Special Weekly

Ladies First

Евелина Павлова: Никога не избирам лесния път

Евелина Павлова е потвърждение на онова неписано правило, според което колкото по-крехка и слабичка изглежда една дама, толкова e по-амбициозна и готова да се докаже. Ева, както я наричат приятелите й, е собственик и преподавател в клуб по народни танци Фолклорика, където вече трета година заразява с любовта си към фолклора последователите си. Те впрочем се множат в геометрична прогресия и вече наброяват над 300 души.


Ева е завършила Държавното хореографско училище в София като артист-танцьор и педагог. След това получава и бакалавърска степен по Мениджмънт в туризма и хотелиерството в International University, филиал на University of Portsmouth.


Казва, че винаги търси провокацията и никога не избира лесния път. Вероятно по тази причина преди няколко месеца решава да създаде и ансамбъл Фолклорика, в който участват само танцьори-любители. Моята цел е да докажа, че хора, които са избрали различни професии и никога не са се занимавали с народни танци, могат да постигнат страхотни резултати само заради голямото си желание да се показват на сцената.


Освен че работи във Фолклорика, Ева е учител по танци в частна детска градина и преподава английски език в езиковата школа Британика. Мечтата й е да създаде собствен детски център, за да се посвети на нещата, в които е добра - мениджмънта, танците и чуждоезиковото обучение.


nbsp;


Ева, и двамата ти родители са дългогодишни танцьори и преподаватели в танцови школи. Те ли те подтикнаха да обуеш скарпините?


- Когато бях четиригодишна, родителите ми ме записаха на художествена гимнастика. Аз бях тази, която в първи клас прояви желание да се занимава с народни танци. Отказах се от спорта, защото там постоянно ми натякваха колко съм дебела и как трябва да отслабна. Оставих трикото си на едно пиронче на стената в залата и заявих на мама, че повече не искам да ходя в нея. Тя се опита да ме убеждава, че художествената гимнастика култивира различни танцувални качества, но аз вече бях придобила доста от тях. Когато в седми клас реших да кандидатствам в хореографското училище, мама отново настояваше да запиша нещо по-сериозно. Но в крайна сметка ме остави аз да реша.


Как се роди идеята за Фолклорика?


- През 2000 г. започнах да работя заедно с майка ми в детска фолклорна школа Средец. Там непрекъснато ни питаха защо не преподаваме и на възрастни. В крайна сметка през март 2006-а реших да опитам да се занимавам и с това. Тъй като бях работила само с деца, подходих доста плахо към новото предизвикателство. Оказа, че да се преподава на възрастни е много по-лесно.


Има ли нещо като възраждане на интереса към народните танци напоследък?


- Да, дори имам чувството, че танцуването като вид фитнес и начин за отмора след работа се превръща в мода. Това е изключително радваща тенденция, защото само така ще успеем да се съхраним в цялата тази глобализация.


Според един афоризъм музикант къща не храни. Ако това важи и за танцьорите, какво е Фолклорика - бизнес или по-скоро хоби?


- Фолклорика е хоби, което през последната година - година и половина се превърна и в работа за мен. Факт е, че музикант къща не храни, освен ако не умее много добре да менажира бизнеса си на всички негови нива. Не мога да кажа, че от танците се правят големи пари, но е начин да си изкарваш прехраната. И като във всяко друго начинание успехът зависи от това дали го правиш със сърце. Фолклорика определено е нещо, с което се занимавам с много любов.


Как обичаш да прекарваш свободното си време, колкото и малко да е то?


- Много обичам да пътувам - това ме зарежда най-много. Чета книги, които отварят очите ми за света и ме карат да се замислям за това, което мога да дам на останалите. Освен това обожавам да слушам джаз. Да се похваля, че през март, за третия рожден ден на Фолклорика, успях да си направя страхотен подарък. Тогава в Зала 1 на НДК гостуваха легендарните Ренди Крофърд и Джо Семпъл. След концерта издебнах Джо и успях да се ръкувам и поговоря с него и със сина му Ник, който също е в триото и свири на контрабас.


Кое е най-вълнуващото и незабравимо място, на което си ходила?


- Може би Банкок. В Тайланд бях за осемнадесетата си годишнина - отново за да танцувам. Веригата хотели Inter Continental беше организирала седмици на различните култури и ние бяхме там, за да представим пред жителите и гостите на Банкок българската кухня и фолклор. Тогава имах шанса да се запозная с една съвсем нова за мен култура, да попадна в различен свят. Иначе съм пътувала на много други места. Спомням си прекрасните преживявания от едно турне в Украйна и Молдова, което направихме с народния певец Илия Луков за бесарабските българи. Отсядахме в домовете на местните селяни, които живеят наистина скромно, но пък са изключително гостоприемни. Мечтата ми е да отида в Тибет, в Индия, в Непал... Много мои приятели са били по тези места и това, което ми разказват, е наистина впечатляващо.


Разговора води Светлана Стоилова

Четете още

Банкеръ Weekly

Обрат за "Виваком". Спас Русев е аут

VTB Capital може би ще се откаже от търга, защото е удължила до 10 март срока за погасяване на мостовия заем на INTER V от 150 млн. евро. Още »
Банкеръ Daily

Ротшилд: Наблюдаваме най-големия финансов експеримент в историята

"Съществуват много рискове за глобалната икономика най-вече поради влошаването на геополитическата ситуация", твърди още британският банкер Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »