Special Weekly

Ladies First

Гледам на покупките си като на инвестиция в имидж и удобство | (2) Притежавам българска сила на характера и швейцарска продуктивност

МЕЧТАЯ ЗА НЕЩАТА, КОИТО МОГАТ И НЕ МОГАТ ДА СЕ КУПЯТ С ПАРИ

Визитка


Анета Ангелова е вицепрезидент на отдел Финансови институции и главен мениджър Връзки с Централна и Източна Европа в швейцарската Credit Suisse. Родена е във Варна, завършила е Международни икономически отношения в Икономическия университет на морската столица. Специализира европейска интеграция, рисков мениджмънт и финансови операции във Виенския университет. Преминава практика в германския Бундестаг, а след това завършва и университета в Констанц, Германия. Владее английски, немски и руски, а вместо хоби учи испански.


Госпожице Ангелова, имате изключително отговорна професия. Доколко това е ваша сбъдната мечта и доколко е стечение на обстоятелствата?

- Никога не съм и мечтала да ставам банкер, като дете мечтаех за всички роли, в които се виждат малките момиченца - балерина, актриса, стюардеса, учителка, лекарка, и т.н. Пътят ми към страната на шоколада, банките и часовниците беше дълъг и последователен, стечение на усърдие, дух за покоряване на върхове и може би съдба.


Произхождам от средностатистическо, интелигентно българско семейство - баща ми е строителен иженер, майка ми - проектант и оценител на недвижими имоти, имам и брат, с когото деляхме всичко. Всъщност той е истинският банкер в семейството, завършил е специалност Банково дело и финанси и също се реализира успешно в тази област. Смятам обаче, че родителите ми са ми дали най-важната рецепта за успеха - трудолюбие и упоритост, примесени с амбиция, висок енергиен заряд и позитивизъм. Именно тези качества ми помагаха да печеля стипендия след стипендия и да си позволя лукса да следвам в чужбина, а по-късно и да започна работа на добра позиция в престижна банка.


Как бихте описали себе си, ако трябва да се самоопределите с няколко думи?

- Едно работещо момиче с южен огън темперамент, български инат характер, немска дисциплина, швейцарска ефективност, британско чувство за хумор, руска душа и италианска страст към живота. Усмихната, успяваща и всеотдайна. Макар и банкер, аз съм пълноценна и топлокръвна жена, която все още носи малкото момиченце в себе си, яде шоколад, без да брои калориите, разхожда се по света, радва на слънцето, вятъра, водата и безкрайния хоризонт и се усмихва на околните. Обичам живота, семейството, приятелите и работата ми и съм благодарна на Господ за здравето и всичко, което ми е дал.


Как попаднахте в банка Credit Suisse и с какво се занимавате там?

- От десет години живея самостоятелно в Цюрих и работя в Credit Suisse, където бях назначена с конкурс и обичайните интервюта. Работя в отдел Финансови институции, където отговарям за банки от Централна и Източна Европа. Работата ми се заключава в развиване и поддържане на междубанковите отношения, предлагане на широк спектър от продукти и услуги - като търговско финансиране, сметки и търговия с валути, банкноти, скъпоценни метали, акции и облигации; емитиране на облигации и други дългови инструменти за привличане на средства от международните финансови пазари. Щастлива и благодарна съм за шанса да работя за България и региона, от който идвам, да пътувам и да се срещам с бизнес партньори на различни нива от йерархическата стълбица и най-вече да уча нови неща, да градя кариера и да се развивам професионално.


Кои според вас са трите най-важни качества за един банкер?

- На първо място, качеството да бъде максимално полезен на клиентите си и да предлага решения и продукти, които не само покриват техните индивидуални потребности, но и водят към успех. Credit Suisse има един много добър корпоративен девиз по темата: Helping clients thrive . Банкерството е вид услуга и най-важният капитал са доволните и успелите клиенти.


На второ място, един добър банкер трябва да е прозорлив, да бъде в час с тенденциите и една стъпка пред пазарите, както и да реагира адекватно на бързопроменящата се икономическа среда с решения дори и в трудни моменти.


И накрая, много важни са качества като силата на личността, способността да убеждаваш и да печелиш доверието на клиенти и колеги, както и да градиш делови отношения въз основа на изпълнени обещания.


Помага ли ви българският темперамент във вашата дейност и как се съчетава той с прословутата швейцарска педантичност и работохолизъм?

- Мисля, че съчетавам успешно източноевропейските ценности и манталитет със западния стил на работа. Бидейки от България, аз съм един мост на Credit Suisse към страните от Централна и Източна Европа. Разбирам прекрасно нуждите на клиентите, говоря руски, македонски и български, а колегите от банките в региона ме приемат като свой човек и ми се доверяват. Взела съм най-доброто от двете страни и култури - българска сила на характера и швейцарска продуктивност.


Смятате ли, че деловите дами трябва да се съобразяват с някакъв задължителен дрескод? Какви дрехи предпочитате да носите на работа и в свободното време?

- Мисля, че в определени професии дрескодът е задължителен и е не само проява на добър вкус, а засвидетелства уважение към деловите партньори, предразполага към сериозна работа и създава начална база за доверие. Имиджът, създаван чрез облеклото, е също вид невербална комуникация и не е за подценяване. В Швейцария казват: Дрехите правят човека, в България казват: По дрехите посрещат, по ума изпращат, и аз съм се убедила в истинността и на двете поговорки.


Чувствам се еднакво удобно и в елегантен бизнес костюм, и с обувки на високи токчета, каквито съм принудена да нося поради естеството на професията ми, и в дънки, маратонки и тениска. Или например в ефирна сатенена рокля и кадифен блейзър в стил Сексът и градът. Подбирам дрехите си според случая, ангажимента или компанията, но имам подчертан собствен стил, основаващ се на факта, че не следвам сляпо модата. Вътрешният глас никога не лъже.


Обичате ли да пазарувате? Кои марки предпочитате?

- Като всяка нормална жена и аз се поддавам на изкушението да се поглезя с шопинг, но не съм shopaholic. Стремя се да пазарувам на разпродажби, но понякога вземам и емоционални решения, ако някоя дреха, аксесоар или предмет привлече силно вниманието ми. В такива случаи моралната дилема Да похарча ли още пари днес? рядко стои пред мен, тъй като гледам на покупките си като на инвестиция в имидж и удобство. Все пак, ако вземем под внимание фактите, че: само 20% от населението на планетата живее с над 10 долара на ден, само 10% от целокупното население има сметки в банка и накрая, че само 2% от хората на този свят имат кредитни карти, тогава като жена с First Lady статус високо ценя привилегията, която моята кредитна карта ми дава, когато пазарувам.


Харесвам определени дрехи или аксесоари не заради марката, а заради стила и енергията, която носят. За работа предпочитам делови костюми на Massimo Dutti, Max Mara, Max amp; Co, Marella. Когато съм в София, задължително се отбивам в някои магазини на бул. Витоша, където ползвам 10% отстъпка благодарение на моята червена карта First Lady. От българските марки любими са ми Рила Стил и Дафне и редовно си пазарувам от фирмените им магазини във Варна.


В свободното време нося спортни неща и съм фен на Mango, Benetton, Guess и Abercrombie amp; Fitch. Колкото до бижута, допадат ми тези на Thomas Sabo, тъй като са универсални и се съчетават с всякакви стилове. Козметика пазарувам предимно от безмитните зони на летищата, а когато се прибирам в България, редовно си купувам продукти с розова вода и сапуни с ароматни масла на Refan, Пловдив. Основно обаче харча пари за екскурзии, образование, спорт, хобита и спа.


Как гледате на парите от професионална гледна точка и как се отнасяте към тях, абстрахирайки се от работата си?

- Като банкер за мен парите са всекидневен продукт на работата ми и мерна единица за успеха на бизнеса. Но освен че генерират печалба и дивиденти, банките имат и социална отговорност както по отношение на процесите в глобалната икономика, така и към хората. Анализът на сегашната икономическа криза показва, че и банките са дали своя дял за нея, било чрез екцесивно ипотечно кредитиране, или секюритизация на лоши кредити, чрез емисии на структурирани продукти и продажбата им на неграмотни инвеститори, или чрез ограничаване на ликвидността и спиране на кредитирането. Горещо препоръчвам на вашите читатели да гледат последния филм на нашумелия американски режисьор Майкъл Мур Capitalism - A Love Story .


Ако всеки се ангажира според възможностите си за определена кауза, парите могат да променят много съдби. Аз поддържам инициативата на един мой приятел, Пламен Ангелов от американската компания Dow Chemicals в Цюрих, който чрез фондация на фирмата всяка година организира благотворителен бал, средствата от който отиват за домове за сираци в България, Румъния, Хърватска и Украйна. Подкрепям инициативата и на друга моя приятелка г-жа Анита Хамър от кантона Сейнт Гален, която в продължение на над 20 години събира средства и дарения под егидата на Lions Clubs за болници и старчески домове в България. През декември 2009-а тя беше наградена за дългогодишната си благотворителна дейност в полза на България с престижната награда Milizpreis от известната застрахователна компания Swiss Re. За мен, както и за българската общност в Швейцария Анита е ярък пример за подражание и доказателство, че любовта към хората и чувството за дълг могат да вървят ръка за ръка с парите и не знаят национални граници.


За какво мечтаете в професионален и личен план?

- Постигнала съм много в служебен план и в утвърждаването си като първата жена и чужденка в отдела, работеща наравно с 20 колеги мъже, истински швейцарски банкери с дългогодишен опит и висока ерудиция. Мечтата ми е да раста и да се развивам професионално така, че да ми остава време да се радвам и на обикновените неща в живота.


Общуването ми с банкерската гилдия ме е научило да разделям материалните от нематериалните аспекти. Mакар и да работя в банка и да боравя всеки ден с пари, аз зная стойността им и мечтая за нещата, които могат и не могат да се купят с тях.


С пари човек може да си купи къща, но не и дом, може да си купи легло, но не сън, може да си купи часовник, но не време, може да си купи книга, но не знание, може да си купи положение, но не уважение, може да си плати за лекар, но не и за здраве, може да си купи секс, но не и любов, може да си купи последователи, но не и приятели, и накрая - може да купи живот, но не и душа.


Как се разтоварвате през свободното си време и през уикендите? Имате ли любими занимания, които ви помагат да се освободите от стреса и умората?

- За да се освободя от умственото натоварване, ходя на фитнес три-четири пъти седмично, през лятото се занимавам с джогинг, а през зимата карам ски. Тайната ми гордост е, че все още се побирам в дънките ми от гимназията. А за да дам пълна воля на темперамента, си танцувам... салса!


Друга моя страст е музиката - обожавам да слушам широк диапазон от U2, Oasis, Sting, Aerosmith, Kiss, G'n'R, като се мине през Beyonce, Shakira, Pink и се стигне до Андреа Бочели и Анна Нетребко. Имам много приятели от музикално-артистичните среди в Цюрих, като българския оперен тенор Мирослав Христов и съпругата му, които работят от години в Цюрихската опера, или Тони Керековски, мой съгражданин от Варна и известен пиано-джазмен, както и цяло съзвездие от поп и класически музиканти. Често ходя на опера, концерти или на пиано-бар.


Не се качвам на самолет без четиво, било то модно списание, туристическа брошура или книга. Любимият ми автор е чешкият писател емигрант Милан Кундера, на глас се смея и на стила на английския хуморист Пелън Гремвил Удхаус, падам си и по мистериозните трилъри на Дан Браун.


Най-енергизиращи обаче са приятелите. Имам добре подбран широк приятелски кръг в Цюрих, включващ всякакви националности: българи, швейцарци, германци, американци, руснаци, украинци, испанци, хървати, японци, холандци и други граждани на света. Срещаме се на кафе, на питие, ходим на кино и вернисажи, готвим заедно и си ходим си на гости, пътуваме през уикендите.


Вече десет години работите в чужбина. Липсват ли ви близките и приятелите ви от България и успявате ли да ги посетите по време на отпуските си?

- Разбира се, че ми липсват, особено силно чувствах липсата на близките ми в началото. Но слава Богу, ИНТЕРНЕТ революцията дава много възможности - вече има Skype, Facebook и Twitter. Не изпитвам носталгия, защото това е чувство на страдание по неутоления копнеж да се завърнеш в родината си, а аз се връщам достатъчно често. Родителите и семейството на брат ми, както и най-добрата ми приятелка живеят във Варна, където всяка година прекарвам лятната отпуска и намирам спокоен, тих пристан, за да се заредя с енергията и топлотата на семейното огнище. Тогава се наслаждавам на всеки миг, разхождам племенниците си на плажа да събираме мидички, а вечер засядаме с приятели от детството в някое капанче и се потапяме в спомени, смях и планове за бъдещето. Близките ми са тези, които ме държат здраво на земята, те са най-точният ми компас и ми дават сила и смелост, вяра, надежда, безусловна подкрепа и любов.


Лятото е и времето, когато виждам накуп много приятели - съученици и състуденти. Голяма част от тях са пръснати навсякъде по света - в Германия, Австрия, САЩ, Англия, Ирландия, Испания, Сингапур, Норвегия и дори в Непал. Подобно на мен те са се превърнали в граждани на света. Те са острови, разпилени на различни географски ширини, където знам, че винаги мога да хвърля котва. С годините сродният ни опит в странство ни сплотява, независимо от времето и разстоянията.


Има ли места по света, които ви зареждат с особена енергия?

- Обожавам да пътувам - усещането за динамика и движение ме вдъхновява и ми помага да си сверявам часовника. Мога да ви разкажа много интересни случки и преживявания, свързани с конкретни места и хора, които са ми дали енергия и криле. Уникален беше престоят ми в Германия, където имах шанса да надникна в политическата кухня на една развита демокрация и честта да зърна или да се докосна до такива световни величини като бившите външни министри Клаус Кинкел и Йошка Фишер, сегашния немски външен министър Гидо Вестервеле, бившите федерални канцлери Хелмут Кол и Герхард Шрьодер, председателя на парламента г-жа Рита Зюсмут и бившия президент на ООН Кофи Анан.


Сред любимите ми приключения са електризиращият концерт на U2 в Лондон, среднощното къпане в Рим в стил La dolce vita, при което без малко не ни арестуваха, посещението в сърцето на финансовия свят - Уолстрийтската борса в Ню Йорк, еднодневното каране сред живописната синева на мостовете, свързващи Маями и Кий Уест, разходката с лодка по залез слънце из каналите на Нева в Санкт Петербург, приятелският гуляй в Лесной пивной клуб партизан в Киев; ваканционната любов в Барселона и посрещането на изгрева сред окъпаните в лъчи покриви на Истанбул.


Тази година планирам да отида в Латинска Америка - до Куба, заради салсата и карибските ритми. Догодина с група приятели възнамеряваме да осъществим сафари в Кения и Занзибар. По-нататък, живот и здраве, мечтая да посетя Япония - незнайно защо, Страната на изгряващото слънце винаги ме е привличала.


На финала, какво бихте пожелали на нашите читатели?

- Независимо от това колко е отговорна професията, колко всепоглъщащо е всекидневието, колко разтоварваща е почивката и колко пари има, човек винаги трябва да намира време да мечтае и енергия да реализира мечтите си. Мечтайте смело и ще видите, че ако работите от все сърце за щастието и успеха си, мечтите винаги се сбъдват.


Въпросите зададе Силвия Джагарова

Четете още

Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »