Special Weekly

Ladies First

Мианмар приказва в цветове

Мианмар, или както повечето я знаят - Бирма, е енигматична страна, скрита от погледа на света зад завесата на политическа и икономическа изолация, наложена й от ldquo;великите силиrdquo;. Но каква е изненадата ни, когато стъпваме на тази земя на Буди! Очакват ни слънчеви хора, лица, изписани с боички и грейнали усмивки, босоноги хлапета, готови да ни покажат своите ldquo;съкровищаrdquo;. Би могло да се пише много, но аз ще споделя с вас само няколко неща, които много ме впечатлиха. Фактите ще ги намерите в брошурите или в ИНТЕРЕНЕТ.


Не е чудно, че наричат Мианмар ldquo;Златната земяrdquo;. Златото тук е навсякъде - в манастирите, по пагодите, в златните листа, с които са покрити статуите.


Пътуването ни започна със столицата Янгон заради най-известната златна пагода в света - ldquo;Шведагонrdquo;. Изцяло покрита със злато, тя величествено се извисява на 98 метра. Комплексът е наистина огромен - стотици храмове, статуи и ступи и е важно да се разглежда в посока на часовниковата стрелка. Легендите разказват за летящи и въртящи се мечове, които пазят пагодата от натрапници, други смятат, че има подземни тунели, които водят до Баган и Тайланд. Седим и слушаме разказите на местните хора, завладени от ентусиазма в очите им, с който възхваляват това творение. Мястото е особено свято за тях, тъй като вярват, че вътре са останките на четири Буди (8 косъма от косата на Буда, както и други свещени реликви). Строена между VI и Х век, за направата й са използвани хиляди диаманти, рубини, както и един масивен 76-каратов диамант. Освен с любовта си към златото Мианмар е известен и с ижутата си. В сърцето на столицата Янгон се намира пазарът ldquo;Богиокеrdquo;, предлагащ на посетителите си невероятно разнообразие от бижута - злато, рубини, сапфири....


Напускаме столицата и се отправяме към едно изключително място, наречено Баган. Разположен в обширна долина, живописно обгърнат от водите на великата река Иравади, Баган е древната столица на редица кралства в Бирма. Градът получава популярност през 874 г., когато става столица. Тъй като според традицията всеки владетел сам обявява своя главен град, Баган отново е изоставен до 1057 година. Тогава крал Анаврата побеждава Мон и довежда със себе си стотици будистки монаси и строители, художници и скулптори, за да превърнат Баган в религиозен и културен център. Именно по негово време теравада будизмът става държавна религия. През ХII и ХIII век, по времето на Първата Бирманска империя, Баган става космополитният център на Бирма. С идването на монголите на Кублай Хан през 1287 г. градът е политически изоставен, но продължава да бъде религиозен център.


По онова време там, върху площ от около 30 кв.км, са се издигали над 5000 храма. До наши дни са оцелели едва половината. В света няма друго място с такава концентрация на свети обители. И най-хубавото е, че няма тълпи туристи. Малцината търсачи на приключения, дръзнали да предприемат това пътуване, се срещат само на закуска в хотела. А закуската е като за императори. Хотелът, в който бяхме отседнали, се намираше сред самите храмове. Закуската се сервираше върху маси, разположени между ступите, на меката зелена трева до реката. А за да бъде магията още по-съвършена, от невидими колони, инсталирани дискретно наоколо, се лееше небесна музика. Ако закуската е хранене, на което човек отделя само няколко минути, тук се превръща в незабравимо преживяване.


Излишно е да изброявам имената на всички храмове, които посетихме - трудно се произнасят и не се запомнят. Те просто бяха навсякъде по пътя ни - бели, червени, охра, златни. Във всички се пазят вековни реликви - хиляди статуи на Буда в най-различни пози и размери, някои от които стигат над 20 метра. Вървиш зареян в тишината и през цялотовреме усещането, че си попаднал в приказка, не те напуска. А хората, те са невероятни! Тук времето е спряло преди векове. Земята се обработва ръчно, пренасянето на стоките става на ръка (в най-добрия случай с волска каруца). Децата растат на воля, без някой да се притеснява за тях. И навсякъде хората са спокойни и усмихнати. Няма стрес, няма неотложни задачи, просто животът е такъв, какъвто е - приемаш го и му се наслаждаваш. Каква велика философия!


Има едно нещо, което всеки посетител на Баган трябва задължително да направи - да се качи на балон. Внимавайте, когато планирате пътуването си до там - балоните не летят през цялата година поради метеорологичните условия. Една английска компания предоставя това уникално изживяване на малцината щастливци. Рано сутринта тръгваме от хотела. Часът е 4 - 4.30. Хладно е и ни се спи. Някои дори мрънкат, че трябвало да станат по тъмно. Винаги съм се чудила на такива хора ndash; не знаят ли, че за да преживее най-хубавите неща в живота си, човек трябва да даде нещо от себе си. Така е устроен светът. Някои го наричат духовни закони, други физика. След половин час пристигаме на една поляна, а там, на земята, са опънати балоните, включени са слаби прожектори, тук-там и огромни вентилатори. Идваме точно навреме за представлението. Включват вентилаторите и започват да ldquo;надуватrdquo; балоните. Умората и сънят тутакси са забравени. Всички започват да коментират, да се смеят и да тръпнат в трескаво очакване. За повечето това е първи полет с балон. Идва време да се закачат кошниците. Чувстваме се като герои от роман на Жул Верн или поне онези от нас, които са от поколението преди ИНТЕРНЕТ. Огромният пламък се рее в търбуха на балона, а кошът се мята, завързан здраво за земята. Започва инструктажът за излитане и за това какво трябва да правим при кацане. Най-накрая идва време да се качим. Докато се натоварим, небето започва да се пропуква и тук-там блясват розови снопове лъчи. Започваме плавно да се издигаме ndash; моментът е подбран толкова съвършено, че заедно с нас се вдига и тъмната завеса. За минути всичко се озарява в златна светлина, облаците се обагрят в розово, а долината под нас е като във филм на Дисни ndash; точно толкова нереална. Хилядите островърхи ldquo;шапчициrdquo; на храмовете отразяват утринното слънце - белите в искрящо бяло, червените, поглъщайки лъчите, стават още по-дълбоко червени, а златните разпръскват светлината на милион оттенъци. И за да е съвсем пълна илюзията, някъде там на 300-500 метра около нас... лети балон.


Тук приключвам и няма да ви дразня повече с описания как кацнахме между три храма, а там на тревата ни чакаха келнери с бели ръкавици и табли с шампанско. Нито ще ви разкажа за разцепения масивен храм от ХVIII в. в Мингун, който не бил завършен, за да не се сбъдне предсказанието на астролозите, че тогава кралят ще умре (ако е бил достроен, е щял да бъде най-високият в света със своите 150 м, но и сега си остава най-голямата сграда от тухли в света!), нито за 90-тонната гигантска камбана, нито за Мандалай и неговите 700 пагоди, нито за най-голямата каменна книга в света, включваща 729 свещени каменни плочи, всяка от които в бяла ступа, нито за свещеното езеро Инле, където рибарите гребат с краката! Нека оставя нещо и за вас.

Четете още

Special Weekly

Революционното откритие на Микимото

Днес едва ли има реномирана бижутерска компания в света, която да не предлага украшения от перли. Те винаги са се ползвали с голяма популярност, защото символизират... Още »
Special Weekly
Спокойна съм, че семейството ми ме подкрепя

Куражът ми е по-голям от страха

На 33 години Лиляна Павлова стана министър на регионалното развитие. От CV-то й в сайта на ведомството става ясно, че преди това е успяла да свърши още няколко важни... Още »
Банкеръ Weekly

Обрат за "Виваком". Спас Русев е аут

VTB Capital може би ще се откаже от търга, защото е удължила до 10 март срока за погасяване на мостовия заем на INTER V от 150 млн. евро. Още »