Special Weekly

Виртуозната флейтистка и автор на проекта "Диви гласове" - Мария Кауфман, пред Banker Special

Фолклорът е визитната картичка на България

Мария Кауфман е родена в семейството на световноизвестните музиканти, композитори и изследователи на българската народна музика - академик Николай Кауфман и проф. д-р Димитрина Кауфман. Тя носи музиката в сърцето си, а първите й съзнателни спомени са от игрите под бащиния роял. По думите на Мария музиката е "коловозът" на живота й. Завършва музикално училище в България и паралелно с това на 17 години пътува за Германия, за да следва в консерватория. След това заминава за Париж, където учи флейта при най-известния световен виртуоз на този инструмент - Патрик Галоа.

 

Г-жо Кауфман, след успешните гастроли на сцените в Германия и Франция решихте да се върнете в България. Какво надделя?

- Това беше авантюристична и ексцентрична идея, но човек най-много тежи при корените си. Класическата музика е прекрасна. Но това е свят на аристокрацията, на западноевропейския начин на мислене, култура и душевност, който не е специфичен за България. Ние имаме традиции във фолклора, нашият мироглед е по-различен. Имаме друг пейзаж, въздух и доста по-диво светоусещане. Класическата музика ме ограничаваше, защото там всичко е в строги рамки, буквално те "подстригват". A аз търсех нещо друго, защото нося в себе си уникалните гласове на българските народни певици. Те са богати като тембър и по-екзотични.

Геният на "Мистерията на българските гласове" за съжаление все повече се превръща в класика и съответно всяко нещо, признато за класика е вече част от миналото, тъй като всяко време идва със свои разбирания и динамика. Човек трябва да се адаптира и да прави музика по различен начин.

 

Защо избрахте да свирите на флейта?

- По-скоро флейтата избра мен. Когато бях малка, боледувах от астма и алергии. Често лежах в болница и нямаше как да избера цигулка или пиано, подобно на повечето деца в България. Когато укрепнах, майка ми и баща ми искаха да ме насочат към ударните инструменти, но вече бях твърде голяма. Остана вариантът кларинет или флейта.

Флейтата е по-женствен инструмент, затова родителите ми я предпочетоха. Но обожавам кларинета, защото има дълбок и топъл звук. Флейтата е по-висока и студена, а от друга страна е магическа. Когато свири усещаш ледена вълна, която буквално лази по кожата ти. Мечтая за един комплексен инструмент, който да обединява качества от двата инструмента, но лютиерите не искат да инвестират в рискови проекти.

 

Как се роди идеята за проекта Ви "Диви гласове" и кое е уникалното в него?

- Една нощ сънувах глас, който ми каза: "Върни се в София и направи песента "Оро". Тя е по тема от Ново Село, Видинско, баща ми я е записвал през 1950-те години от една 92-годишна баба. Примитивна е, играе се на хорото на Спасовден, когато според поверията мъртвите излизат от гробовете си. Парчето привлече вниманието на телевизия Arte, която го взе за музика към една френско-белгийско-българска копродукция. След това ми поръчаха да напиша още песни и аз добих увереност да продължа. Баща ми беше против. Той не можеше да възприеме алтернативното звучене на фолклора, но все пак ми препоръча да привлека водещата солистка на "Мистерията на българските гласове" - Елена Божкова. Тя е певица с "архаичен и див глас", който може да накара чашите на масата да подскачат. Божкова владее до съвършенство шопското "тресене" на гласа, чиито орнаменти идват от имитацията на природата. Успях да заинтригувам и майка ми. Като професор по етномузикология тя бе изключително полезна с познанията си и със записите, правени "на терен". С нея двете работим по проекта. Думата "глас" е метафора и за специфичното звучене на музикален инструмент. Флейтата също е глас, това е моят глас, нищо че излиза от инструмент. Патрик Галоа ме научи, че флейтата няма един, а хиляди тембри.

Кое е най-незабравимото ви музикално преживяване и какво държите да постигнете в бъдеще?

- Незабравими от детството ми останаха надсвирванията между сватбарските оркестри в Стамболово, където родителите ми бяха жури. Тогава за пръв път чух Иво Папазов-Ибряма. Този човек ме порази с таланта си така, както никой друг музикант не е успявал. Впоследствие свирихме заедно на един концерт в НДК. На първата репетицияите бях много притеснена, защото ще свиря с Ибряма. Проектът бе на "Мистерията на българските гласове" по музика на баща ми, а това не бе моята тясна специалност. Когато застанах рамо до рамо с Ибряма, разбрах, че е много лесно да свириш с гений.

Аз исках да полетя на крилата на моята фантазия. Затова започнах проекта "Диви гласове". Това е проектът на бъдещето ми. Носи енергия, която е по-силна от мен и иска да се излее от мен под формата на музика.

Има ли някое кътче по света, където се зареждате с творчески идеи?

- Без съмнение това е Париж. Учила съм в Германия, посещавала съм много места, но Париж е най-голямото ми вдъхновение. Там, при гениалния Галоа, се изградих като личност и творец. Градът носи своя космополитна магия, тъй като е събрал силна енергия от целия свят. Виждаш как смесването на култури през призмата на френското светоусещане дава уникални резултати. Зареждам се и сред природата, предимно в нашите планини. Ходила съм в швейцарските Алпи, но българските планини са омайващи. Нашите Родопи са слънчеви и гостоприемни. На нос Галата пък имаме място, където цари пълно спокойствие. Никой не те гледа, природата е дива, няма го лустрото и човешката суета.

Имате ли хобита, на които се отдавате през свободното си време?

- Поддържам формата си с фитнес. Бях запалена по кънките на лед и по ролерите. В Париж всяка вечер грабвах ролерите. Имахме си маршрути, по които карахме с приятели. Много е приятно нощем да се наслаждаваш на светлините на града.

Вие сте елегантна и добре поддържаща се жена. Каква е тайната за перфектната Ви визия?

- От малка обичам красивите дрехи. Париж е Меката на модата, но когато всички маркови бутици са пред очите ти, е трудно да величаеш само един дизайнер. Харесвам Карл Лагерфелд, защото има изчистен, но и ексцентричен стил. Притежавам най-много дрехи на Ерве Леже. От модерните дизайнери предпочитам Рик Оуенс. Разкошни са старите колекции на Dior, когато самият той проектираше. Имам негова рокля от 1966-а - Haute Couture.

Имате и карта First Lady? Върши ли Ви работа?

- First Lady е много полезна за шопинг, защото ми помага да си купувам хубави неща. Функционална е и по летищата. Картата е специално създадена за жени, което е много ласкателно, кара ме да се чувствам специална. Окуражаващо е да те оценяват като дама.

Какви бижута предпочитате?

- Най-много харесвам белите, розовите и бароковите перли. Те излъчват благородство, защото едновременно са модерни и загатващи за кралско минало.

Какво ви кара да се чувствате щастлива?

- Искам семейството ми и приятелите да са здрави. Щастлива съм, когато чуя крайния резултат от едно завършено от мен произведение. Когато човек претворява идеите си в музика и запис, материализираната представа му носи най-голямото удовлетворение. В "Диви гласове" всеки от музикантите има специфична партия. Многогласието и асиметрията изваждат архаичната сила на българската музика. Съчетано с магическите езически ритуали и символиката, то може да те доведе до състояние на транс. Борим се да осигурим финансиране, да осъществим музикално-театрално-танцов спектакъл, който да представи фолклорното ни многообразие по модерен начин. Танците, шествията, жертвоприношенията в симбиоза с музиката. Българите трябва да се гордеят, че имат толкова неповторим фолклор. Той може да бъде визитната картичка на България пред света. Ние сме необикновен народ с богати традиции, но повечето хора не го осъзнават.

Четете още

Special Weekly

Уникалното излъчване е въпрос на характер

Анна Ангелова винаги е мечтала да работи в банка. И въпреки че е завършила ldquo;Финанси и кредитrdquo; в УНСС, кариерата й в тази сфера започва сравнително късно.... Още »
Банкеръ Daily

"БАНКЕРЪ" връчи своите награди

Вестник "БАНКЕРЪ" връчи за 22-и път наградите "Банкер на годината" на стилна церемония Още »
Банкеръ Weekly

Оценката на банковите активи започва

Трезорите избират измежду 18 фирми
Всяка кредитна институция у нас ще трябва да избере фирма, която ще оценява качеството на активите й. Още »