Special Weekly

Мария Стоева:

Имам невероятния шанс да работя това, което обичам

Творчество, неизчерпаема енергия, цвят и стил. Тези думи като че ли най-точно характеризират Мария Стоева. Всичко, до което се допре, оживява като статуята на легендарния скулптор Пигмалион. Но вместо слонова кост Мария използва текстил, много цветове и още повече любов.


Мебелна къща Мария Стоева има фабрика в Ловеч и магазини в основните български градове. Изнася продукция в Германия, Япония, Македония и Украйна. Още от създаването си фирмата е сред лидерите в производството на мека тапицирана мебел в страната.


Г-жо Стоева, разкажете за трите проекта, с които сте ангажирана в момента.

- И трите са нестандартни, доста смели и различни. Първият проект, върху който работя, е петзвезден хотел в Германия. Придържаме се към техния строгичък югендстил, но се опитваме и леко да го разчупим. Предизвикателството е голямо. Това е първият български проект в Германия. Ангажирана съм и с известния хотелски комплекс в Бургас - хотел Приморец, който се намира в началото на морската градина. Вече ще се казва Грандхотел Приморец. С инвеститорите, семейство Караиванови, някога сме обикаляли хотелите по света с разузнавателна цел, учели сме заедно. И ето че дойде моментът да се заемем с перлата на този красив морски град. Третият проект се нарича Пирин голф, между Разлог и Банско - в подножието на планината. Аз самата нито играя голф, нито карам ски. Но си поставих за цел да се запозная с хора, които са луди по тези спортове. Исках да проникна в психиката им и смятам това за много важен момент в работата ми. Общото между тримата инвеститори, с които работя, е, че ми гласуват пълно доверие. Сигурно точно в това се крие причината за успеха ни. Мога да кажа, че и тримата инвеститори са абсолютни мъжкари. Силата на характера също ги обединява. Шегуваме се, че заедно сме като тримата братя и златната ябълка.


Вие сте филолог по образование. Защо решихте да се насочите към интериорния дизайн и текстила?

- Всъщност винаги съм носила любовта към това изкуство в себе си. Имам невероятния шанс работата ми да е и моето хоби. Спомням си, че в студентските си години се опитвах да превърна неуютното общежитие в дом със скромните средства на средностатистическия студент. Още от малка, докато другите деца си играеха навън, аз предпочитах да си стоя вкъщи и да плета, да шия, да бродирам, да експериментирам. Нарочно си късах копчетата на дрехите, за да си измислям нови варианти. Играех си с въображението. В началото на прехода с моя партньор Бари Стивънсън започнахме за правим американски мебели в България. На фона на еднотипното, масово производство искахме да вдъхнем живот на всяко жилище. Ориентирахме се към нестандартни решения - мебели с пауни, цветя, изобщо всичко, което носи настроение.


С настроение и цветове ли се борите с кризата?

- Опитвам се да убедя всички, че по време на криза може да се работи ефективно. Знам със сигурност, че ако се страхуваш от нещо, то ти се случва . Ако продавах детски играчки, щях да заредя във всички магазини бумеранги. Всяко дете от малко трябва да разбере, че с каквато нагласа започне нещо, каквото направи, това ще се върне при него. И, ако не внимава - ще го цапне по носа. Разбира се, че и аз имам проблеми, но във всяка трудност виждам предизвикателство. Научила съм се да бъда благодарна за всичко.


Да разбирам ли, че при вас не успехите, а по-скоро препятствията са мощен двигател за развитие?

- Няма ли препятствия, ще ми е скучно. Проблемите са моите учители. При всяко изпитание си задавам въпроса какво иска да ми покаже Бог с това? Разбира се, има неща, които много ми помагат. Няма спор, че във време на криза една кредитна карта върши страхотна работа. Ако не разчитах на моята Diners Club International First Lady, дори за минимален заем щеше да е едно безкрайно ходене по мъките. Сега си знам - наложи ли ми се, овърдрафтът ми е на един банкомат разстояние. Освен това ме учи на дисциплина - нещо, на което много държа.


Къде обичате да пътувате?

- Лондон и Истанбул са любимите ми градове. Когато отида в Англия, се чувствам на мястото си. Събуждам се с усещането, че винаги съм била част от него, просто преди това съм била някъде на гости. А в Истанбул ми харесва това, че всичко е бавно, кротко. Този град ме учи на търпение, на педантично изпипване на нещата. Ето това ни липсва в днешната задъханост и припряност. Истинското удовлетворение идва не когато просто си отметнал дейност, а от убеждението, че всяко детайлче си е на мястото.


Какво е най-характерно за мебелите ви?

- Преди всичко те се отличават със своя, ярка индивидуалност. Във всяко нещо, което правя, влагам много от себе си. Вдъхвам му от моята емоционалност. Може да се кажа, че мебелите ми умеят да се налагат, но не натрапчиво и нахално. И по това приличат на майка си. Според мен за всяко творение, включително и за всеки човек, има място под слънцето. И всеки може да го намери, без да пречи на останалите, стига да има достатъчно воля и кураж. Буда е казал, че от една свещичка могат да се запалят хиляди. И това няма да отнеме от пламъка й.


Коя е вашата свещичка?

- Моята различност. Това е моята свещичка. Още от дете съм се научила да защитавам индивидуалността си, да не се вписвам в руслото. Нося в себе си вярата и любовта. И никога не съм ги предавала. Не ме е било страх как ще реагират околните на това, че искам да запазя себе си. Дори да ми се смеят - нека. Важното е, че аз оставам удовлетворена. Обичам да създавам радост на хората по всякакви възможни начини. Една усмивка на дете може да ме топли цял ден.


Откъде черпите вдъхновение?

- Много обичам да чета. Другият неизчерпаем източник на енергия е природата. Мога да наблюдавам с часове всеки един фрагмент. Опиянява ме неповторимата игра на цветове. Една гледка може да ме запали и да се родят хиляди идеи. В такива случаи веднага тичам до ателието, което всъщност е и моят дом. Затова и нямам работно време.


Върхове са само онези, на които още не съм бил, казва руският бард Висоцки. Кой е вашият връх?

- Не бих се качила на някой връх, просто защото не съм била там, за да ме видят. Ако с това ще допринеса за някаква кауза, ако наистина има смисъл - само тогава бих се катерила. Истината е, че върховете са в самата мен. Много е важно, когато завладееш поредното възвишение, да гледаш към следващото, но и да не забравяш откъде си тръгнал.

Четете още

Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Банкеръ Weekly

Испански "инвеститори" завещаха 15 млн. дългове на "Уникредит Булбанк"

Местни играчи от политическия „елит“ у нас са свързани със заверата Столичната община и "Уникредит Булбанк" ще се разминат с вземанията си
... Още »