Special Weekly

Ladies First

Луксът да заведеш оркестър на края на света

През 1991 г. Юлия Христова решава, че не й е достатъчно да бъде пианистка, музикален критик и журналист. Иска цял оркестър. И го създава. Сега тя е президент на Нов симфоничен оркестър (NSO), единствената частна музикална институция в България от такъв мащаб. Вече години работи с маестро Росен Миланов, музикален директор на Нов симфоничен оркестър, на Симфоничния оркестър на БНР и на Филаделфийската филхармония. Синът на Юлия Христова, диригентът Петко Димитров, продължава семейната традиция. Преди десет години той дебютира с Нов симфоничен оркестър, а сега вече е асистент-диригент на Symphony Inc, Ню Джърси и музикален директор на Риджфилдския младежки симфоничен оркестър в Кънектикът, САЩ. Росен Миланов, Петко Димитров и много именити български музиканти по света често се връщат в България специално за да участват в концертите на Нов симфоничен оркестър. Имената им не липсват в програмите за всеки сезон. Младите музиканти, започнали кариерата си в оркестъра, са над хиляда. Преди два месеца струнната секция на NSO беше на nbsp;турне в Аржентина. Домакините посрещнаха музикантите ни като звезди - настаниха ги в петзвезден хотел, разходиха ги с кораб за наблюдение на кралските пингвини и дадоха вечеря в тяхна чест в ресторант ldquo;Краят на светаrdquo;. Нов симфоничен оркестър дори остана за извънреден частен концерт в Буенос Айрес, в най-богатия квартал на аржентинската столица.


Г-жо Христова, какво е усещането да заведеш оркестър до Ушуая - края на света?



- Същото, каквото да заведеш оркестъра до седемнайстия му сезон. Дълъг път с много препятствия и наградата да достигнеш до едно много луксозно и красиво място, което събира добрите енергии на целия свят. Музикантите от Нов симфоничен оркестър заслужават това и аз съм много горда, че ние го направихме. Още повече че те свириха много добре и ги оцениха. В деня преди да отлетим от Буенос Айрес за България музикантите ми връчиха диплом за най-добър мениджър. Мисля, че никой мениджър в света не е получавал такова признание от оркестъра. Или поне никой не е бил толкова щастлив, колкото мен. След като това беше първото турне на оркестъра от създаването му, то сякаш беше специално направено от Господ за нас.


Вие сте живо опровержение на схващането, че в България за култура, а още по-малко за класическа музика, няма пари. Оказва се, че много хора са склонни да финансират частен симфоничен оркестър.



- Ако трябва да употребя думата лукс за класическа музика и за структури, каквито са симфоничните оркестри, смея да твърдя, че Нов симфоничен оркестър е едно от най-луксозните неща, които светът притежава. Част от лукса се състои в това, че той беше създаден в началото на 1991 г. и без изключение, без смяна на каквито и да е позиции, без продажби, без обединяване с други организации, сам, диктувайки своята политика, а тя е политика на истинско пресъздаване на класическата музика, на вярното прочитане на нотния текст, всичко това направи от Нов симфоничен оркестър една изключително луксозна и престижна институция. Всеки, който участва в това, носи част от лукса и вкуса на живота.


Да построиш частен оркестър е наистина лукс. Лукс ли е да го издържаш толкова години?



- Това е преди всичко любов. Дори на концерта ни на 11 май, когато изпълнявахме Четвърта симфония на Брамс, една от любимите ми, усетих за пореден път колко силно продължавам да обичам и колко важно и ценно е това лично за мен. Защото в цялата мръсотия от 1991 г. насам, през всички изключително тежки условия, при които ми се налагаше да работя, за да доказвам не себе си, а смисъла на идеята ldquo;Нов nbsp;симфоничен оркестърrdquo;, беше много важно да не отида в групата на циниците или на отчаяните, а да запазя любовта си такава, каквато беше при създаването на оркестъра. Така че, ако имаш тази обич към музикантите си, те ти отговарят със същото. Тогава рамката е ясна, а другото е всекидневие и nbsp;изключителен труд.


Носи ли печалба оркестърът? Как все пак храни вас и осемдесет музиканти?



- Никъде по света няма оркестър, който да носи печалба. Ние също нямаме печалба, защото всеки лев в повече се инвестира във все още неизсвирена симфония или в друга, която отново трябва да се представи на концерт. Имах големия късмет при създаването на оркестъра да попадна в Съединените щати, просто улучих времето и мястото. Разглеждайки системата на финансиране на американските оркестри, реших, че това е единственият начин, който може да ни даде достатъчно свобода да следваме своя път. Това дълги години не се случваше в България. За първи път реализирахме тази система за финансиране чрез Годишния фонд, типичен за ldquo;Метрополитън операrdquo;, за Чикагския симфоничен оркестър, за Бостънския симфоничен оркестър и за Филхармонията на Лос Анджелис. Едва през 1997 г., през март, това стана факт в България. Най-после събрахме своето общество от спонсори и приятели. В началото бяха двама. Единият направи вноска от пет долара, другият - от петдесет... Сега спонсорите на оркестъра са над двеста. Най-високото ниво, което плаща покровителят на оркестъра, е 25 хил. лв. годишно и повече.


Разкажете за тази уникална за България, но присъща за САЩ система за финансиране, която на практика е еднаква с йерархията в оркестъра.


- Да, в оркестъра има най-различни позиции, като най-високата е на диригента, който е единствен в цялата програма. После следват солистите, водачите на групи, след тях и целият състав, който наричаме тутисти. Това общество от 80 души се изгражда на пирамидален принцип, всеки музикант има определено място и колкото по-надолу е то в йерархията, толкова повече са хората, които заемат същата позиция. Което не означава, че са по-малко ценни от останалите. Напротив, те са точно толкова важни, колкото и самият диригент. Ето, американците в началото на ХХ век, тръгвайки да развиват своите културни институти, са се сетили, че вместо да разчитат на държавата, могат да привлекат гражданското общество и формиращите се големи бизнеси, за да направят подобна система. При нас приятел на оркестъра, който отговаря на тутиста и дава най-малко пари, е точно толкова ценен колкото голямата корпорация, която, подобно на диригента, внася най-високата сума в годишния ни фонд. До ден днешен развитата американска система не смени този начин на финансиране на културните си институти.


Когато за първи път бях във Филаделфия и ме допуснаха до архивите на тяхната филхармония, видях фамилии от началото на ХХ век, които през 1993 г. се повтаряха. Внуците и правнуците на спонсорите, които от началото са започнали да подкрепят тази културна институция, продължават да го правят и до днес. Така постъпват спонсорите от високото ниво. Всяка година отделят част от бюджета си.


За чест, слава и гордост нетолкова на оркестъра, колкото на българския бизнес, ние имаме вече такива постоянни партньори, като ldquo;Актависrdquo; АД - те десети сезон са участници в годишния ни фонд, като ldquo;Сосиете Женерал Експресбанкrdquo;, като ldquo;Нестлеrdquo;. Постепенно се присъединиха компании като ldquo;Реноrdquo;. Много важен беше жестът на ldquo;ОББ - Ей Ай Джи Лайф Застрахователно дружествоrdquo; АД, което тази година прие да влезе в нивото ldquo;Покровител на оркестъраrdquo;, категория, която до момента не беше запълвана. Ръководителят на застрахователната компания тук, в България, Джордж Дедопулос, е изключително културен и духовен човек. По негова инициатива беше и проведената през май паметна вечер на един от големите, но уви малко познати български интелектуалци, Стефан Гечев. Обикновено добрите вести за българската култура идват от небългари. Но все пак в началото, когато създадохме годишния фонд на оркестъра, през 1998 г. имахме 80% чужденци в него и едва 20 на сто българи. Сега съотношението е точно обратното, което прави чест на българския бизнес.


Как приеха оркестъра в Огнена земя и какви са впечатленията ви от хората там?



- Огнена земя събира в себе си онези енергии на космическия дух, които могат да се усетят на много малко места по света. Почувствах го, когато от прозореца на хотелската ми стая видях как двата океана - Тихият и Атлантическият, се събират в изключително гладка огледална повърхност, а не в сблъсък на стихиите. В това примирение на океаните и тази тишина кислородът е толкова чист, че няма и мирис. Там просто дишаш. Покърти ме и друга тишина. Тишината, с която малките индианчета, на възраст от шест до осемнайсет години, влизаха на репетициите на оркестъра и слушаха музиката. Те благоговееха по същия начин, по който аз усетих това място. Огнена земя...


Получили сте голямо признание. Свирили сте на частен концерт в Буенос Айрес пред най-богатите хора в Аржентина.


- Богатите хора в Аржентина имат излючително поведение и модел на присъствие на симфоничен концерт. Първо, те са облечени много елегантно. Все едно че си на модно дефиле. Чувстваш се като в бална зала, сред хора, дошли да слушат Бетовен и Брамс. В края на произведението стават на крака и аплодират, без да седнат понякога в продължение на 15-20 минути. Концерта направихме в най-богатата част на Буенос Айрес. До това място се стига, след като минеш не една, а четири бариери със специални пропуски. В центъра на това място има една прекрасна къща, с голяма поляна пред нея. Преди стотина години една дама ги е дарила на града Буенос Айрес специално в подкрепа на културата. Там се случват най-големите културни събития. Искам някой ден в някой от богатите квартали на София да има такова място. Искам да доживея този ден!