Special Weekly

Ladies First

Изумрудът на трите морета

Много гръцки острови претендират за определението най-романтичният. Корфу също може да се превърне в романтично място, но това зависи само от вас и от спътниците ви. Няма спор обаче, че е най-странният и най-зеленият сред Йонийските острови. Три морета докосват бреговете му: Йонийско - на изток, Адриатическо - на запад, и Средиземно - на север. Странен е заради обичаите и архитектурата, останали от четирите века (от 1386 до 1797 г.)nbsp; венецианска власт, а зеленината е пощадена от туристическата индустрия. Засега. Впрочем някоиnbsp; маслинови горички наистина са петстотингодишни - още от времето, когато островът е задоволявал нуждите на Венеция от зехтин.nbsp;nbsp;


Ако искате да опознаете Корфу, трябва да отидете там поне два пъти - по Великден и в късното лято. Това не е трудно, всъщност от София го делят само някакви си осем часа път по суша и по море. Пътят от Солун до Игуменица отдавна вече не е лош. Има само една стръмна отсечка със завои някъде след Козани, иначе магистралата, която отвежда право до фериботното пристанище в Игуменица, е почти готова. След това ви чакат около два часа с ферибот, зависи на кое корито ще попаднете. Фериботите са през половин час в разгара на туристическия сезон.


Когато на хоризонта се появи Корфу, запалените природозащитници ще си спомнят за сравнението на писателя Джералд Даръл: Островът прилича на поразяден от ръжда ятаган. Корфу е дълъг около 60 км и широк между 4 и 30 километра. Но това вече не е островът на Джералд Даръл от Градината на боговете, а разработена от години и дори вече леко западаща туристическа дестинация.


Прословутата склонност на гърците да обвързват с митология и античност всяко кътче от страната си не е подминала и това място. Позовават се на Аполоний Родоски, който твърди, че именно там са акостирали Язон и Медея на връщане от Колхидаnbsp; със златното руно. Всъщност гърците наричат Корфуnbsp; Керкира с ударение върху е. Това е името на прекрасната нимфа Кeркира, която довежда на острова самия бог на морето Посейдон.


Второто му име се появява през византийски времена и идва от думата Корифи - връх, заради издигащия се над столицата Корфу акропол.


Сега си представете, че сте в столицата Керкира (или Корфу таун, ако предпочитате) около Сирни заговезни. Озовавате се в разгара на керкирския карнавал, който е миниподобие на венецианския. Целият остров, в продължение на седем дни, пее, танцува, участва в маскарада, любезничи с гостите, забърква се в шумни кавги, вълнува се и яде и пие така, както умеят само гърци преди пости. В последния ден се провежда голям парад и конкурс за най-добър костюм. Кралят на карнавала пише свое завещание и го изгаря. Никой не се интересува особено много какво е написано вътре, но събитието се полива с много узо и с прочутото бяло корфуанско вино.


Корфу е уникален по Великден. Когато 40-дневните пости отминават, в деня преди Възкресение Христово, това е единственият гръцки остров, където от прозорците валят... делви с вода. Става дума за стар венециански обичай, свързан с пречистването и раздялата със старото. Само че във Венеция чупенето на съдове с вода е ставало на Нова година, докато корфуанците са си го присвоили и са го превърнали във великденски обичай.


Тържествата преди хвърлянето на делвите са не по-малко внушителни. В събота, точно в 9.00 часа, от църквата Св.Спиридон изнасят мощите на светеца - покровител на острова. В негова чест всеки трети мъж на Корфу се казва Спиро, а женският вариант на името е Спиридула и също се среща често. Е, познайте как се казва всяка втора кръчма на острова? При Спиро, разбира се.


Мощите на светеца преминават през целия град, съпроводени от духовенството и миряните под едновременния и шумен съпровод на всички корфуански оркестри, които местните малко помпозно наричат филхармонии.


Точно в 11.00, сред шум, шеги и смях, полита първата делва с вода. В интерес на истината, любезните домакини предупреждават за залповете, но това далеч не е задължително. Няма случай на пострадали от хвърлени глинени съдове, но винаги изобилстват измокрените до кости. Не мислете, че жителите на Корфу ще похабят атракцията, като хвърлят делвите едновременно. Те изчакват да видят как ще се справи съседът им, след което ще го позакачат, че тяхната делва е по-голяма и са сложили в нея повече монети за берекет. Ефектът е вълна от летяща червена глина, разпростираща се по цялата улица. Първо политат стомните, после по-големите, та чак до петдесетлитрови долиуми.


Паниката и вълненията продължават около два часа, после всичко утихва до голямата възкресенска литургия. Наистина, за това, което следва, е необходима дълга почивка. Струва си след полунощ да видиш какnbsp; гърците празнуват Възкресението - сnbsp; традиционната супа от агнешки дреболии магерица, с бузукита, песни и танци до зори.nbsp; На другия ден програмата е същата, но обогатена с мезета, салати, с много узо и с агнешки чевермета, разбира се.


А какво е Корфу като място за лятна почивка? Остров като всички други в Гърция, но с няколко собствени знаци, които, разчетени веднъж, не се забравят лесно. В пътеводителите ще срещнете клишето, че столицата му е един от най-привлекателните градове в Средиземноморието. Поразителна и нехарактерна за Гърция е венецианската архитектура, която дава облика на Корфу таун - тесни стръмни улички, странни балкони и еркери, които буквално целуват отсрещната фасада, венециански стълби, които водят до византийски храмове, мраморни фонтани. За площада Еспланада (или Спианада), в центъра на столицата, твърдят, че е най-големият на Балканите.


Струва си да се види и Музея за азиатски изкуства,nbsp; известен още като двореца на Св.Михаил и Св.Георги. Архитектът, преустроил двореца, е Джордж Уитмор. Използван е като резиденция на британски комисар. По-късно става седалище на рицарите на ордена на Св.Михаил и Св.Георги. След обединението на Йонийските острови британското правителство подарява двореца на гръцкото кралско семейство, което го ползва за известно време като лятна резиденция. През 1927 г. Грегориос Манос (външен министър на Гърция) превръща двореца в музей, като дарява голяма част от експонатите, които може да се видят там и днес. След години се появяват и други дарители. Експонати има от Китай, Япония, Корея, Тибет, Непал, Индия, Пакистан и Сиам.


Можете да видите още Археологическия музей, който е в непосредствена близост, и галерията на византийските картини. Ако решите да пазарувате в Корфу таун, ще забележите, че магазините със скъпи маркови стоки се редуват с тези за евтини и кичозни дреболийки. Най-добрият спомен от столицата може да бъде бижу или статуетка от полускъпоценни камъни. Корфуанците са майстори в обработката им, а бижутата съвсем не са скъпи, стига да имате вкус и око, да ги оцените.


Канони и Перама са две селца, всъщност предградия на столицата. В тях са скъпите петзвездни хотели с частни плажове. В Канони, на 5 км от Корфу, се намира международното летище, което, макар и да изглежда измамно малко, изпраща или посреща самолет на всеки 5 минути. От Канони се открива прекрасна гледка към Пондикониси (Мишия остров), където има древен манастир.


Една от най-големите забележителности на острова - дворецът на австрийската императрица Елизабет, по-известна като Сиси, се намира малко над колоритното селце Гастури. Дворецът не е внушителен, но има хубав парк с интересни копия на древногръцки статуи, две от които на Ахил. След смъртта на Сиси дворецът е купен от немския кайзер Вилхелм. След Втората световна война дори го превръщат в казино, но накрая гръцкото министерство на културата успява някак си да си го върне и да сложи ред. В днешно време на втория му, затворен за посетители, етаж често се усамотяват за заседания висши представители на Европейския съюз.


Почти сляло се с Гастури е някогашното рибарско селище Беницес. В него е прочутият музей на мидените черупки. Малък, но трогателен, защото е приютил цялата световна морска фауна. Е, челюстите на акулите и макетите на китовете са дървени, гипсови и, разбира се, умалени, но сбирката от морски звезди и раковини е внушителна. Сякаш всеки корфуанец, пътувал по света, се е почувствал длъжен да донесе по нещичко за слава на родния остров.


На 26 км от столицата се намира Палеокастрица, най-красивото място на западното крайбрежие. Там, както твърдят местните, има вила самият Роман Абрамович. Ако попаднете на по-малко отегчен гид, ще ви покаже и къщите на други богаташи, накацали по склоновете над яркосиния залив. Разходката с лодка със стъклено дъно над кораловите рифове на Палеокастрица е вече демоде. От няколко години е актуална жълтата подводница. Това е малка яхта със стъклен трюм, в който буквално се озоваваш сред ята пъстри риби, които плуват сред коралите. Преживяването е вълшебно.nbsp;nbsp;nbsp;


Интересна е и северната част на острова. Ако сте с подходящия човек, непременно идете до Сидари, за да видите Канала на влюбените. Също на север е Гувия, разположена на лагуна на 8 км от Корфу. Навремето е била тихо венецианско пристанище, а днес оживен порт. В Гувия има много плажове, развлечения и заведения.


Ако сте динамична натура, идете с велосипед доnbsp; Дасия - гъсто засадена с маслинови горички местност, на 12 километра от столицата. Има къде да си починете - пълно е с ресторанти, таверни и барове.


Динамичните натури биха предпочели Кавос и Левкими, в най-южния край на острова. Плажовете са пясъчни, има малки хотелчета и бунгала, дискотеки на открито, джетове, скутери, курсове по гмуркане, парашутизъм, парапланери.


Ако искате да не ви доскучае на Корфу, обикаляйте, пътувайте. Огромна грешка е да се изтърсиш на острова с лимузина или с каквато и да е едрогабаритна кола. Местните хора, а и по-интелигентните туристи се движат с малки автомобили, или с мотори на четири или на две колела. Големите коли са неудобни за придвижване по тесните улички на повечето от селищата, да не говорим, че трудно се разминават с пълните с туристи автобуси.

Четете още

Банкеръ Weekly
мащаб

"Водострой 98": Властелинът на поръчките

Само за осем години една фирмичка, създадена със скромните цели да участва в приватизацията на сливенското ВиК и да се утвърди в стопанския и обществен живот на... Още »
Банкеръ Weekly

Кварталът на абсурдите

В него няма тротоари, зелени площи, улично осветление, детски градини, училища... но данъците са най-високите в цяла София, а цените на имотите са космически. Още »