Special Weekly

Ladies First

Две черни перли и една бяла

От 11 до 13 юли в Ротердам, Холандия, се проведе 33-ият международен фестивал ldquo;Норд сийrdquo; (North Sea), който е най-добрият европейски пример за фестивален туризъм. Американският му аналог е в Монреал, Канада, и се провежда почти по същото време, създавайки втората основна опора на моста Америка-Европа, по който двупосочно се движи джазовият керван. И тази година за проявите на ldquo;Норд сийrdquo; се събраха 60-70 хиляди почитатели на джаза от цял свят, които имаха възможността да изберат или комбинират програмите на големия културен център Ahoy и още 15 различни сцени в града и околностите му. В тях участваха общо около 200 състава с над 1200 музиканти, сред които и най-известните артисти на световния джаз. Основният програмен акцент на фестивала бе вокалният джаз, а списъкът на участниците направо спираше дъха (това не е Чомолунгма, това са целите Хималаи): Касандра Уилсън (Cassandra Wilson), Даяна Крол (Diana Krall), Ета Джеймс (Etta James), Шейла Джордан (Sheila Jordan), Клио Лейн (Cleo Laine), Даяна Рийвс (Dianne Reeves), Ал Жеро (Al Jarreau), Марк Мърфи (Mark Murphy), Фреди Кол (Freddy Cole) и още много други. Сред тях за водеща фигура и artist resident бе избран Боби Макферин (Bobby McFerrin).


Изданието на в. ldquo;БАНКЕРЪrdquo; SPECIAL представя три от най-известните участнички в специалната програма ldquo;Вокален джазrdquo; на 33-ия международен фестивал ldquo;Норд сийrdquo;. Изборът ни е продиктуван от високото им място не само на съвременната сцена, но и във вече стогодишната история на джаза. Както знаем, това музикално изкуство не е било много толерантно към дамите, запазвайки го почти изцяло като мъжка територия. Нежният пол обаче, намира пролука във вокалния джаз, навлиза масирано в него и превръща летописа му в своеобразен поменик от женски имена, пропъстряни тук-там и от мъжки фамилии.


Без съмнение най-сериозно внимание заслужава родената през 1955 г. в Джаксън, Мисисипи, Касандра Уилсън (Cassandra Wilson), смятана за наследник и продължител на Били Холидей (Billie Holyday), Ела Фицджералд (Ella Fitzgerald), Сара Воон (Sarah Vaughan), Бети Картър (Betty Carter) и тяхното изключително изкуство. Слава Богу, две певици от този знаменит квартет успяхме да чуем ldquo;на живоrdquo; и в София: Сара Воон през 1981 г. и Бети Картър през 1991 г. Касандра Уилсън очевидно ще почакаме доста! Затова, като малка компенсация ще представим нейния нов албум Loverly (ldquo;Прекрасноrdquo;), издаден от фирмата Blue Note, който подобно на много други, вероятно няма да се появи на масовия звукозаписен пазар в България. Заглавието е взаимствано от лондонския диалект кокни, на който в мюзикъла ldquo;Моята прекрасна лейдиrdquo; (My Fair Lady), създаден по ldquo;Пигмалионrdquo; на Джордж Бърнард Шоу, говори главната героиня Лиза Дулитъл. Но по-интересен е подборът на песните, сред които с европейски произход освен прочутите ldquo;Мъртви листаrdquo; (Autumn Leaves) е и ldquo;Докато това си тиrdquo; (Till There Was of You) на ldquo;Бийтълсrdquo;, която Пол Маккартни пее във филма ldquo;Нощ след тежък денrdquo; (A Hard Dayrsquo;s Night). Програмата на този албум интригува с един колкото очакван, толкова и логичен обрат в творчеството на Касандра Уилсън - завръщането към standards в джаза (в поп музиката равностойното понятие е evergreen), с който певицата затваря цял етап в кариерата си. Началото му е сложено с програмата Blue Light lsquo;Til Dawn (ldquo;Синя светлина досвързва с лейбъла Blue Note. Дотогава певицата експериментира в стилистиката на авангардните следвоенни направления, изучава и транскрибира за своя глас постиженията на Чарли Паркър, Джон Колтрейн и Майлс Дейвис, появява се на сцената със свой собствен съпровод на пиано (а тя свири и на китара, което знаят малцина нейни познати). Но бързо настъпващото сближаване на джаза с поп музиката и множеството образци, инспирирани от фолклорни източници от цял свят (world music), принуждава американските звукозаписни компании да напомнят и заздравят представата за своята музика. Недоволни, европейските критици започват да говорят за хербаризиране на джаза и превръщането му от жива материя в музеен експонат. Което не е съвсем точно, предвид окончателно изчерпаните възможности на лишената от емоционалност и прекалено технизирана съвременна музика. Така се слага началото на един процес, който най-общо можем да наречем възраждане.


Белият символ на това възраждане е родената през 1964 г. канадка Даяна Крол (Diana Kroll), която от втората половина на 90-те години на ХХ век става все по-популярна. Блондинка, надарена с манекенска красота, тя освен това свири на пиано, което позволява на продуцента Томи Лий Пума да изгради изпълнителка от типа на предвоенния old fashiоn. В репертоара й се натрупват стари песни от епохата на суинга и нови произведения, създадени в същия стил. Емоционално сдържана и някак хладно дистанцирана, Даяна Крол реставрира представата за довоенната американска звезда, като събужда в публиката чувството за т.нар. интимност от разстояние. Появата й съвпада с ренесанса на големите типови оркестри от формата big band, а за самостоятелните си рецитали тя, или по-скоро продуцентите й, предпочитат модела на Нат Кинг Коул (Nat ldquo;Kingrdquo; Kole) - трио без барабани с пиано, китара и контрабас.


Съвсем различна е другата Дайана - афроа-мериканската певица Даяна Рийвс (Dianne Reeves). Нейният най-нов албум When You Know (ldquo;Когато знаешrdquo;) е музикален разказ за живота на артистката ldquo;каквато съм и каквато искам да бъдаrdquo;. Не липсва и ретроспективата, която напомня за любимата й вокална група от девическите години - ldquo;Темптейшънсrdquo; (Temptations), представител на соул музиката и Детройт саунда. Но не помалко интересни са нейните филмови изяви. След ldquo;Лека нощ и успехrdquo; (Good Night, and Good Luck) на Джордж Клуни дойде и биографичното произведение, посветено на Били Стрейхорн, малко известния композитор и аранжор от оркестъра на Дюк Елингтън. Филмът се казва ldquo;Били Стрейхорн: сочен животrdquo; (Billy Strayhorn: Lush Life), а Даяна Рийвс записва няколко от най-прочутите му пиеси, които са сред фаворизирания от нея репертоар.


Излишно е да споменаваме, че и трите вокални перли в короната на джаза - две черни и една бяла - са носителки на множество награди ldquo;Грамиrdquo; (Grammy), а Касандра Уилсън е участничка и в отличената с ldquo;Пулицърrdquo; (Pulitzer) оратория на Уинтън Марсалис ldquo;Кръв по полетатаrdquo; (Blood On The Fields). Както е излишно и да добавяме, че през последните години всяка от тях е била на върха на годишните класации в най-авторитетните световни списания за джаз.