Special Weekly

Виолина Маринова,главен изпълнителен директор на Банка ДСК, пред списание Special:

Никога не съм се целила в поста

Съпругът ми Иван беше моят тил, докато градях кариераИзкуството е духовната ми храна

nbsp;


Виолина Маринова е родена през 1953-а в София. Завършила е специалност Финанси и кредит във ВФСИ Д. Ценов, след което специализира Комплексно банково обслужване на населението от ДСК в УНСС, и Мениджмънт, Маркетинг, Бизнес комуникации; Финанси и счетоводство в Института по мениджмънт и маркетинг. Има над 30-годишен опит в банковото дело. Започва работа през 1971 г. като счетоводител в клон ДСК-2, а по-късно става главен директор на клона. Заместник-председател и изпълнителен директор на Управителния съвет на Банка ДСК. От май 2004 г. е началник на управление Вътрешен контрол и одит. С решение на Надзорния съвет от 29 ноември 2004 г. Виолина Маринова е избрана за главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Тя е председател на Надзорния съвет на ДСК Родина, както и член на Съвета на директорите на Банксервиз.

nbsp;


nbsp;


Г-жо Маринова, родена сте в София, но сте отгледана в Пловдив от баба Ви и сестрите й. Кой е най-яркият и незабравими спомен за Вас от детството?

- Поначало всеки пази най-хубавите и мили спомени от детството си, защото децата се отглеждат с много любов. Аз например имах програма за деня - какво ще се прави и къде ще се ходи. Бабите ме водеха на разходки, в библиотеки, на гости при семейни приятели. Създаваха ми разнообразни занимания, имах си весела и забавна компания. Израснах в квартал Капана, съвсем близо до Античния театър. В семейството ми се говореше предимно арменски, но не завърших арменско училище и не мога да чета. Родителите ми ме записаха в българско училище в Пловдив, където изкарах три години. В началото говорех малко развалено, но децата бяха добри към мен и нямам лоши спомени.


Как се запознахте със съпруга ви?

- Интересното е, че и тук банката е замесена. Запозна ме колежка от ДСК.


Нейният приятел бе войник в Сливен, където служеше с бъдещия ми съпруг. Иван бе излязъл в отпуск от казармата и трябваше да предаде на приятелката ми пратка от момчето. Аз отидох с нея на срещата и така се запознахме. Той започна да ми се обажда, излизахме на кино, на сладкарници. Следвах задочно в Свищов, защото в София нямаше специалност Финанси и кредит. В продължение на четири години постоянно пътувах и нямах време да се занимавам с лични срещи, затова престанахме да се виждаме. След като завърших, той пак ми се обади и възобновихме връзката си. Явно така е било писано.


Имате син и дъщеря, които ви зарадваха с две внучки. Остава ли ви време за тях?

- Синът ми Виктор е по-голям, а дъщеря ми е по-малка. При внучетата ми е обратното - по-голямото е на дъщеря ми.


Изключително много обичам децата си, но внуците се обичат с много по-различна любов. Грижата е задължение на родителите, а за нас остава да им се радваме и да ги глезим.


Което не си позволяваме с децата - заради възпитанието им. Запомням всяка реплика на внуците ми, отговарям на безконечните им въпроси, водим дълги разговори. Имам повече търпение, обичам да играя с тях. Не мога да го правя всекидневно, но в събота и неделя избягвам да ходя на мероприятия, защото искам да бъда със семейството си. Внучките ми Виктория и Ива идват на гости и се забавляваме. Пътувам предимно с Виктория, защото мъничката е на 5 годинки и е още с родителите си. Последната ни съвместна екскурзия бе в хърватския град Сплит, ходили сме и в Гърция. Малката ми внучка е кръстена на мъжа ми Иван и дори е синеока като него и с руса коса.


Как се постига хармония в семейните отношения при толкова много професионални ангажименти?

- Няма точна рецепта. С мъжа ми сме заедно от 6 декември 1975 година. Забележете, точно на Деня на банкера. Постепенно намерихме хармонията в отношенията си. Няма идеални неща, човек трябва да прави компромиси. И двамата се научихме да отстъпваме. Аз съм Лъв, а той е Скорпион, само си представете съжителството между тези две силни зодии.


Съпругът ми бе поел голяма част от семейните задължения, за което съм му много благодарна. Така успях да се развия и да направя професионална кариера. Той отгледа почти сам децата ни, когато бях главен счетоводител, а впоследствие и заместник-директор на банков клон. Много често закъснявах, а Иван ги хранеше, контролираше и възпитаваше, той беше моят тил. Сега компенсирам с внучките си.


Работите в банката повече от 40 години. Как се постига такова дълголетие в кариерата?

- Преминала съм през много перипетии. Първоначално започнах на обикновено гише. След това около девет години бях в различни отдели и звена на ДСК, занимавах се с влогонабиране и кредитиране. Станах главен счетоводител през 1980 г., а пет години по-късно - директор на клон. През 1996 г. дойдох в централно управление като заместник-председател на ДСК. През 1998 г. бе приет и законът за преобразуване на ДСК в банка и бе въведена длъжност изпълнителен директор.


!на подложка Никога не съм се целила в поста, но така са стекоха обстоятелствата. Човек не може сам да си поиска висока позиция, трябва да му вярват, че ще успее да се справи .


Личната секретарка и служебната кола подхождат на хора, които могат да поемат изключително висока отговорност. За 40 години в бранша съм преживяла и положителни, и отрицателни емоции. Те обикновено се редуват. Аз съм устроена да забравям негативното, то те захлупва. Неудачи винаги ще има. Ние си мислим, че можем да ги елиминираме и да започнем на чисто, но не е така. Появяват се нови проблеми. Важното е да живеем в душевен мир. Той не се получава даром, идва с натрупания житейски опит.


Обещавате след пенсионирането си да напишете книга. Какво ще прочетем в нея?


- Има много неща за историята на ДСК, които младите поколения не знаят. Миналата година празнувахме 60-годишен юбилей и във връзка с този хубав повод исках да науча някои факти около основаването на банката. Порових в Гугъл, но не успях да открия почти нищо. Затова бих написала история от деня, в който постъпих до днешни дни. Как е било, какво се е променило. Мога да споделя интересни случки. Например през 1980 г. в моя клон бе внедрено онлайн решение, което за онези години бе немислимо - истинска технологична революция. Дотогава работехме с партиди само на ръка и ако имахме инсталиран километраж на гърба, сигурно щяхме да го счупим от ходене. Но влязоха терминалите за мейн фрейм решения. С тях обслужвахме клиентите си за 20 минути, вместо те да губят часове по гишетата. Аз бях млад главен счетоводител. По-възрастните служители очакваха пълен хаос, но системата проработи. Такива моменти бих разказала, пречупени през моята гледна точка, мислене и усещане.


В настоятелството на музикалния театър сте, откъде се зароди любовта ви към оперетата?

- Родителите ми редовно ме водеха на оперета и така заобичах изкуството. Харесвах сценичните изяви на Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Людмила Чешмеджиева и други артисти от генерацията на Музикалния театър. През 1997 г. със сегашния управител на БНБ Иван Искров влязохме в настоятелството на театъра. Помагаме им според възможностите си, главно за да реализират някоя нова постановка. Управата ме кани на премиери, на тях водя и голямата внучка. Виктория е артистична натура, обича изкуството. Гледахме Лелята на Чарли в нов прочит, Зоро, Българи от старо време.


Обичам и театъра, изобщо изкуството е духовната ми храна. Радвам се, че салоните започнаха пак да се пълнят. През зимата изгледахме няколко постановки в Сатиричния театър. Не бих пропуснала представление с участието на Камен Донев. Той е невероятен талант, сто пъти да го гледам в една постановка, няма да спра да се смея. Имаме прекрасни артисти от всички поколения. Харесвам и изобразителното изкуство, то е вечно. В кабинета си имам пана на Димо Колибаров. Една къща без картини, цветя и пердета е нищо. Те дават живот на помещението, както гримът на една жена. Изкуството одухотворява, успокоява и зарежда.


Кои цветя са фаворитите в градината ви?

- Преобладаващо отглеждам рози. Мъжът ми не ги обича, защото са бодливи, но така е с хубавите неща. Розите са много нежни, особено ако аранжираш разноцветни лехи. Комбинирам коралови, бели, червени, имам много сортове. Колекционирам цветя от цял свят. Когато съм в командировка, задължително се отбивам до местния градински център, за да купя някое екзотично цвете. Преди година повиках професионален градинар да инспектира как отглеждаме цветята. Тя удивено възкликна: Тук е като в ботаническа градина! Навсякъде бяхме боднали по нещо. Харесвам истински и живи цветя, както и такива хора.


Какви бижута и дрехи предпочитате да носите?


- Старая се да изглеждам безупречно. Обичам бижута, характерни за всяка държава. В Дубай си купих топаз, а в Китай - златни перли. Те се предават и на следващите поколения. Когато се погледнем в огледалото, трябва да се харесаме. Допадат ми дрехи в светли и пъстри тоналности. Не приемам официалните черни тоалети, които у нас носят дори млади момичета. Любимите ми марки са Max Mara, и Gerry Weber, които ми пасват идеално. От Лондон си взех костюм на Hugo Boss. Нося и модели на моята приятелка, дизайнерката Фани Пападопулу. Тя знае какви дрехи са най-подходящи за мен.


Коя е перфектната дестинация за една ваканция според Вас?


- Харесвам мистиката на Азия. Япония, Тайланд или Китай си имат своите специфични и любопитни особености, които европейците не познават. Особено много ме впечатли Китай. Признавам си, че когато тръгвах натам, си мислех, че градовете са мръсни и неподредени. Но негативните ми очаквания се разбиха на пух и прах. В Пекин не видях дори хартийка, уникална чистота. Всички работеха нещо, на една бензиностанция група жени с парцали почистваха саксиите с цветя. Законодателството е сурово, за кражба престъпниците губят ръцете си. В Шанхай бях загубила любим шал, а там бе доста ветровито. Търсих го по пътя на туристическата обиколка и с последна надежда попитах на хотелската рецепция. Те поискаха името ми и номера на стаята, след което ми го върнаха.


!на подложка Много китайци на огромни групи организирано посещават Забранения град или Летния дворец. А ние, българите, не познаваме добре страната си, въпреки че имаме много културни забележителности.


Африка пък е континент на крайностите. През 1999 г. бях на конгрес в Дакар (Сенегал). Районът, в който се провеждаше семинарът, бе пълен лукс, но когато човек прескочи извън периметъра му, вижда потискащи бедност и мизерия.


Все пак Великата китайска стена, пирамидата на Луната до Мексико Сити, дворците в Банкок или нещо по-екзотично ви впечатли най-силно?

- Китайската стена е дълга 6500 километра, успях да се разходя по нея и да се снимам. В Сиан ме впечатлиха Теракотените войници. През 1974 г. селянин от околността започва да копае кладенец и попада на три подземия. В първото археолозите откриват повече от 6000 фигури на войници от теракота в естествен ръст, както и няколко фигури на коне. Във второто подземие има още около 1400 теракотени войници и кавалерия. В третото са разположени 68 офицери. Цялата армия е строена в боен ред, въоръжена с мечове, пики, алебарди, копия и арбалети. Открити са също бронзови бойни колесници с впрегнати коне. Лицата на фигурите са различни - някои са с по-високи скули, други - с монголоидни черти. Различават се дори по обувките. Всеки войник е уникален и изглежда като жив. За находката си селянинът бил награден с 2 долара и се зарадвал като малко дете, защото това били няколко месечни заплати.


Колкото до градската атмосфера, предпочитам южните страни, където хората обичат живота и влагат емоция.


В кабинета си имате толкова много награди, коя е най-ценната за вас?

-Всички призове са ценни. И банковите, и личните награди, които са резултат от труда на нашия сплотен екип. Звучи клиширано, но е истина. Там е наградата на вестник БАНКЕРЪ за Банкер на годината, която е печелила и колежката ми -изпълнителен директор Диана Митева. Имам награда и от фондация Атанас Буров от 2001 г., когато станах председател на управителния съвет. Там помагам на млади хора и като частно лице. Ролята на настоятелите е да модулират и стимулират със стипендии талантливите деца. Държа и на унгарската награда Андраш Фай, която получих за принос и лично участие във финансовите успехи на Банка ДСК и за организационната и ръководна консолидация на Банката.


nbsp;

Четете още

Банкеръ Weekly

Оценката на банковите активи започва

Трезорите избират измежду 18 фирми
Всяка кредитна институция у нас ще трябва да избере фирма, която ще оценява качеството на активите й. Още »
Банкеръ Daily

Билетчето за градския транспорт в София става 1.50 лв.

Хартиеният билет ще струва с 50 стотинки повече, докато цените за електронния билет и картите няма да се повишават. Още »
Банкеръ Daily

Хакерите удариха и сайта на НАП

От челната страница на приходната агенция дълго време се виждаше снимка на бившия шефа на БНБ Иван Искров, който казва „Майната им на парите, важното е да сме здрави.“ Още »