Витоша.

Учили сте черна металургия в техникума към завод Ленин в Перник. Какво е останало в паметта Ви от това време ?

- Беше незабравим период. Трябваше да полагаме невероятни усилия, за да научим езика ви и да започнем обучението по металургия. Трябва да призная, че се впуснах в тази авантюра заради необходимостта от такива кадри в Куба. Моята слабост и увлечение винаги са били хуманитарните специалности. Никога няма да забравя как ни посрещнаха хората в Перник. За пръв път усетих веселия ефект от алкохола и започнах да пея, без някой да е искал това от мен. Благодарение на Перник животът ми промени посоката си. У нас все още нямаше лаборатории, където да упражнявам специалността си анализ на силикати. Затова започнах да работя като преводач и постепенно достигнах до дипломацията.

Разкажете нещо повече за семейството си, знаем, че децата Ви Асен и Росио са родени тук, радвате се и на три внучета?

- Имам две деца. Асен и Росио са родени в Куба, но във вените им тече и българска кръв. В един период те живяха разделени, но за голямо щастие те обичат и Куба, и България. Владеят и двата езика. Но най-важното е, че се обичат взаимно и се нуждаят един от друг. Най-голямото ми удовлетворение като майка е, че успях да послужа като своеобразен мост. И за щастие географската дистанция не се превърна в духовна пропаст. В бъдеще моите трима внуци - двама в България и един в Куба - ще продължат сърдечната връзка между два народа, които се обичат и уважават.

Как прекарвате свободното си време?

- Много обичам да чета, да пиша - особено поезия, както и да готвя. Не ми остава много свободно време, но започнах да документирам спомените си. В тях смятам да опиша какво означаваше победата на кубинската революция за голяма част от моя народ и за мен самата. Не бих искала да приключа прекрасното си пътуване по земята, без да оставя свидетелство за промяната. Тя допринесе много хора да открият истинското значение на думите свобода, независимост и щастие.

Не е необходимо да имаш високо интелектуално ниво, за да разбереш, че няма по-голямо щастие от това децата ти да имат осигурено здравеопазване, училище и социална сигурност. Особено когато се отнася за всички деца в една държава във времена, когато милиони по света умират от глад и лечими болести. У нас няма нито един изчезнал човек, нито един убит журналист, нито един изоставен на волята на съдбата възрастен човек, няма трафик на човешки органи. Това за мен е свобода. Другото ми голямо хоби е да наблюдавам значимите политически промени в Латинска Америка. Те показват, че за много хора свободата вече не е само демагогия, а е действително постижима цел!

Обичате ли да пътешествате и кои са любимите Ви дестинации за ваканция и отдих?

- Професията ми е такава, че се е налагало да пътувам много. Прекрасно е да имаш възможност да опознаваш други държави, тяхната култура и природни красоти. Това е извор на невероятни преживявания. Но бих дала всичко, за да се наслаждавам на морето в Куба. На този специален пясък, който имаме на световноизвестния плаж, познат като Варадеро. На това слънце, което освен топлина, ни дава багри. На спокойствието, което чувстваш, слушайки звука на вълните.

Каня ви да посетите Острова, за да разберете какво е Куба. Ще усетите любовта и уважението към българите въпреки дистанцията и политическите промени. България е уважавана и в други страни по света, но у нас тя е и обичана.

nbsp;

Харесвате ли нашата кухня и напитки и по какво се различават те от кубинските ?

- Българската кухня е чудесна. Всички кубинци веднага се влюбваме в баницата, кьопоолуто, шопската салата, таратора и печените чушки. Няма големи разлики между двете кухни, но вие обожавате хляба, а в Куба, ако няма ориз, все едно не сме се хранили. Имаме специални ястия от неузряла царевица, които тук не са познати. Правим много приятни сладкиши с плодове и зеленчуци. Такива са мармаладът от гуаяба или от бониато, сладкишът с пресечено мляко и други. Интересното е, че българите също харесват кубинската кухня, в която има испанско и китайско влияние.

Това означава, че когато българите отиват в Куба, не им липсва българската кухня, а когато кубинците идваме в България, не ни липсват кубинските ястия. Това е нещо, което рядко се случва в други държави.

nbsp;

Преди две години Куба започна кардинална икономическа и социална реформа. Докъде стигнахте в изпълнението й?

- За Куба разпадането на социалистическия лагер означаваше втора блокада. Тя ни принуди да вземем мерки, за да спасим постиженията си. После дойде момент за анализ и приемане на нови решения, известен като актуализация на кубинската икономика. Основната ни цел бе да разберем критериите на народа за промяна и как тя може да бъде осъществена. Над 8 млн. кубинци се произнесоха без никакви ограничения. Кубинският народ винаги казва това, което мисли, критикува, но винаги конструктивно. Като резултат от допитването се появи документ с многобройни предложения. Повечето от тях се прилагат. Няма да се откажем от идеалите, които ни позволиха да постигнем завидни социални резултати. Основната цел е икономиката ни да работи по-ефективно, да премахнем бюрокрацията, да осигурим условия за частна дейност и да намалим зависимостта от храни. Ще предоставим свободните земи на желаещите да ги обработват. Това са част от мерките, основаващи се на ред и законност, но няма да се върнем към пазарната икономика. Много остава да бъде направено, но резултатите вече се виждат.

В кои области, според Вас, двустранните ни отношения имат потенциал за развитие ?

- Мисля, че в медицината, фармацевтичната промишленост и биотехнологиите съществуват истински условия за сътрудничество. В тези сфери Куба постигна важни резултати. Произвеждаме повече от 60% от медикаментите, които използваме. Имаме най-ниската детска смъртност от всички държави в Третия свят, дори по-ниска от развити държави, както и най-голямата продължителност на живота. При нас няма недохранени деца, създаваме най-добрите условия за щастливо детство. Международно признати са наши лекарства и ваксини за заболявания, които не се лекуват другаде - витилиго, псориазис, ваксини срещу рак. Зравният туризъм е много развит. Изпращаме в много държави хиляди лекари, технически персонал, учители и треньори, които насърчават глобализацията на солидарността. Всички те са убедени, че един по-добър свят е възможен.

Кои са актуалните общи проекти между българския и кубинския бизнес и в кои сфери са те?

- Както споменах, след разпадането на социалистическия лагер Куба бе блокирана за втори път. Изведнъж се загуби търговският обмен с Източна Европа, където бяха 85% от нашите търговски партньори. След промените през последните 23 години днес се намираме в процес на преоткриване и търсене на нови сфери, в които да възстановим търговията и научно-техническото ни сътрудничество. Никога няма да забравя отговора на Фидел Кастро на въпроса Какво е бъдещето на кубинско-българските отношения?. Той отговори: Днес отношенията между Куба и България се намират във фризера, но когато искаш да запазиш нещо, го слагаш във фризера, нали?. В даден момент ще ги извадим оттам.

Коя среща с популярна личност няма да забравите никога и защо ?

- Никога няма да забравя прогнозата, която Кастро даде за ситуацията в Чили по време на посещението си в България през 1972 година. Беше съвършенно точен за това, което ще се случи въз основа на очевидното намерение да се възпрепятстват промените, планирани от Салвадор Алиенде. Впечатляващо бе да се види съвпадението между предвижданото от Фидел и развоя на събитията, завършили със смъртта на Алиенде. Друг незаличим спомен е многомилионният митинг на Площада на революцията, когато Фидел ни предупреждаваше какво би означавало за Куба разпадането на Съветския съюз. Както и сигурността, която ни предаде с характерната си убеденост, че дори това да стане, Куба ще продължи напред. И никога няма да се откаже от постиженията си. След 23 години животът доказа, че е бил прав.

Четете още

Special Weekly

Животът в София ми допада

Атанасиос Петропулос, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Емпорики Банк България
Главният изпълнителен директор на Емпорики Банк България Атанасиос Петропулос живее у нас вече над десет години. За това време е работил в четири наши кредитни... Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »