Special Weekly

Ladies First

Модата отминава, стилът остава

ldquo;Светът е пълен с херцогини, но Коко Шанел е еднаrdquo; - това заявила с типичната си прямота и ирония легендарната моделиерка, когато самият уестминстърски херцог поискал ръката й. В живота на Коко винаги е имало много любовни романи, но нито един не завършил с брак.


Шанел, чието истинско първо име е Габриел, се родила на 19 август 1883 г. в Сомюр, Франция. Когато навършила 12 години, Габриел останала на грижите на баща си, който изпратил детето първо в католически манастир, а после в интернат. Може би защото дълги години била принудена да носи униформа, девойката мечтаела да облече с красиви дрехи всички жени на света. Основателката на най-известната и шикозна модна къща в света създала свой неповторим стил, който не се поддава на влиянието на времето. Идеите, реализирани от нея в началото на XX век, се оказват наистина революционни. Коко освободила дамите от задушаващите ги корсети, дългите и пищни поли, екстравагантните шапки и сложните украшения.


Вместо тях Шанел им предложила обикновени блузи с мъжка кройка и прави, дълги до коленете поли. Строгият костюм, кокетната шапчица, закриваща половината лице, и обувките с високи токове изграждали образа на елегантна, уверена в себе си дама. Липсвало само една нещо - недоловимият, но необходим акцент от няколко капки парфюм, който да подчертае този имидж. Така Шанел създала най-известния парфюм в света, който е признат за произведение на изкуството. Нарекла творението си ldquo;Шанел N5rdquo;, защото през целия си живот смятала, че петицата е щастливото й число. Неслучайно тя представяла новите си колекции винаги и само на пето число.


След като се превърнала в некоронованата кралица на парижката мода, Шанел предложила на клиентките си още няколко революционни идеи: карирания панталон, късата прическа и прочутата ldquo;малка черна рокляrdquo;, която се превърнала в задължителен елемент от гардероба на всяка уважаваща себе си дама. Коко непрекъснато разширявала кръга на клиентите си и черпела нови идеи от артистичното парижко общество. Именно там тя се запознала с Пабло Пикасо, с известния балетен импресарио Сергей Дягилев, с композитора Игор Стравински и с драматурга Жан Кокто.


Мнозина, които търсели компанията на модистката просто от любопитство, с приятна изненада установявали, че Коко е остроумна и оригинално мислеща дама. Пикасо я наричал ldquo;най-разсъдливата жена на светаrdquo;. Тя изглеждала целеустремена, уверена и доволна от себе си жена.


И изведнъж в края на 30-те години, когато била на върха на славата и в разцвета на силите и творческата си енергия, Шанел закрила своите бутици и се оттеглила в Швейцария.


Причините за тази неочаквана постъпка били умората и разочарованието й от собствения й занаят и надигащата се заплаха от Втора световна война. Следващите няколко години на доброволно заточение се превърнали в най-печалната глава от живота на великата модистка.


В трудното следвоенно време Коко се сдобила с опасен конкурент в лицето на Кристиан Диор. Той облякъл дамите в кринолини, пристегнал талиите им и увил бедрата им с многобройни плисета и волани. Шанел се присмивала на тази ldquo;хиперженственостrdquo;.


През 1954 г. на 70-годишна възраст Шанел се завърнала триумфално в света на изящното. Младите парижанки започнали да смятат за чест да се обличат от Шанел. Самата Коко се превърнала в магнат, управляващ най-голямата в света модна къща. Сред клиентките й са Грета Гарбо, а по-късно Роми Шнайдер, Марлене Дитрих, Жана Моро, както и прочутата първа дама на Америка Джаки Кенеди.


Габриел Шанел умряла тихо на 10 януари 1971 г. на 88 години в луксозната си стая на парижкия ldquo;Рицrdquo;, който се намирал срещу разкошната сграда на световноизвестната модна къща ldquo;Шанелrdquo;. По това време империята на Коко й носела 160 млн. долара годишно, а в гардероба и били намерени само три тоалета. Но те били наистина ldquo;много изискани тоалетиrdquo;, както би казала великата кралица на модата.