Special Weekly

Белла Волен:

Животът е това, което направим от него

Г-жо Волен, изкуството bodypainting не е чак толкова популярно в България. Какво ви провокира да започнете да се занимавате с него?


- Живея във Виена от 2003-а и тук е мястото, където открих bodypainting като ново вдъхновение за творчеството си. От много години се занимавам с различни форми на изобразителното изкуство и не бих искала да се ограничавам само в една от тях. Обичам и живописта, и графиката, илюстрацията, стенописа, фотографията, а също и видеоклиповете и инсталациите. През 2005-а един експеримент с bodypainting бои беше просто нещо ново и интригуващо. Тогава нямах представа, че това ще се превърне в голяма любов и неизменна част от творчеството ми. През 2006-а вече бях световен шампион и шампион на Швейцария по bodypainting. Изведнъж всичко се завъртя така, че тази форма на изкуството стана водеща в живота ми.


Смятам, че различните изразни средства могат само да обогатят един творец. Не мисля, че си пречат, дори напротив - допълват се. Най-лесно бих сравнила това с вкуса - защо трябва да се храним само със солено или сладко, когато можем да се насладим дори на кисело, горчиво, тръпчиво или вкус, който е толкова странен, че не може да бъде описан с думи, а само изживян. Bodypainting е точно такова усещане, което се запазва чрез снимка, но никога не може да сравни с оригинала, който изчезва и остава само в паметта на онези, които са го видели. По света има много фирми, които предлагат Bodypainting бои, но по-голямата част се поръчват online. А във Виена, въпреки че е голям град, могат да се купят директно само няколко от тези марки.


Откъде черпите идеите си за това как да изглеждат моделите, върху които рисувате? Много от тях се съчетават, а някои направо се сливат с конкретен фон. Кое ви хрумва по-напред - идеята за човешката фигура или за средата, в която да я поставите?

- Обикновено всичко започва с идеята под формата на мисъл, на ключови думи, които си записвам. Понякога виждам нещо, което ме провокира и събужда визуален образ. Повечето ми идеи идват като светкавици и трябва бързо да бъдат записани. Имам милиони идеи за хиляди картини, bodypainting фотосесии, филми, видеоклипове, инсталации, книги. Знам, че всяко нещо идва с времето си и се надявам да поработя над всички тези форми на изказ.


Винаги се учудвам на хора, които търсят вдъхновение. Благодарна съм, че не мога да избягам от него. Много силно ми влияят далечните пътувания, екзотичните места, странните природни форми, архитектурата, времето като феномен - съществуващо или не, във вселената няма часовници. Азия часово е в бъдещето, Америка - в миналото, Европа е по средата, мислите в тази насока раждат много идеи. Досега съм била два пъти в Китай и веднъж в Южна Корея, подобни далечни пътешествия ме зареждат със сила и вдъхновение за години напред.


Първо ми хрумва цялото, вървя от цялостна композиция към детайлите. Имам серия от работи, които представляват жени пред персийски килими, сливащи се с тях. Тези творби бяха направени за две фирми за килими. Комерсиалните продукти могат да се трансформират в изкуство, което има и практична форма. Такива проекти провокират и отварят нови врати за идеи и търсения.


Не ревнува ли малко живописецът във вас от bodypainting твореца? Не ви ли е мъчно, че нарисуваното върху платното остава, докато едно bodypainting произведение е преходно? Как единият начин на творческо изразяване влияе върху другия?

- Да ревнува? Не, те са един и същ творец, който е като мен самата - просто веднъж говоря на английски, веднъж на немски, а друг път - на български. Не всички разбират тези езици едновременно, както и аз обичам да използвам всеки език по различен начин, но думите, които казвам, имат същото значение. Интонацията и музиката са други.


На живописеца в мен понякога му става скучно, когато стоя с дни и нощи сама пред едно платно. Bodypainting е много по-забавно и разнообразно занимание. Покрай него общувам с много повече хора, а и обиколих много държави. Често работя за различни фирми, с мои колеги направихме дори телевизионна реклама с bodypainting в Люксембург. С модните дизайнери от BIPONE сме близки приятели и с тях осъществихме няколко модни ревюта, комбинирани с bodypainting. Тази форма пасва навсякъде, тя е като хамелеон, който може да се използва като изкуство, но и в реклама, във филми, в музикални клипове и в модата. А и е свързана с едно от основните ми послания - да се научим да се концентрираме в настроението. При рисуването на тяло трябва да си много бърз и изключително концентриран. Не е като платно, което можеш да дорисуваш утре или догодина.


Понякога рисувам на мащабни събития пред много хора. Те толкова ми пречат, че за да се концентрирам, изключвам тотално околния свят. Не чувам и не виждам нищо освен тялото, което рисувам. Усещането е много странно, малко като във вакуум или когато лежиш под вода, чуваш себе си, сърцето си, а звуците от околната среда са далечни, като в сън. Ако традиционната живопис е разходка, то bodypainting е спринт маратон. Изморително е психически и физически. Преходността на bodypainting е това, което го прави толкова прекрасно. То е момент, който можеш да уловиш и да му се насладиш, като лъч светлина, проблеснал в сиво небе, като чаша вкусен чай от прясна мента, като целувка... Тези моменти никога не са едни и същи, но когато си спомним за тях или ги видим на снимка, топлото усещане се връща.


Всяка гилдия си има особености и дори странности, които свързват хората в нея, независимо дали са писатели, художници, адвокати, бизнесмени... Въпреки че съм трето поколение художник, баща ми и баба ми са поети, bodypainting сцената е различна от всичко, което съм познавала преди. Тази група творци, наречени още bodypainting семейство, са хора, които живеят разпръснати из целия свят, но са в постоянен контакт. Контактът с тях ме промени много и е една от причините тази форма на изкуството да се превърне в постоянна част от живота ми. Те не поставят граници в творчеството, нещо, което е потискащо силно в сферата на изящните и приложните изкуства, където и хората често са в лошо настроение, а борбата за позиции и господство е много тъжно явление.


Какви изяви ви предстоят в близко бъдеще?

- В най-скоро време ми предстоят четири уъркшопа и едно участие във вечерно шоу с няколко модела на световното по bodypainting. След победата ми през 2006-а не съм се явявала като кандидат.


Тази година ми предстоят и няколко много далечни пътувания до други континенти, които очаквам с голямо нетърпение. Не искам да споделям детайли, защото смятам, че такива неща малко или много трябва да се пазят в тайна и да се разказва за тях, след като се случат. Старая се често да актуализирам online информацията в уебсайта си - www.bella-volen.com - там могат да се намерят информация и снимки.


Тъгувате ли за България, или успявате често да се връщате у дома?

- За съжаление не се прибирам толкова често, колкото бих желала. Близките ми много ми липсват, но всеки има свой път и трябва да следва попътния вятър, а моят иска да странствам из целия свят и да се радвам на живота с всичките му плюсове и минуси.


Мъчно ми е за близките, за къщата ни, за пианото ми, за морето, за места, които вече ги няма, за Созопол отпреди 15 години, за квартал Лозенец, който беше прекрасен преди да го осакати масовото строителство. Но ми е по-мъчно, когато се върна и видя как при мен сякаш са минали векове, а за други в България времето е спряло от години и сякаш спят, но не са спящата красавица и няма принц, който да ги целуне. Мъчно ми е, че хората си гледат в краката, не гледат високо нагоре, не гледат себе си, а само сравняват какво правят другите и колко това или онова е нечестно.


Животът е това, което направим от него. Никой не е застрахован от нещастие, но всеки има право на избор как да продължи и как да се пребори с трудностите. И на мен ми беше много трудно да замина, но малко или много успях. Не казвам, че хората трябва да заминават, а че всеки преживява тежки моменти, но след прилива идва отлив и обратното. Важното е да не губиш мечтите си и да не предадеш сам себе си.


Пожелайте нещо на нашите читатели.

- Пожелавам ви да се концентрирате във всеки момент и да го изживявате напълно, да не потъвате излишно в спомени за миналото или да живеете само с надежди за бъдещето. Днес, сега, в този момент се случва това, което променя бъдещето.


Въпросите зададе Ина Игнатова


nbsp;


Визитка


Белла Волен е родена в София и е наследник на фамилия с традиции и личности като Илия Блъсков, Екзарх Стефан, Мария Ножарова, Волен Николаев, Марина Иванова, Анна Александрова. Израства в семейство на художници и поети. Завършва Националната гимназия по изящни изкуства Илия Петров в София, учи графика в Софийската академия, прекъсва и през 2003-а заминава за Виена. Там завършва като магистър по живопис. Занимава се с живопис, bodypainting и фотография. Член е на Световната асоциация по bodypainting и е сред най-утвърдените творци в тази област в света. Носителка е на 13 награди за творчеството си, включително и Световен шампион по bodypainting за 2006-а, Pepsi bodypainting майстор през 2010-а, Шампион на Шанхай през 2009-а, двукратен шампион по bodypainting на Швейцария, през 2006-а и 2009-а, Шампион на Швеция за 2008-а. Членува в журито на Световното първенство по Bodypainting в Южна Корея през 2008-а и на Световното първенство в Австрия през 2009-а.


През 2008-а издава книгата си Bodypainting Transformations by Bella Volen. От няколко години преподава теория на цветовете, композиция, техники на живописта в Академията на световното първенство по bodypainting и на много други фестивали. Бела е и първият преподавател по история на bodypainting.