Special Weekly

Ladies First

Лекарят е човек с призвание, а не търговец

Професор д-р Стефка Янчева е началник на Първа неврологична клиника към Университетска специализирана болница по неврология и психиатрия Св. Наум в София. Автор е на над 150 научни публикации в областта на мозъчно-съдовата болест, деменциите, главоболието, двигателни нарушения, заболявания на периферната нервна система и др. Главен редактор е на двутомен учебник по неврология (1999 и 2000 г.), съредактор е на учебници по неврология за невролози (2007 г.) и за обощопрактикуващи лекари (2009 г.) и съавтор на редица монографии. Членува в множество български и международни научни организации и редколегии на научни списания. Родена е в град Айтос и е негова почетна гражданка. Владее английски и руски. Но преди всичко е приветлива и сърдечна жена, чиято интелигентност личи дори в това, че веднага сваля преградите пред събеседника си.


Професор Янчева, постигнали сте много в своята професия, кога разбрахте, че тъкмо медицината е вашето поприще?

- Лекарската професия ме привличаше още от ранно детство, може би защото боледувах често. Бях впечатлена от уважението и репутацията, на които се радваха лекарите в моя роден град Айтос. Някои от тях бяха родители на мои приятели и съученици и си спомням, че нашите съграждани разчитаха безрезервно на тяхната помощ. Така че малко преди да завърша средното си образование, решението да следвам медицина дойде съвсем естествено. След като се дипломирах във висшия медицински институт в София, се върнах в Айтос и работих две години като участъков лекар. По това време градът беше разделен на два големи района, в които с колегите ми правехме домашни посещения. В моя участък влизаше и ромската махала, характерна с тежката си патология. Ние обаче бяхме млади, амбицирани и работехме здраво. След това се явих на конкурс за редовна аспирантура, свързана с профилактиката и лечението на мозъчни инсулти в Научния институт по неврология, психиатрия и неврохирургия, и ме приеха. Впоследствие станах последователно научен сътрудник, младши, старши и главен асистент към неврологична клиника към университетската специализирана болница Свети Наум.


Има ли нещо специално, на което учите по-младите си колеги, които тепърва навлизат в професията?

- Въпреки че често съм доста строга с тях, искам да ги науча да бъдат лекари, а не търговци. Сред новото поколение има чудесни, способни професионалисти с изключителен талант. За съжаление административните ограничения в нашата сфера ни поставят многобройни дилеми, които трябва да решаваме по съвест. Налага се да избираме между нуждите на пациента и финансовата рамка на дадена клинична пътека. Ако винаги се стремиш да угодиш на администрацията, съобразявайки се само и единствено с един куп книжа, не си истински лекар. Аз съм избрала своята професията със сърцето си. Ако не ти идва отвътре - не ставай лекар.


С моя екип участваме в много международни клинични проучвания за изследване на медикаменти, предназначени за лечение на болни от Алцхаймер. Обикновено те се възлагат от спонсори, в повечето случаи това са големи фармацевтични компании, които синтезират различни тестови формули за създаването на нови лекарства. Вероятно усилията, които полагаме, си заслужават, защото сме първи сред всички колективи в света, които участват в изследванията на фирмите Glaxo-Smith Kline и Abbott, свързани с лечението на Алцхаймер.


Какви са наблюденията ви за здравословното състояние на българина в условията на икономическа криза?

- Обезпокоителни. Повишават се нивата на тревожност, напрежение и отчаяние, а оттам се влошава и жизнеността на нацията. Много от пациентите дори не могат да се ориентират от каква специализирана медицинска помощ имат нужда. Расте песимистичната нагласа, което пък пречи на доброто лечение и профилактика. Песимизмът обаче често застига и нас, лекарите, когато определени нередности в здравеопазването ни пречат да си вършим работата както трябва. Надеждата ни е в бъдещата реформа и дано да станем свидетели на позитивни промени.


Работата си е работа, но човек все пак трябва да се разтоварва по някакъв начин. Какво обичате да правите в свободното си време?

- Обичам да чета книги, да се разхождам и да излизам с приятелки. Харесвам класическата музика и българските естрадни хитове, но за съжаление ги слушам рядко.


Остава ли ви време да прелистите някоя книга?

- Обикновено чета, докато пътувам, не мога просто да седя и да гледам през прозореца. По-рано харесвах сериозните литературни творби, но напоследък предпочитам по-леки произведения - като житейските истории на Даниел Стийл и неангажиращи криминалета.


Доколкото знам, сте пътували на много места?

- Като участник в международни конгреси посетих много страни, но от известно време открих очарованието и на екскурзиите. Била съм в САЩ, в Австралия, в Индия и в Китай... Миналата година бях на екскурзии в Гърция и Египет, а през тази - в Италия и Сицилия. Искрено се надявам, че плановете ми да отида в Южна Африка през декември и да посрещна Нова година в Кейптаун ще се сбъднат.


Къде Ви хареса най-много?

- Бях много впечатлена от Великата стена в Китай, но Египет направо ме изуми. Посетих множество храмове, минах през пустинята и стигнах до Синайската планина. Естествено, бях в Кайро и в Александрия. Водачът на групата ни бе изключително подготвен, което се оказа много важно. В края на краищата преживяхме една истинска екскурзия, която ни зареди с невероятни впечатления и преживявания за цял живот. Докато гледах грандиозните древни строежи, се питах наистина ли толкова симетрични и величествени постройки като пирамидите и Сфинкса са плод единствено на човешкия труд.


В същото време ме потресоха мръсотията, бедността и заразите, в които тънат обикновените жители в градовете. Мнозина нарочно не довършват строежа на жилищата си, защото се оказа, че върху сградите с покрив се плащат по-високи данъци. Местните се оправдават с обичай, според който децата им и поколенията след тях трябва да надстроят допълнителни помещения за себе си. Затова на покривите на повечето дори десететажни сгради има бараки от картон.


Като цяло пътуванията определено ме зареждат позитивно. Случват се и парадокси. Както споменах имах щастието да стъпя на Великата китайска стена. Съоръжението е уникално, но придвижването по него далеч не е лесна работа, дори заради различната височина на стъпалата. Видях наблизо мъж с азиатски черти и в желанието си да науча повече му зададох някакъв въпрос. Оказа се, че разговарям с американец от Бостън, който на свой ред ме попита откъде идвам. След като разбра, че съм българка, се поинтересува къде се намира страната ни и дали е монархия. Обясних му, а той се засмя и заяви, че си е струвало да посети Китай, за да разбере, че България е република и се намира на Балканите.


С какво Ви помага кредитната карта First Lady на Първа инвестиционна банка, когато пътувате и пазарувате у нас и в чужбина?

- Възползвам се от всички предимства на картата, а те наистина са много. Първото изключително удобство е, че не ми се налага да тъпча портмонето си с пари в брой. Мога да си позволя да нося малки суми, колкото преценя, че ми е достатъчно. Убедих се, че избирайки тази карта, съм взела отлично решение, след като видях как обраха мой колега на път за конгрес в Барселона. Случи се пред очите ми в метрото, където задигнаха портфейла му, в който държеше всичките си пари.


Обратната информация за движението на суми по банков път е другото голямо предимство, което First Lady ми предоставя. Винаги съм наясно какво се случва с баланса по картата ми и това ми спестява много проблеми. По-рано и аз съм ставала жертва на измами с пари както в България, така и в чужбина, затова сигурността е едно от най-важните неща за мен, а тази карта ми я гарантира.


Кой стил на обличане се доближава максимално до вашия вкус?

- Определено спортно-елегантният. Не харесвам претенциозните облекла, които ми пречат да върша всекидневните си задачи. През повечето време нося удобна лекарска униформа или престилка, а извън болницата също държа на практичните дрехи. Ценя удобството, но не пренебрегвам и елегантността, затова залагам точно на този стил, който умело съчетава и двете неща.


Имате ли предпочитани марки?

- По принцип рядко пазарувам в България. Казвам това, защото когато пътувам по работа или на екскурзии в чужбина, ми остава повече свободно време, за да се разходя из магазините и да си купя нещо. Харесвам български и чужди марки като Luxima, Zara, Bianka и M amp; S.


Разговора води Адриана Игнатова